Отново дойде краят на август и беше време да се запътим към пиринските склонове, за да отдадем своята почит към един от големите български герои – Тодор Александров.
Както обикновено, в събота сутрин потеглихме към Мелник, където след кратък и приятен обяд поехме към с. Кърланово. Встрани от селото е нашата начална точка, откъдето започва сравнително краткия, но стръмен преход до гроба на Тодор Александров. Построени в колона потеглихме през живописната гора, а с нас беше и най-малкия участник в прехода, сина на един от нашите членове, който е едва на две години, но се изкачи на мястото за втори пореден път.
Тази година освен церемонията по възпоменание на “Старио” се проведе и интересна лекция. Нашият дългогодишен член Иван Милев беше подготвил увлекателен разказ за живота на водача на ВМРО, “Последният цар на планините”. Освен интересни факти за неговата личност и дейността на Организацията, Иван наблегна и на събитията, които довеждат до убийството му. Това са именно левите течения във ВМРО, които подклаждани от Москва целят да разцепят македонското движение, но Тодор Александров успява не само да ги потуши, но и да изведе движението на ново ниво. Периода от Илинденско-Преображенското въстание до подлото убийство на революционера беше разгледан подробно и поднесен по интересен начин, тъй като лектора от години изучава движението и македонския въпрос.
След края на лекцията и преди залез слънце започна възпоменанието, на което речи произнесоха двама членове на младежкото крило на БНС. Първи говори Тодор Щраков, който наблегна на делата и водаческите заложби, които е имал Тодор Александров и останалите войводи, които вървят по трънливия път на борческото. Твърдостта, с която те са минавали през нечовешките препятствия и успешната борба, която са водили, а също и наследството, което са ни оставили, за да продължим тяхното дело.
След него реч държа Борис-Михаил Поптодоров, който започна със спомена за другарската връзка между Пейо Яворов и Тодор Александров. Напомни за това как войводата запазва паметта за поета чиста и неопетнена като се налага да се пребори за достойното му “изпращане” в храма Света Неделя, което отначало е било невъзможно поради обстоятелствата около смъртта му. Напомни с чудесен пример за качествата на Тодор Александров на политик и дипломат, когато той се среща с различни делегации от Европа и Русия с цел подкрепа и положителен изход за македонския въпрос. Цитира спомените на италианските журналисти, които остават смаяни от личността на водача на ВМРО след срещата си с него в горите на Пирин.
След речите запазихме минута мълчание и поднесохме цветя на гроба, с което приключи официалната част. Последваха разговори в другарска обстановка на исторически и политически теми преди лягане, в които хората размениха гледни точки и мнения под озареното със звезди небе.
И така отново дойде време да почистим след нас и да се запътим надолу по пътеките, за да се приберем обратно, до следващата година, когато отново ще бъдем на тази почти магична част от Пирин.
