На 24 август Български Национален Съюз, заедно с “Младежи за България”, “Млада Гвардия” и “Кръв и чест” почетоха 100-годишнината от убийството на Пиринския цар Тодор Александров.
Пътуването за мястото на събитието започна от центъра на София, пред щаба на БНС, където беше сборният пункт. С коли националистите стигнаха до село Кърланово, като преди това спряха за кратка почивка в Мелник. След като оставиха колите започнаха стръмното 45-минутно изкачване до местността, в която е погребан Тодор Александров. На мястото ги завариха работници, които реставрират параклиса “Св. Илия”, който също се намира там.
След кратка обедна почивка, по-голямата част от присъстващите се насочиха към лобното място на Тодор Александров, което се намира на около 10 км от гроба му. Въпреки високите температури и жаркото слънце, националистите взеха трудния терен бързо и когато пристигнаха на онази все още зловеща, белязана от братоубийство и предателство, поляна, представител на младежкото крило на БНС – Борис-Михаил попТодоров – произнесе реч, в която разясни подробно как се е случило убийството на Тодор Александров и телохранителя му Панзо Зафиров преди точно 100 години.
След като се завърнаха при мястото за лагеруване през вечерта, тъй като все още не бе мръкнало, националистите се събраха около поляната, пред гроба на Александров, за да чуят изпълнението на попТодоров, който изпя песента “Ранен ми лежи Тодор Александров” с акомпанимент на китара. След като приключи изпълнението започна подготовката по основната възпоменателна церемония, която трябваше да се проведе след залез слънце. Разпъна се транспарант с лика на Войводата, с надпис “100 години величие”, поставиха се факли върху стойки на земята и се раздадоха факли на присъстващите.
Атмосферата беше истински другарска и сакрална. Пръв реч държа водачът на Български Национален Съюз – Звездомир Андронов, който бе помолен да говори специално по повод 100-годишнината. В речта му си личеше бодростта и обнадеждеността, които се дължаха на факта, че повечето от присъстващите бяха младежи, готови да поемат по пътя на национализма.
“Когато дойдох за първи път тук, през 2004 година, никога не съм предполагал, че години по-късно на мястото ще присъстват толкова много млади националисти, мнозина от които дори не са били родени по онова време. Ето затова можем спокойно да кажем, че личността на Тодор Александров е велика.”
След него речи държаха Тодор Щраков, член на БНС, и Борислав Игнатов от “Младежи за България”. И двамата наблегнаха на величието, което личността на Александров носи и до ден днешен. Те подчертаха, че новите поколения, стига да се обединят и да постоянстват в своя активизъм, могат достойно да последват примера на старите комити и националисти.
След речите се поднесоха венци под звуците на малък барабан. Последва минута мълчание, след което Борислав Игнатов закри церемонията.
След нея националистите останаха да лагеруват в местността около гроба на Тодор Александров, пеейки народни песни и песни за подвизите на ВМРО, наслаждавайки се на множеството звезди в небосвода – техните предци, които бдят над тях и ги напътстват в живота и борбата.
