Бог да прости жертвите от последните наводнения. Отново хора загинаха по най-нелеп начин, след трагедия, която можеше да бъде предотвратена при едно нормално, съвсем стандартно функциониране на българските институции. Те обаче не работят. И това не е новина.
Всичко около случаят “Аспарухово” – това, което доведе до трагедията, самото наводнение и последвалите събития, показаха ясно едно нещо, което много българи подозират – държава отдавна няма. Не и в истинския смисъл на думата. Отдавна всичко е оставено на автопилот и с времето отедлни системи изключват, една след друга. Въпрос на време е цялата държавна машина да се сгромоляса с гръм и трясък. Всъщност, не е съвсем точно да кажем ,че държавността е оставена на самотек. За провалът и усилено се помага – къде под давление на външни сили, къде от чиста алчост, късогледство и простотия. Комбинацията от двете превърна институциите, които трябва да работят в полза на народа в паразитни формирования, грабещи и експлоатиращи последния. И като всеки паразит, те са на път да ликвидират гостоприемника – тоест нас – народа, ако не предприемем нещо. Да се върнем на “Аспарухово”, като един умален модел на процесите в държавата.
Как започна всичко там? С държавническо безхаберие и безогледна алчност, комбинирана с откровена тъпота. Циганите са чудесен лакмус за всичко това. В чудничката ни родна демократична реалност, те са основния електорат, гарантиращ уютни постове на криминални типове от мафиотско-политическите групировки, наречени партии. Те са крайно полезни в качеството си на проста, неграмотна, лесно манипулируема маса, продаваща гласа си изключително евтино. Циганите са полезни и като инструмент на външни сили, целенасочено унищожаващи народа ни, но не на това ще се спрем сега. Поради тези си качества и поради натрепваната ни от Запад крайна толерастия (която приета и приложена води до етническото ни самоубийство), политическия псевдоелит гарантира някои привилегии на циганския етнос. Сред тези привилегии е правото им на незаконно строителство и правото им, определени техни престъпления да остават безнаказани. Към тези престъпления спада и поголовното изсичане на българските гори. Още повече, че циганите са превърнати в основната работна ръка на дървената мафия, основно контролирана от ДПС, но не само.
И какво се случва като резултат в “Аспарухово”? Полудивата циганска електорална маса, заселена в района, радваща се на покровителството на общината и държавата започва да върши, каквото си знае. Водена от философския принцип “ден за ден” с мисъл, простираща се не по-далеч от следващото ядене, тази маса започва да изсича близката гора за да задоволи непосредствените си нужди. По стара традиция, дерето е заринато с боклук и започва незаконно строителство по схемата “къдато падне”. Българите в квартала, свидетели на този ужас, предугаждащи какво може да последва, започват да алармират институциите. Наскоро в репортаж по една от големите телевизии, мъж показа цяло тесте с писма, които само той е изпратил до общината. Реакция обаче няма. Мургавите колонизатори са богопомазани – тях закон не ги лови. А на институциите не им пука, какви може да са последствията.
И именно това е по-опасната циганизация. Циганизацията в мисленето на държавни служители и политически “елит”. И те прегръщат принципа “ден за ден”, а мисълта стига само до следващата далаверка. Какви ще са последствията от далаверката, държавния служител или политика не мисли, така като циганина не мисли, какво ще се случи със самият него, като си построи барашон на територията на свлачище и изсече близката гора. А резултатите не закъсняват.
Идва страшния порой, а с него и жестоката трагедия, отнела живота на толкова хора, сред които и невръсни дечица. И това, заради мултиплицирана простотия и първобитна идиотщина на ниво държава. Самите преки виновници за безобразието, също са потърпевши. Но те вероятно, дори не осъзнават, че са пострадали заради собствените си действия. Както слабоумни държавници на всяко ниво, не осъзнават, че собствените им действия ще имат трагичен резултат и за самите тях. Впрочем, последното се потвърждава и от това, което последва след наводнението.
Тотална неадекватност на държавата като реакция на бедствието. Стана ясно до какво състояние са докарани и гражданска защита и армията, след десетилетия на издевателства над тях от страна на политическите лумпени с власт. Чухме обвинения между политически противници на фона репортажи за издавени хора. Виновни обаче, отново няма. Типичната демократична групова безотговорност. И всичко това гарнирано с краен цинизъм на политическата класа.
