Преди 115 години загива Атанас Бабата
25 юни - На тази дата преди 115 години в битка с турците загива Атанас Бабата, български революционер и войвода на ВМОРО
Атанас Димитров е роден през 1875г. в пазарджишкото село Синитево. Учи в Унтерофицерското училище в София и през 1897г. става член на ВМОРО. Наречен е Бабата заради едрото си телосложение. Той е сред първите военни инструктори, изпратени в Македония от Гоце Делчев. През 1901г. Атанас Бабата оглавява собствена чета. Участва в аферата “Мис Стоун”.
По време на Илинденско-Преображенското въстание четата му се сражава в Кратовско, където води няколко тежки сражения с многохилядна турска войска. След неуспеха на въстанието продължава да действа в същия район, където се засилва сръбската пропаганда. След предателство от сърбомани на 11 юли 1901г. четите на Атанас Бабата, Славейко Арсов и Стоян Донски са обградени от турска войска. След 6-часово сражение, в което турците използват артилерия и кавалерия четниците успяват да пробият обсадата като дават 20 жертви, сред които са войводите Арсов и Донски. По-късно Атанас Бабата наказва със смърт сръбските шпиони в село Кокошине. На 13 декември 1904г. четата му разбива в Шопско Рудари сръбската чета на Йован Довезенски.
На 25 юни 1905г. четата на Атанас Бабата попада на потеря между селата Куклица и Пендак. Четата от 21 души заема връх Видин, който е обсаден от няколкохилядна турска войска и башибозук. След като приключват мунициите четниците чупят пушките си, унищожават архива и се самовзривяват. Последен възпламенява своята бомба войводата.
Деецът на ВМОРО Стефан Аврамов пише за Атанас Бабата: “Бабата беше една от крупните фигури на освободителното движение. И каква вяра имаха в него Гоце, а след това и Даме! Със своята неизчерпаема енергия и свеж дух той будеше от вековен сън поробената рая и и вдъхваше животворен ентусиазъм за борба и вяра в започнатото освободително движение… Неговата челичена структура, добрият му дух и творческа енергия не му даваха покой. Той не познаваше що е умора. Неговата смелост и решителност са редки в историята на македоно-одринското освободително движение.”