Сръбски репресии белязаха Деня на Западните покрайнини
С нагли и демонстративни репресивни действия от страна на сръбските власти премина Денят на Западните покрайнини и възпоменателното събитие, организирано от българите в Босилеград. Случилото се бе частично отразено от някои медии у нас, а адекватен отговор от страна на българската държава към този момент няма. Но преди да разкажем по-подробно за събитията от 6 ноември, ще започнем с тяхната предистория, която ясно показва, че става въпрос за добре обмислена акция от страна на сръбските служби.
Всяка година сънародниците ни от Босилеград отбелязват Деня на Западните покрайнини с възпоменателно събитие в културно-информационния център на българската общност в града. На този ден се припомнят събитията от 1920 година, когато сръбската армия, в днитие 7-8 ноември, окупира Струмишко, Босилеградско, Трънско, Царибродско и Кулско, още преди да се е произнесла международната комисия, определяща границите след Първата световна война. Съдбата на сънародниците ни останали в окупираните земи е изключително тежка и трагична и именно тяхната памет се опитват да почетат днес наследниците им, останали да отстояват българщината в Западните покрайнини. С намерение да ги подкрепим и да им покажем своята солидарност, ние съвместно с още няколко родолюбиви организации, организирахме пътуване до Босилеград за да се включим във възпоменателното събитие. То, разбира се, бе публично оповестено, за да могат да се присъединят повече желаещи. Излишно е да казваме, че подобни неща далеч не се харесват на властите в Сърбия, които вместо да търсят път към помирение, не са се отказали от политиката си на дебългаризация и конфронтация.
Още преди самото пътуване, на 4 ноември, бе разпространен един изключително гнусен поръчков материал. Той бе публикуван в narod.bg – сайт за поръчкови фалшиви новини, част от руската дезинформационна мрежа, работеща у нас. Във въпросният пасквил, замесващ имена на хора, нямащи общо с организацията на пътуването, се твърдеше, че то е с цел да се предизвика погром и сблъсъци в Босилеград. Ясно е, че подобна статия, с толкова идиотско съдържание не е насочена към аудиторията у нас, а целта и е да послужи като информационен източник, чрез който сръбските власти формално да оправдаят репресивните си действия. Тоест, най-вероятният поръчител на статията са именно сръбските служби.
В деня на самото пътуване от София потеглихме с два буса и няколко коли. Докато автомобилите, които бяха бавени и проверявани по-щателно от обичайното, все пак преминаха, то двата буса бяха спрени от сръбските митничари и започна една тричасова сага. Освен униформените служители на митницата, присъстваха и няколко цивилни представители на службите, които даваха разпорежданията. Един от пътниците в първия бус бе привикан и задържан в изолация от останалите. Впоследствие се оказа, че освен заплашван е бил и ударен неколкократно от сърбите. Междувременно документите ни бяха проверявани по два пъти, обясняваха ни как системата била блокирала, затова се бавели, докато междувременно преминаваха коли със сръбска регистрация. При старателната проверка на втория бус бяха конфискувани “опасни” вещи, като два стикера на ФК „Миньор“ Перник, шапка с логото на отбора и книгата на проф. Трендафил Митев “Национално помирение за единение и спасение на България”, просто защото е на български.
Към края на третия час от пребиваването ни на сръбския граничен пункт, задържаният пътник от първия бус бе натирен пеша към България, с писмена забрана да влиза в Сърбия. Скоро започнаха демонстративно да изпращат един по един, пеша и с подпечатани забрани, всеки от пътниците в първия бус. Формалната причина за забраната – съмнения, че декларираната причина за посещение в Сърбия не е вярна и е възможно да създадат проблеми (да припомним статията в сайта за фалшиви новини). Едва след като и последния от пътниците бе изпратен пеша към българската граница, шофьорът на буса бе освободен да се върне към България. Вероятно и всички ние, които пътувахме с втория бус щяхме да бъдем изпратени обратно по този демонстративен начин. Но явно граничния служител, който слухтеше около нас чу, че вече звъним на медии и на хора, които да се свържат с МВнР и посолството ни. След известно умуване, все пак ни казаха, че ще ни пуснат. Като последна провокация на границата, нашият спътник, чиято книга бе конфискувана, бе привикан в сградата на митницата, уж за да му я върнат. Насаме с митничарите е напсуван неколкократно и заплашен с бой, очевидно търсейки реакция и последен повод, за да ни откажат вход. В крайна сметка се завърна при нас, без книгата, но все пак потеглихме за Босилеград.
В последствие, Иван Николов – председателя на КиЦ Босилеград ни информира и за друг българин, адвокат от Кюстендил и деен техен помощник, който на път за събитието е бил задържан на сръбската граница. След словесни пререкания с митничарите е задържан и отведен, за да бъде осъден по бързата процедура, като формален повод е малка брадва в багажника на колата, окачествена като оръжие.
Сръбските власти се бяха погрижили да създадат неприятна атмосфера и за местните българи. С доста полиция и цивилни агенти, сновящи около културния клуб и съпровождащи групите от България. Въпреки всевъзможните пречки и частично провалилата се програма, все пак успяхме да посетим българската църква и килийното училище в село Извор. Проведе се и събитието в българския културно-информационен център, на което говори председателят му Иван Николов, както и историкът доц. Ангел Джонев. След края на програмата там поднесохме цветя и венци на паметника на Васил Левски в центъра на града. Последното място, което посетихме, бе градското гробище, за да почетем паметта на петимата български офицери, убити в плен от сърбите през 1913 година. Подробно за историята им и тежката борба на големият местен родолюбец Димитър Димитров, да възстанови гробовете им, може да прочетете тук. Поднесохме венец за падналите герои и запалихме свещи на гробовете им, както и на гроба на невинната местна девойка Светка Станкова, убита от сърбите отново тогава.
Една от целите на това пътуване бе да покаже на по-младите сред нас, колко е тежко битието на сънародниците ни, останали под сръбска власт и какъв героизъм проявяват те, отстоявайки българщината ежедневно. Благодарение на сръбските власти и действията им през този ден, това стана пределно ясно за младежите. Защото тези репресии са ежедневие за сънародниците ни в откъснатите земи. Но ако сръбските шовинисти си мислят, че чрез подобни действия могат да откажат някой от нас, то те са в огромна грешка. Единственият ефект от случилото се бе да ни мотивира още по-силно да браним нашето.