Интервю

Унгария и Европа през погледа на един унгарски националист

Представяме ви едно интервю на Пламен Димитров с Давид Кирай, член на родолюбивото „Младежко движение 64 окръга“ (на унгарски: Hatvannégy Vármegye Ifjúsági Mozgalom, съкратено – HVIM; ). Давид Кирай е на 25 години, родом от Секешфехервар (град побратимен с Благоевград), следва философия на религията в университета „Еотвос Лоранд“. Също така, той се занимава с музика и по-точно – с опазването на унгарската народна музика, свири на унгарска гайда и други традиционни инструменти. Част от заниманията на Давид в организацията включват и военни обучения и военно-симулативни игри.

hvim_logo_4_9

– Разкажи нещо повече за вашата организация. От колко време я има, какви са идеите ви, с какво се занимавате?

– „Младежко движение 64 окръга“ (HVIM) е основано от Ласло Торочкай през 2001 година, като движение, което да обедини младите националисти от целият Карпатски басейн (историческите земи на Унгария, които някога обхващали 64 административни окръга). Нашето мото е „Вяра, преданост, кураж!“. Вярата е християнството, но не в днешният му популярен еснафски вид, а войнското християнство, продължаващо рицарския път на святите ни крале, най-вече на Свети Ласло I, нашият небесен покровител. Вярата ни помага да продължаваме привидно безнадеждната борба срещу силите на модерния либерален свят и в крайна сметка, да надвием смъртта. Ние ще победим, защото се стремим към идеали, превъзхождащи тези на нашите противници. Ние знам, че дори да паднем, плодовете на нашата борба ни очакват в небесата. Предаността е доказателството за вярата, нейното присъствие в живота ни. Ние сме верни на завещаното ни от Унгарското апостолическо кралство (за това не признаваме и легитимността на Унгарската република, чийто корени са комунистически), верни сме към основателя на нашето движение, към нашите водачи и към клетвата, която даваме към организацията, която ще носим до края на дните си. Куражът е присъствието на вярата в действията ни. Това е победа над страха. Куражът и предаността са необходими за да претворят вярата в действие, било то в нашия личен живот, в нашите общности, на улицата срещу полицията и т.н. Това са нещата, които ни правят братя по оръжие.

László Toroczkai - founder of HVIM and mayor of Ásotthalom since 2013
Ласло Торочкай – основател на HVIM и кмет на Ашотхалом от 2013 г.

Нашата дейност е много обширна. Организираме публични събития, протести, различни чествания, фестивали (например Маджар Сигет /в превод: унгарски остров/, който от 14 години е най-големият ежегоден националистически фестивал в страната), детски лагери, военни лагери и тренировки, походи, поклонения, но най-вече възпитаваме и обучаваме младежи да бъдат достойни наследници на нашето велико културно и историческо наследство.

Ние се борим срещу измамни модернистични доктрини, като атеизма, егализма (идеята за пълно изравняване на всички), налагането на количеството над качеството, запазването на мира на всяка цена (за сметка на пълния триумф на злото), релативизма и мита за социалния прогресивизъм. В същото време, ние подкрепяме традициите, истинската йерархия, героизма, консервативните добродетели и възраждаме своето кралство – първо в сърцата ни, след това в земите ни.

– Какви са отношенията ви с други националистически организации в Унгария? Какво е състоянието на националното движение във вашата страна като цяло?

– Ние поддържаме връзка с всички сериозни националистически организации в Унгария, но основният ни съюзник са „Йобик“, които като политическа партия имат подкрепата на 20% от населението. Поддържаме и добри връзки с приемниците на „Маджар Гарда“ („Унгарска гвардия“), които в чуждестранни медии са представяни като „фашистка, паравоенна“ групировка. Има реална възможност „Йобик“ да спечелят изборите през 2018 година, но ние трябва да сме внимателни и да не предаваме идеите си и своя радикализъм заради популярност. Нашата подкрепа за „Йобик“ не е само обществена, тя е и политическа. От 2014 г., някой членове на HVIM са в местната власт в различни общини, от квотата на „Йобик“ и се справят доста добре.

