На 20 декември дойде денят, в който почитаме капитан Списаревски, един от най-доблестните синове на българското воинство и авиация. Това е и мероприятието, с което БНС и неговите съмишленици и симпатизанти изпращат отминаващата годината. По традиция всички присъстващи се събраха на площада на село Долни Пасарел малко след 19 часа.
След кратко изчакване организаторите подредиха присъстващите в две колони, запалиха факлите и с бодра крачка дадоха начало на изкачването до лобното място. Тази година, за разлика от предишните възпоменания, по пътя си националистите бяха съпровождани от ситен дъжд, който придаваше на тъмните пътеки и гори още по-мрачен и загадъчен вид. Ходенето до мястото, на което капитан Списаревски приключва своя земен път, отне около половин час.
Там, пред малкия каменен кръст, всички се подредиха и след няколко минути мястото бе обзето от тишина. Тази тишина се прекъсна от първата реч, която изнесе Тодор Щраков, член от младежката структура на БНС. В своето слово той се обърна предимно към младежите, които бяха по-голямата част от присъстващите. Той ги призова да не униват, да не си търсят извинения и да изграждат своите характери чрез саможертви, както е правил и младия летец Списаревски.
След него думата взе Борислав Игнатов, водач на ,,Младежи за България’’. Младият родолюбец с пламенен патос напомни някои от най-ярките събития от живота на Спаич. В края на своята реч той призова младежите към отдаденост, и то преди всичко към българщината.
В края на церемонията беше поднесен венец, а докато бяха изчитани имената на загиналите бранителни на българското небе, се запалиха факли и присъстващите паднаха на колене в минута мълчание. С това завърши и възпоменанието за един от най-ярките примери на българската младеж и воинство.
