И тази година активисти и симпатизанти на Български национален съюз почетоха паметта на легендарния водач на ВМРО – апостол на българската свобода и олицетворение на националния идеал – Тодор Александров.
Съгласно дългогодишната традиция, в края на август националисти от различни краища на страната се събраха в София, за да отпътуват заедно към мистичното и свято място, където се намират тленните останки на войводата и неговия верен сподвижник Панзо Зафиров. Вече 101 години този гроб остава символ на жертвоготовността и борбения дух на българина, и неизменно място за поклонение пред паметта на героите.
Вечерта на 23 август се проведе възпоменателната церемония, на която присъстваха и нашите съратници от Национална легия на българската младеж, както и съмишленици от Пловдив.
Мероприятието бе открито от Александър Петрев, водач на Младежката организация на БНС. В своята реч той се обърна към събралите се младежи, споделяйки, че посещава това мероприятие от 17-годишна възраст, като пример за постоянство в борбата за съхраняване на националния дълг към физическото и духовно оцеляване на българския народ. Петрев подчерта, че истинският път на националиста е постоянният стремеж към самоусъвършенстване и надграждане – както в личен, така и в обществен план. Само така можем да бъдем достойни наследници на делото и да отстояваме каузата и днес.
След него думата взе Борислав Игнатов, водач на НЛБМ. В своето слово той направи съпоставка между миналите водачи и дейци на българската кауза – като самия Тодор Александров – и днешните националисти. Игнатов изтъкна, че въпреки огромната разлика в историческите условия и личностните мащаби, съвременните поколения трябва да се стремят да подражават на духа и саможертвата на предците. Той завърши речта си с напомняне, че днес войната се води на други фронтове, а обществото ни живее в несравнимо по-спокойна среда. Затова енергията ни следва да бъде насочена към градивното развитие на делото, а не към разруха.
След речите бе поднесен венец пред паметната плоча на войводата, а накрая бе почетена паметта му с минута мълчание.
След официалната част националистите останаха в местността около гроба. Там, сред тишината на планината и под звездното небе, събранието се превърна в неформално продължение на възпоменанието, в разговори за бъдещето, за заветите на войводата и за пътищата, по които трябва да върви българският национализъм.
