На 3 октомври България посрещна с държавни почести тленните останки на цар Самуил. След официалната церемония на площад „Княз Александър I“ останките бяха понесени в тържествено шествие до базиликата „Света София“, където бяха положени в специално изработен саркофаг, направен с мрамор от град Прилеп. Хиляди българи се събрахме, за да отдадем почит на владетеля, посветил живота си на България.
1012 години след смъртта му тленните останки на цар Самуил се завърнаха в българската столица, за да бъдат положени с военни почести в базиликата „Света София“. Припомняме, че най-вероятно именно Сердика е родният град на Самуил, тъй като неговият баща Никола е бил управител на областта. Хиляди българи излязоха, за да сведат глава пред паметта на владетеля, който до последния си дъх брани българската държава. Това не беше просто церемония – това беше среща на днешна България с нейната история.
БНС и НЛБМ също се включиха в официалната организация на посрещането в гражданската му част. Наши активисти раздадоха над 5000 български знамена, осигуриха големи трибагреници за шествието и отговаряха за огромното 60-метрово българско знаме, което разпънаха сред множеството. Хиляди трибагреници изпълниха пространството и показаха, че българският дух не е изчезнал – той е жив, когато има кой да го носи. Подобно събитие е историческо и е израз на почит към делото на един от най-заслужилите български владетели. Именно това ни накара да вземем дейно участие в посрещането на Самуиловите кости, абстрахирайки се от цялостната ни оценка по отношение на политическата класа у нас и настоящето управление.
За нас родолюбието не е празна дума и не е поза. То е памет, дълг и отговорност. Да почиташ героите на България означава да уважаваш народа, който стои зад тях, и да разбираш каква цена са плащали поколенията преди нас, за да съществува България. Затова за нас бе дълг да бъдем там – не като зрители, а като участници в един исторически момент, израз на дълбоко преклонение пред делото на цар Самуил.
Под българското знаме посрещнахме цар Самуил. Под същото знаме ще пазим паметта за него и за всички, които са се борили за България. Защото държава се гради с дела, народ се съхранява с памет, а родината се обича с чест и вярност. България помни своите синове – и ние ще продължим да помним.
Участието на стотиците доброволци и активисти в посрещането бе начин да отдадем своята почит към един от най-великите български владетели, независимо кой би могъл да извлече краткосрочна политическа полза от това. За нас, като националисти, важна е само голямата картина.