Едно политическо чучело титолувано Еврокомисар по бедствията и авариите, от предполагаем български произход, не си мръдна пръста да издейства европейска помощ за пострадалите. Но пък заедно с неадекватното президентче на републиката със затихващи функции си направиха ПР акция, снимайки се в гумени ботуши на фона на опустошенията.
Истински адекватно, бързо и човешки реагираха обикновените българи. Докато течаха репортажите за бедствието, групи доброволци от Варна и цялата страна се организираха и потеглиха към мястото. Започна събиране на помощи и средства, хората се координираха чрез социалните мрежи, всеки се стремеше да помогне с каквото може. Това накара и БЧК и големи компании като М-тел да предприемат акции. Под натиска на обществото и институциите са размърдаха.
Но покрай събитията след наводнението се видя и още едно страшно последствие от античовешката дейност на политическата ни класа. А именно – проблемът, в който успяха да превърнат необразованите цигански маси. Старателно толирераното и насърчавано от държавата асоциално поведение на мургавия електорат се прояви и след трагедията. Докато едни се организираха за да помагат и да спасяват – други, много бързо се организираха, за да мародерстват и грабят от помощите. Кой както е научен и възпитан. Факт е, че български доброволци масово се включиха в разчистването, а тук-таме срещаните цигани, които работят бяха лично пострадали. Но далеч не всички постърпевши от наводнението цигани си правеха труда да разчистват собствените си къщи и бараки. Все пак политиците ни са ги научили, че българите сме им един вид рая, която е длъжна да им работи, защото те са цигани и имат права (но не и задължения). Вместо да разчистват къщите си, някои от мургавите обитатели се отдадоха на плячкосване от пострадалите сгради. Други пък разграбваха помощите за пострадалите, като включиха и родата си от други квартали. Ботуши, одеала, храна и напитки се товареха в багажниците на “Мерцедеси”, пред погледите на бездействаща полиция. Доброволци дори бяха нападнати с нож от мародерстващ циганин. Може да се продължи и с още примери, но и това е достатъчно. Казано на кратко – малоумието на политиците превърна циганите в истинско бедствие. Истината е политически некоректна, а фактите са си факти, независимо дали ще звучат “расистки” на някой с повредено от либерализма мислене.
Но най-големите мародери и грабители са интелектуалните и духовни скотовете от политическия псевдоелит и криминалните групировки, заедно образуващи престъпната мрежа задушаваща народа ни. Защото трагедията “Аспарухово” е тяхно дело. А този модел е разгърнат в цялата държава – горите са изсечени, икономиката унищожена, цигански орди са оставени безконтролно да беснеят, чиновници тънат в безхаберие, полицаи скатават, политици въртят далавери, мафиоти грабят и рушат и нещата отиват към един катастрофален, но закономерен завършек. Не е нужно да си гений за да го видиш.
Надежда обаче има.
Днес хората осъзнаха, че трябва да се самоорганизират за да си помогнат, за да подкрепят бедстващите, да им подадат ръка за да си стъпят на краката. В трудния момент българите отново станаха нация. Именно нация, като общност на хора подкрепящи се един друг, защото са осъзнато цяло, а не някакво мъгляво, неолиберално “гражданско общество”, обединяващо се във временни съюзи, заради крайно егоистични нужди на индивидите. Спасението ни е именно в самоорганизацията. В това да си помагаме един на друг, да се подкрепяме и да разчитаме на силите си, а не да чакаме месия. Да бъдем истинска нация.
Днес, доброволци разчистваха тинята и боклука от наводненията. Утре, хората ще осъзнаят и другата крайно належаща необходимост – да се самоорганизират, да си подадат ръка и да изчистят другия боклук – криминално-политическия. Този боклук, който ще затрие и нас и децата ни, ако го оставим. Ще разберат, че за да оцелеем, трябва постоянно да се държим като нация и да отхвърляме вредните елементи от общността, а не да им позволяваме да се добират до ръководни постове.
За съжаление, такова масово осъзнаване вероятно ще дойде едва след потопа, предизвикан от рухналата държавност. Ще струва скъпо – и в жертви, а вероятно и в териториални загуби, поради липса на адекватна политика. Но стане ли – ще е началото на едно истинско Възраждане. Възраждане, което може и да завърши с триумф за нацията ни, която най-сетне да успее да си върне всичко изгубено.
Пламен Димитров
