Под балкона, на който Иван Вазов е приветствал първия протест срещу Ньойския мирен договор точно преди 102 години, активисти от Български Национален Съюз организираха скромно събитие, с което още веднъж заявиха, че никога няма да се примирят с несправедливостта, причинена на българския народ.
На ъгъла софийските улици ”Георги С. Раковски” и “Иван Вазов” в съботната вечер на 27 ноември се събраха членове и симпатизанти на БНС, които чрез кратка възпоменателна церемония отдадоха почитта си към падналите герои в Национално-освободителните войни на българския народ. Почетени бяха редом до воините – будните студенти и столичани от различни възрасти, които преди 102 години са се събрали пред къщата на Патриарха на българската литература – Иван Вазов, за да изявят открито своята болка, своята любов към откъснатите земи и своята преданост към Родината.
Събитието бе открито от Тодор Щраков, който в своята реч отрази изминалите събития в българското политическо и обществено пространство, завещанието на дедите ни и апатията на нашите съвременниците, които не желаят да си спомнят или смятат, че не ги касае миналото на България и последствията от тази тъй богата, изпълнена с възходи и падения история.
След него взе думата 17-годишният Борис-Михаил попТодоров, който рецитира стихотворението “Гибел” на Теодор Траянов (1921 г.) и сподели историята зад произведението.
Из краткото пояснение за личността на Траянов и неговата участ след комунистическите зверства, нанесени на стотици хиляди българи, се откроиха някои малко известни факти като неговия златен кръст за храброст след участието му в борбите на България срещу враговете, които ѝ нанесоха решаващ удар в края през 1918 г.
В самото стихотворение бе засегната темата за “дебелокожието” на сънародниците ни и приближаващата опасност, която грози всички ни:
“Родино, спиш, сънуваш
невиден сън. Дълбоко
заспа Ти, упована
в престола милосърд!
А бди над тебе злото,
с проклятие жестоко –
вековна орисия,
око на гняв и смърт.”
Събитието закри лидерът на софийската организация Пламен Димитров, който в речта си обърна внимание на символиката зад историческите събития.
От думите му ясно си пролича защо след нанесения тежък удар над нашия народ, българите не отиват пред парламента или пред Двореца, а идват именно пред къщата на Иван Вазов. Лъжата, че българите нямали аристокрация след турското робство се опровергала именно с този акт на преданост от страна на народа, дошъл в изключителна численост под балкона на знаменития писател.
Точно последният бил търсен, защото рода Вазови бил част от аристокрацията на българите. Аристокрацията се зараждала сред народа – за народа. Тя била в културните среди, във военните поприща, в науката и в политическите среди. Не за лична облага, а защото се грижела искрено, с цялото си сърце и душа, за добруването и преуспяването на българския народ.
Затова и активистите от БНС избраха това място за преклонение. И затова в края на всяка една от държаните речи ясно се подчерта надеждата в бъдещето и вярата в собствените сили на народа.
“Но тръгва дух безсмъртен,
със волята Господня,
на бран против съдбата,
с победен, слънчев ход!”
Браво ! Много се радвам за вас ! Бъдете здрави и отстоявайте националистическите си идеи ! Национализмът е свято чувство и не всеки е способен да го изпита !