– Какво е вашето отношение към управлението на Орбан?

– Когато Орбан дойде на власт, Унгария вече бе оплякосана от прдишното предателско левичарско правителство. Той обеща, че партията му ФИДЕС ще вдигне на крака страната, само за две седмици. Както се досещате, това обещание не се сбъдна. Орбан не реши проблемите ни, но създаде нови. На чужденците може и да им изглежда, че той се бори срещу политиката на ЕС, но това е само театър и остава единствено на ниво приказки. „Йобик“ набира сила, за това на Орбан му се налага да взаимства техни идеи, но това също се ограничава само до приказки. Реално политиката му не се променя.

– През последните години в България сериозно се засили наплива нелегални имигранти от Азия и Африка, което се превръща в голяма заплаха за нашата държава. Имате ли подобен проблем в Унгария?

– От скоро това е проблем и в Унгария, но той е наистина сериозен. Основно прииждат араби, негри, афганистанци и албанци. Някой от тях ползват Унгария като трамплин за Западна Европа, но голяма част остават тук на наша издръжка. Заради недомислената бежанска политика, на унгарската държава и струва четири пъти повече да издържа нелегален имигрант, от колкото да подпомага унгарец, търсещ работа. Освен това, бежанските лагери от отворен тип са сериозна заплаха за обществената сигурност.

Селото, на което кмет е основателя на нашата организация, се намира в близост до южната ни граница. Там свършва пограничната охрана и поради това, съвсем на скоро, през зимата, там ежедневно пристигаха стотици нелегални имигранти. Те започнаха да крадат, нанесоха се в изоставени селскостопански сгради, насякоха оградите на местни хора за подпалки и вършеха други подобни безчинства. След като властите се намесиха и бе изпратена полиция, в някаква степен ситуацията се подобри, но не достатъчно. Имигрантите, които полицията залавя остават в Унгария, просто са премествани в бежански лагери. Тази година притокът на нелегални имигранти се е увеличил цели 20 пъти в сравнение с миналата година! През последните седмици нелегалните се превърнаха в проблем дори за Будапеща. Те се настаняват в паркове и улици в близост до ЖП гари, понякога обиждат и нападат граждани, а сега настояват и да им бъдат осигурени социални жилища. Решение на проблема все още няма.

Безредици предизвикани от нелегалните имигранти в бежанския лагер в Дебрецен
Безредици предизвикани от нелегалните имигранти в бежанския лагер в Дебрецен

– В нашата страна, благодарение на усилията на чуждестранно финансирани неправителствени организации, бе създаден сериозен проблем с циганския етнос. Въпросните НПО-та оказват натиск над властите за да не преследват и наказват криминалните прояви на престъпници от цигански произход. Като резултат има бум на брутална и расистки мотивирана циганска престъпност, насочена срещу българите. Особено ужасно е положението в някои села. Създаде се и навик, циганските гета да не плащат сметките си за ток и вода. Правенето на деца, включително от 12 годишни цигани, се превърна в бизнес за много от тях, тъй като получават социални помощи за това. При вас има ли подобни проблеми с циганската общност?

– Ситуацията в Унгария е абсолютно същата. Неинтегрируемите цигани превръщат много села в места невъзможни за живот, особено в райони със застаряващо население, където възрастните унгарци, живеещи сами са съвсем беззащитни. А властите дори не се опитват да ги задържат. За щастие, преди няколко години Золтан Михали Орош – достойният кмет на Ерпатак (село в източна Унгария), измисли модел, който решава локално циганския проблем. В основата но този модел е меритокрацията (всеки е оценяван според своят обществен принос, дали е „строител“ или „рушител“, съответно е награждаван или търпи санкции) по зададени норми. Нормите се представят от кмета (чрез оперативните закони), след което всеки трябва да ги спазва. След налагането на модела, най-големите престъпници избягаха от Ерпатак, а на тези които останаха им се наложи да живеят според законите. За да постигне всичко това обаче, Орош трябваше да прояви желязна воля и голямо постоянство в борбата си, защото никой на започва кариерата си като кмет. Но когато човек е упорит в работата си, дори когато нещата изглеждат безнадеждни, с времето Бог му изпраща добри другари. А след време получи и възможност да управлява. Упорството му да налага настоящите (не особено строги) закони донесе изненадващо добри резултати.

