С общите усилия на всички Вас успяхме да доставим първата пратка с хуманитарна помощ в град Болград в Украйна. За съжаление тази война води след себе си опустошителни последствия. Последствия, които са пагубни за всички граждани, сред които огромната българска общност там. В Болград се намира най-голяма част от българите в Украйна, които ревностно пазят корените си и се гордеят със своя произход. Това подсказва и самото име на града и цялата област, където живеят над 150 000 българи. За съжаление ужасът на войната вече се доближава и до тях, а хуманитарната криза там вече е факт.
Ние като националисти разбира се сме длъжни да помагаме на всеки наш сънародник и особено на хора милеещи за българщината и пазещи българския дух и традиции. Именно за това стартирахме кампанията „Помощ за българите в Украйна“, с която да подпомогнем нашите братя там. Благодарение на общите ни усилия успяхме да съберем 1700 лв, а много хора дариха продукти на място в нашия щаб, сред които консерви, лекарства, зърнени храни, хигиенни материали. Тъй като от Болград бяхме получили искане за хуманитарна помощ, която включва подробен списък на стоките, от които имат крайна нужда, ние използвахме събраната сума точно за конкретни неща.
Големият проблем при организирането на акцията беше да намерим транспорт до там. Компаниите, които отдават товарни превозни средства под наем, бяха съгласни да ни дадат бус само до границата между Румъния и Украйна. Благодарение на ПП ВМРО, които ни предоставиха техен бус, успяхме да решим този проблем и да тръгнем в уречения ден и час, а евродепутатът Ангел Джамбазки ни придружи в пътуването до там. Благодарение на дипломатическия му статут преминаването през границите беше значително по-лесно, а дори и някои от границите можеше въобще да не успеем да преминем сами.
Напълнихме един бус с хигиенни продукти, пелени за деца и възрастни хора, зърнени храни, консерви и други. И така дойде време да потеглим към Украйна през нощта в петък срещу събота. Двама наши активисти – Цветелин Пенков и Валентин Андреев, заедно с Ангел Джамбазки се отправиха към Дунав мост. Първоначалната идея беше да влязат в Румъния през Русе и оттам да продължат към граничен пункт Исакча-Орльовка, където с ферибот да влязат в Украйна. В движение се наложи да променят маршрута и да минат през Молдова, тъй като вероятно щяха да изпуснат ферибота за минути, а за следващия трябваше да чакат 3 часа. Там дойде и „забавната част“, тъй като, за да влязат от Румъния през Молдова в Украйна, те трябваше да влязат в територията на Молдова, а след 800 метра – да я напуснат. Оказа се, обаче, че за молдовските граничари тези 800 метра си бяха повод за пазарлък, в който очакваха да получат пари или някакъв вид рушвет под формата на алкохол, цигари или нещо подобно. В замяна на този подкуп може би щяха да пуснат нашите момчета да преминат ценната територия от 800 метра, съставляващи насип и парчета асфалт, за които дори са питали дали има купена винетка. След малко „висене“ по границата и благодарение на това, че с тях има дипломатическо лице, все пак влязоха във великата 800 метрова отсечка и то без да са плащали винетка или да са дали подкуп. Със смях и приказки продължи пътуването до пункта между Молдова и Украйна, където обаче смехът им секна.
Първото, което видяха, са жени и деца, които се сбогуваха с мъжете си и през сълзи потегляха през бариерите, а мъжете оставаха да гледат дълго след тях. Отстрани в окопите лежаха украински войници под камуфлажни мрежи изплетени от парчета стари дрехи, които жените от цяла Украйна правят за тях.
Продължиха напред вече на територията на Украйна и преминаха през блок постовете, където войници пропускаха автомобилите и бяха в бойна готовност. Освен тях, всичко беше много живописно и на моменти не беше за вярване, че наистина там има война. Зелени ливади, прекрасни езера и селца, в които животът вървеше както обикновено. Хората бяха усмихнати и приветливи, а присъствието на нашите хора там явно ги зарадва. По пътят към Болград обаче войната започна да става все по-видима. Недалеч от буса в ливадите се виждаха силен пожар, а нагоре се издигаха гъсти облаци от дим. По-късно, когато пристигнаха в Болград, хората им споделиха, че са се включили сирените предупреждаващи за въздушна атака.
