По покана на френската организация GUD, делегация на Български Национален Съюз посети Париж и взе участие в траурното възпоменателно събитие, добило популярност като C9M – Комитет „9 май“. То се организира ежегодно през май в памет на Себастиен Дезийо, 22-годишен националист, загинал трагично през 1994 г., докато се е опитвал да избяга от полицията по време на забранена от властите манифестация в Париж. При последвалите протести, организацията е забранена, но паметта за Себастиен остава жива до ден днешен.
Днес това е ден на националистически траур, почитан от стотици и хиляди националисти от различни организации в цяла Европа. Знамена, барабани и факли бележат пътя на шествието, а участниците от различни краища на континента го правят едно от най-значимите националистически събития в Западна Европа.
Тази година освен покойния Себастиен бе почетен и убития през февруари 23-годишен националист Кантен.
Мероприятието премина в условията на сериозно напрежение между организаторите и френските власти, след като редица планирани прояви бяха ограничени или забранени. Още на 6 май Комитетът публикува първи призиви за мобилизация в социалните мрежи, в памет на Себастиен, Кантен и „всички убити съратници“. В публикациите се подчертаваше, че инициативата има за цел да поддържа „паметта жива“ въпреки репресиите срещу националистическите организации във Франция. Последваха няколко съобщения, в които организаторите обявиха, че водят преговори с френските институции за да получат разрешение за официално възпоменание в Париж.
Първоначалният план предвиждаше церемония на улица „Rue des Chartreux“, мястото, което традиционно се свързва с годишните възпоменания за Дезийо. След като стана ясно, че властите ще забранят мероприятието, организаторите подадоха алтернативно искане за събиране на площад „Place des Pyramides“, където да бъде поднесен венец пред статуята на Жана д’Арк. Комитетът представя инициативата като символичен и мирен акт на почит към загинали националистически активисти. И това компромисно предложение бе грубо отказано от властта.
На 9 май сутринта движението публикува кратко траурно послание по повод 32-годишнината от смъртта на Себастиен Дезийо. Няколко часа по-късно обаче организацията съобщи, че френският Държавен съвет е потвърдил решенията на префектурата и административния съд за забрана на проявата. Политическата репресия стана факт.
По това време в Париж имаше засилено полицейско присъствие, а силите на реда извършваха проверки и задържания на активисти, опитващи се да достигнат района на събирането. Чуждестранните делегати трябваше да проявяват предпазливост и да напуснат зоната, тъй като полицията предприе множество произволни арести. Френските власти от своя страна аргументираха ограниченията с необходимостта от предотвратяване на „сблъсъци между крайнолеви и крайнодесни“ и нарушения на обществения ред. В действителност бяха задържани и няколко антифашисти, но с очевидна неохота от страна на френската полиция.
Делегацията на БНС пристигна във френската столица на 8 май сутринта и веднага се включи в организираната от местни националисти за чуждестранните гости разходка из центъра на града. Вечерта се проведе среща-коктейл в Монмартър под базиликата Сакре Кьор. На 9 май, въпреки наложените ограничения, се организира рок концерт в парижките предградия с известни националистически групи от Франция и Италия, а след концерта майсторски се заобиколи наложената забрана за провеждане на мероприятието. Възпоменанието за Себастиен и Кантен все пак се състоя. В малките часове на нощта, хиляда национални активисти от Франция, Италия, Германия, България, Гърция, Испания и др. запалиха восъчни факли и озариха нощта. Огньове горяха пред имената на загиналите, държаха се речи, а скандиранията „Тук!“ и „Европа, Младеж, Революция!“ прорязаха за пореден път политическата репресия.
Събитието демонстрира устойчивост на идеалите срещу държавния натиск и медийните лъжи. Ден по-късно движението разпространи и видеозапис от паметната вечер. Въпреки действията на властите, които са чиста форма на репресия срещу националистическите среди, нашите френски съратници гордо заявиха, че ежегодното възпоменание ще продължи и през следващите години, като още отсега обявявиха датата за май 2027 г.
Случаят предизвика реакции и извън самите националистически среди. Така възпоменанието за Себастиен Дезийо през 2026 г. се превърна не само в историческа и политическа проява, но и в символ на продължаващите конфликти в европейското общество между онези, които обичат родината и континента си и онези, които с присъщ нихилизъм ратуват предимно за своето индивидуално добруване.