Золтан Михали Орош - достойният кмет на Ерпатак
Золтан Михали Орош

Много циганета, отглеждани в лоша среда и родени единствено за да могат родителите им да получават социални помощи, бяха отнети от тези семейства и бяха дадени за осиновяване. След налагането на тези мерки, днес в Ерпатак се раждат много повече унгарски деца, отколкото циганчета – точно обратното на това, което се случва в цялата страна. Моделът вече се превърна в своеобразна мрежа, обхващаща все повече села. Повече селски и дори градски кметове (бих ги нарекъл истински бойци, готови да водят своите общности) се включват. В тази мрежа има и членове на нашата организация. Съвсем очаквано – медиите ни атакуват с пълният си арсенал, но това не ни интересува – резултатите говорят сами за себе си.

– Подобно на България, Унгария също губи сериозна част от земи и населението си след края на Първата световна война. Това се затвърждава и след Втората световна война. Какво е отношението ви към съседните държави и поддържате ли връзка с унгарските общности там?

– Трианонският диктат отнема 2/3 от унгарските земи. Организацията ни не признава този диктат. Имаме членове от изгубените унгарски територии – от Горна Унгария (днес в Словакия), от Трансилвания, дори имахме организация във Войводина, но сръбските власти я забраниха. Тези структури имат свои регионални водачи, но сме част от едно семейство. Опитваме се да помогнем и на унгарците от Закарпатието, който след украинския конфликт са мобилизирани против волята им в украинската армия и семействата им имат нужда от помощ. Това не се харесва на украинските шовинисти от „Карпатска Сич“, които ни изпращат смъртни заплахи.

Всяка година в най-близката до 4-и юни неделя (Трианонският договор е подписан на 4 юни 1920 г.), организираме голямо шествие в Будапеща. Тогава, заедно с нашите членове от откъснатите територии, маршируваме по улиците на града издигайки табели с имената на всички 64 исторически окръга, част от някогашна Унгария. Шествието преминава покрай посолствата на всички държави, в чийто предели днес са земите ни.

Протест срещу Трианонския диктат
Протест срещу Трианонския диктат

– Всяка година в и около Будапеща се организират мероприятия отбелязващи падането на града в ръцете на червената армия по време на Втората световна война. Би ли разказал малко повече за тази част от унгарската история и какво се прави за да се напомни за тези събития в наши дни?

– Обсадата на Будапеща е една от най-големите обсада на градове в историята. Това е уникална битка срещу многократно превъзхождащ враг. Съпротивата на Будапеща значително забавя съветската армия, което за щастие не и позволило да стигне по-далеч от Берлин. Към края на сраженията (продължили 102 дни), само замъкът на Буда останал в ръцете на защитниците. Те били около 40 000 войници (приблизително половината германци и половината унгарци) и 10 000 цивилни. На 11-и февруари 1945 г. и последните провизии свършили и единственият им шанс бил да пробият обръча. Ясно си давали сметка, че да се предадат изобщо не било вариант. Те вече добре познавали зверствата на дивашките съветски орди (които съвсем се отприщили след края на обсадата – наградата им била тридневно плячкосване на града, по време на което зверски изнасилвали хиляди жени, а ранените били изтребвани, като се взривявали цели болници или просто се прочиствали с огнехвъркачки, пленниците били екзекутирани).

