За поредна година активисти и симпатизанти на БНС почетоха паметта на легендарния вожд на ВМРО – олицетворителят на българските идеали и апостолът на свободата – Тодор Александров.
Както традицията повелява, в последната събота и неделя на месец август, националисти от всички възрасти и краища на България се събраха в Столицата, за да отпътуват заедно към една мистична и съкровена дестинация. Погребаните тленни останки на Тодор Александров и телохранителя му Панзо Зафиров, все още, в продължение на 98 години, се възприемат от народа като свято място за поклонение.
В 18:00 ч. на 27 август се проведе възпоменателната церемония, на която присъстваха и наши съратници от днешна поробена Македония, пример за подражание от своите сънародници.
Мероприятието откри Тодор Щраков, който разясни символиката на името, което “кральот на Пирина” получил от своите нищо неподозиращи родители. Тодор, което идва от гръцкото Теодор, означава “Божий дар”. А Александров бил Божий дар не само за Организацията, но и за всички българи в робска Македония, които можели да се уповават единствено нему.
Щраков отбеляза, че Тодор Александров е бил благородник, който е имал всички нужни аристократични качества, за да поведе народа към победа – любов към свободата, самоотверженост и непримирисмост, дипломатически нюх за геополитическата ситуация и низвергване на “Аз”-а, в името на народа.
Накрая националистът завърши, като призова присъстващите към стремеж за съвършенство в името на Отечеството; защото подражавайки и уважавайки битието на герои като Т. Александров, трябва да покрием големи очаквания и да добием редица ценни качества на свой ред в името на идните поколения и Родината.
След него думата взе Борис-Михаил попТодоров, който застъпи същия начин на мислене като своя съратник, отбелязвайки, че Тодор Александров е бил некоронован цар, български болярин – гений в живота, който останал във вечността като болярин – гений в смъртта и безсмъртието.
“Днес ние – Български Национален Съюз – отдадохме почитта си към Тодора. Защото Александров със смъртта си, смъртта победи! Чия смърт? Смъртта на Македония, смъртта на България.
Т. Александров беше българин и той не пожела през нещастието на целия български народ, през опожарена и унищожена България, да достигне до свободата на Македония.
Той принадлежи вече на вечността и на историята.
Memores acti prudentes futuri! (Знаейки какво е направено, осъзнавайки какво ще бъде!)
Вечная памятъ…”
След речта на младежа се поднесе венецът пред паметната плоча и се запази минута мълчание.
попТодоров закри мероприятието, благодарейки на всички присъстващи (сред които имаше и младежи, които идваха за първи път) с думите: “Оставаме верни на легендарния Тодор Александров – отминал, но вечен.”
След церемонията националистите останаха да лагеруват в местността около гроба на войводата, посещавайки нейния параклис и наслаждавайки се на множеството звезди в небосвода, които напомняха за хилядите убити воини – предводители на българския народ.
