Почитане на паметта на погубените от сръбски четници мирни Босилеградски българи

На 15.05.2022 се навършиха 105 години от Босилеградското клане. На тази дата в разгара на Първата световна война, сръбски четнически отряд от около 200 души успява да се промъкне зад предните позиции на българските войски, които са разположени в освободените български Западни покрайнини и завзетата южна част на Югославия.

Начело на четниците седи Коста Пекянец, които с бързи темпове безмилостно убиват и безчинстват над всеки мирен гражданин и село изправили се по пътя на кървавия им поход. Главната цел е била Босилеград като най-голям от град в околието, но благодарение на стражарите му, които дават кратък отпор, мирното население има възможност да се изтегли в посока Кюстендил. Въпреки това, всеки неуспял да се спаси е бил погубен, а градчето е сринато до основи, което се забелязва и по сградите днес, защото никоя от тях не е в типичния възрожденски стил.

По инициатива на Културно-информационен център „Босилеград” и тази година се състоя почитане на паметта на загиналите. За да участват в него младежи от БНС се събраха в ранната сутрин и потеглиха към откъснатия от държавата ни град. След краткото пътуване младежите пристигнаха в Босилеград и се срещнаха с един от най-големите стожери на българската памет в Западните покрайнини – Иван Николов. В културния център към тях се присъединиха и момчетата от клуб „Родолюбие и отечествознание”, които бяха поканили местните български ученици да присъстват на предстоящата лекция за събитията и почитането на загиналите.

Въпросната лекция се води от доц. д-р Ангел Джонев, който разказа подробно как са се развили действията и показа няколко снимки от последсвтията върху града. След края на изключително подробната лекция се запази минута мълчание, а господин Николов сподели, че целта на почитането не е да се сее омраза и шовинизъм, а да се помни историята каквато е, за да се учат бъдещите поколения и да се съхрани истината. В стаята се виждаше и голямата мраморна плоча с имената на всички загинали, която културния център бе направил, но не успя да монтира поради непрестанния бойкот от страна на сръбската държава.

След това присъстващите се отправиха към село Долна Любата, където е убит и погребан учителя Стою Яначков Попов. Гробът му се намира до бялата църква ‘’Свети Спас’’, която съществува от преди 18 век и е красиво изписана и поддържана. Влизайки в църквата се забелязват надписите на български личности от нашата история като Кирил и Методий. Групата отиде на гроба на учителя, където запали свещи и запази минута мълчание. Изключително интересно бе да се види, че гробът пред този на убития учител, е на неговия по-малък брат Милан Попович, чиито имена обаче са променени по време на сръбската окупация. И така имаме двама братя, единия е българин, който е убит, защото е пазител на българщината, а другия е оцелял и е бил насилствено асимилиран.

Почитащите се отправиха обратно към Босилеград и заедно с младежите от клуб  „Родолюбие и отечествознание” се заеха с една благотворителна инициатива преди да се върнат обратно. В града се закупиха множество хранителни продукти, които бяха разделени и раздадени на нуждаещи се хора в околността. Повечето от тях са пенсионери и дори тази малка подкрепа и жест бяха приети с много радост, защото по този начин виждаха, че не са забравени и все още има младеж, която не е абдикирала от това, което има истинско значение. Тези възрастни, трудолюбиви, честни и човечни хора говореха същата тази българска реч и почитаха и пазеха същите наши обичаи и спомен.

След приключването на хуманитарната акция младежите се отправиха обратно към България с надеждата, че отново са показали на местните българи, че не са забравени от останалата будна българска младеж.