Защитниците на Будапеща избрали геройски да се сражават, напълно съзнавайки, че опита за пробив ще коства живота на повечето от тях. Когато времето дошло, всеки сложил най-хубавите дрехи които имал. В 20:00 започнала атаката. Върху тях се стоварил унищожителен барабанен огън на артилерията, а въздухът се нажежил от стрелбата на картечниците. Само след няколко минути имало толкова много трупове, че се налагало да се катерят със стълби по огромните купчини. От всички 50 000 атакуващи, едва 700 души успели да пробият и да се доберат до приятелски позиции.

Този епизод е един от най-героичните в нашата история. Защитниците избрали да умрът като герои, вместо да живеят като роби. Те имали вяра, преданност и кураж до самата си смърт. Следващите редове са написани от съветски офицер: „Повечето от тези мъже бяха убедени нацисти. Но те бяха облекли най-хубавите си дрехи и умраха гордо изправени. Наистина умираха с достойнство. Човек, който умира така не може да е някаква измет.“

"Денят на честта" в Секешфехервар
„Денят на честта“ в Секешфехервар

Националистите почитат техният героизъм ежегодно с различни церемонии и събития. Възпоменанието в Будапеща обикновено е забранявано или е съпроводено с протести на крайни либерали. Но в Секешфехервар също организираме церемонии по този повод от много години и никога не е имало проблем. Официално, все още не се учи в училище за тези събития, но миналата година бе излъчен документален филм по националната телевизия, така че вече започва процес на реабилитация.

– Сътрудничите ли си с други националисти от Европа?

– Имаме контакти в повечето европейски държави – Испания, Франция, Италия, както и в Централна и Източна Европа. Но нашите основни съюзници са HČSP (Хърватска чиста дясна партия) от Хърватия, ONR (Национално-радикален лагер) от Полша и „Forza Nuova“ („Нова сила“) от Италия.

Общо мероприятие на HVIM, "Йобик" и HČSP
Общо мероприятие на HVIM, „Йобик“ и HČSP

– Как вашата организация вижда бъдещето на национализма в Унгария и в Европа като цяло?

– Националните движения набират сила и укрепват, но те трябва да са нащрек за да не бъдат овладени от задкулисието и да се превърнат в инструмент на врага. Например, на Запад съществува движение, което до толкова ненавижда ислямистката имиграция, че подкрепя израелската ционистка, експанзивна и изтребваща палестинци политика. Не можем да си позволим подобна слепота. Трябва да съзнаваме, че не ислямът е проблема. Ислямът е религия, притежаваща консервативна сила и се противопоставя на модерният либерализъмр за това САЩ, ЕС и Израел го осъждат, те искат светът да е лесно контролируем посредством либералния капитализъм. В този план няма място за религия, Бог или религиозни воини. Друг е въпроса че „мюсюлманите“ имигранти причиняват много проблеми в Европа. Но трябва да правим разграничение между вярващите мюсюлмани и имигрантите от мюсюлмански държави. Първите са приемливи, но ако искат да живеят в Европа, те трябва да уважават нашите традиции, не трябва да строят големи джамии в градовете ни и т.н. Те трябва да знаят, че не са у дома си. Вторите са мюсюлмани само номинално. Основно те са агресивни и неинтегрируеми. Те въобще не ни трябват. А най-добрия вариант е нито те, нито други неевропейци да се заселват в Европа. Но това разграничение трябва да се направи поне за тези, които вече са тук.

Има ли нещо, което искаш да кажеш на българските националисти?

– Ще цитирам един абзац от ръководството на HVIM:
„Единствената ни цел трябва да е да превърнем живота си в чиста борба, без никакъв опортюнизъм. Ако успеем истински да осъзнаем това призвание, едва тогава ще достигнем и нивото, когато вече ще е очевидно, че трябва да хвърлим всички сили в боя, дори когато е ясно, че ще бъде изгубен.“

Тренировка на „Вълците“ на HVIM

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button