В града бяха посрещнати от една лъчезарна българка, която е и местна активистка от Асоциацията за българите в Украйна и млади момчета, с които разговаряше на чист български език и които оставиха прекрасни впечатления у нашата група. Улиците и градинките бяха пълни с жени, деца и невръстни бебета, които бяха бежанци от цяла Украйна. Тези клети хора нямаха пари да напуснат Украйна, много от тях дори не бяха взели дрехи със себе си. Жените просто бяха грабнали децата и се бяха евакуирали. Момчетата се отбиха, разбира се, и на паметника на българите дали живота си за Освобождението на България от Турско робство от цялата Болградска област. Това, което трябва да се отбележи, че е направен изцяло от местните хора като голяма част от парите са дарени от местен българин, който е и виден активист и деятел. Паметникът е изграден в парк направен специално за целта и цялото място изглежда изключително впечатляващо. Голям и красив монумент от естествен камък с изящни форми и красив дизайн, за когото постоянно се грижат местните хора и винаги изглежда в перфектно състояние. В градинката около него имаше жени с малки деца и бебета, които нямаха буквално нищо. Нашите активисти имаха щастието да видят усмивките им и благодарността в очите, когато получаваха пакети с неща за децата от първа необходимост.
Следващата спирка бяха охранявани складове, където се помещаваха част от стоките за цялата област, в това число храни, лекарства, дрехи и други. Там бяха усмихнати мъже и жени, с които всичко бе разтоварено бързо. След това нашите момчета се отправиха към местно заведение, което беше направено изцяло в български традиционен стил, за да възстановят силите си от дългото пътуване. Навсякъде имаше закачени типични предмети от нашия фолклор и дори манекени с носии. Целият интериор и топлото отношение ги караха да се чувстват като у дома си. Там се запознаха с още местни активисти, с които обсъдиха бъдещи действия, а също получиха ценна информация, като например, че вече в областта има 50 000 бежанци, а се очаква до дни да станат 400 000. Местните буквално започват да изнемогват, тъй като за самите тях живота по време на война става труден, а трябва да помагат и на стотици хиляди бежанци.
Не след дълго дойде време да потеглят по обратния път и след леки проблеми с буса все пак Цветелин и Валентин се отправиха към Орльовка, за да хванат последния ферибот преди комендантския час. Сбогуваха се временно с местните и напуснаха града през блок постовете.
Основна тема на връщане беше видяното. Как всички мъже са с оръжия и униформи, едни копаят окопи, други стоят в позициите, а деца недалеч от тях играят футбол. Как жените се грижат за децата или с логистиката в складовете с провизии. Как възрастните жени плетат камуфлажни мрежи. Всеки дава своя принос и всички са готови за война, но все пак са усмихнати и показват силния български дух.
За съжаление покрай леките технически проблеми с превозното средство ферибота беше изпуснат за броени минути. Но явно беше за добро, тъй като при чакането дойде сама жена, която явно бягаше от войната. Когато дойде време да се качват на ферибота, активистите на БНС видяха че се качва пеша, сама с багажа си, на ферибота разбира се няма закрито място за пасажери и затова я прибраха при тях на топло. Тя трябваше да стигне до Брашов в Румъния, където щяха да ѝ помогнат да се устрои, а след кратка информация от доброволческите пунктове на границата стана ясно, че може да стигне до там от Северната гара в Букурещ. За това те решиха да се отклонят от курса си и да я закарат до там.
И така, след още няколко часа шофиране групата се прибра успешно в София, с планове за следващите действия и пътувания до Украйна. Разбира се, това беше важна част от кампанията, но тежкото положение, в което българите там се намират, ни задължава да продължаваме да помагаме и да се борим за нашите братя!
Очаквайте скоро още информация за бъдещите акции в подкрепа на нашите сънародници в Украйна!
