Както повелява традицията през последните 20 години, в последната събота и неделя на август БНС почете имената на двама безспорно достойни синове на България – Тодор Александров и неговия телохранител Панзо Зафиров.
На 28 август около 08:00 часа членове и симпатизанти на Съюза се събраха и тръгнаха от София. След сравнително дългото пътуване те стигнаха до най-малкия, но много красив и уникален град в България, а именно Мелник. След краткия престой националистите поеха по познатата, стръмна пътека към гроба на Пиринския цар.
Пътят нагоре, откриваше прекрасни гледки, които се подаваха през гъстата гора наоколо. До където стигаше взора се разкриваше пейзаж с типичните покрити от дървета хълмове, които се подават от морето от гора под тях. След изморителното изкачване, което продължи около час, младите родолюбци достигнаха паметното място. Там в същия момент пристигаха и представители на младежката организация на ВМРО, които на това място завършваха своя традиционен поход през Пирин планина в памет на Тодор Александров.
След приятелското посрещане и кратък разговор, групата на БНС се отправи към мястото, на което позорно, от предателска ръка, пада убит един от най-величавите синове на България, Тодор Александров.
Пътят до там, който продължава около 8 километра от мястото на вечен покой на лидера на ВМРО, бе сравнително лек, но с чести завои. Вървейки по него, националистите в своите разговори, бяха съпровождани от приятния шум на реката, която се виеше покрай пътя. Променливите пейзажи на гъсти гори, открити поляни и хълмове, разговорите сред съмишленици и прекрасния въздух минаха неусетно и след около 2 часа националистите се намираха пред възмонеталента плочата на лобното място. Това място символизира един повратен момент в историята не само на ВМРО, но и на България, защото тя губи един велик водач, който е отдал целия си живот за свободата на българите в Македония.
След кратък престой, групата се върна обратно по дългата, криволичеща пътека. Връщането до местността около параклиса Св. Илия бе сравнително по-кратко поради лекия наклон. Там, след кратка почивка, бе подготвена възпоменателната церемония. Тя се състоя съвместно с младежите от ВМРО.
От БНС пръв държа реч Александър Петрев, който припомни на присъстващите, че ВМРО се е превърнала в най-мощната за цяла Европа организация, защото в ядрото и са били истински отдадени родолюбци, които са я изградили въпреки трудностите. След това призова да се водим от техния пример, за да може и днешното поколение националисти да изпълни своя дълг в не по-малко опасните времена за България. След него взе думата Тодор Щраков, който в своята реч призова присъстващите да са ежедневно отдадени, безкомпромисни и борбени в името на идеите, които са наследили от тези преди тях. Той изказа надеждата си днешното поколение националисти да е точно толкова предано на идеята, каквито са били хора като Тодор Александров и друг велики български борци. След речите бе поднесен венец и запазена минута мълчание, с което приключи церемонията по почитането на паметта на дейците.
След това националистите лагеруваха в близост до свещеното място, под обсипаното със звезди лятно небе и на следващата сутрин се отправиха обратно към дома.
