По традиция последното официално събитие в календара на БНС за годината е възпоменателното факелно шествие в памет на летеца кап. Димитър Списаревски. На 20 декември – денят на подвига и героичната смърт на Капитана, отново се събрахме в центъра на село Долни Пасарел, за да се отправим към лобното място на героя, намиращо се в близка местност в планината. Тази година се навършвиха точно 80 години от саможертвата на този славен син на народа ни.
В шествието се включиха и младежките организациите Млада Гвардия, Младежи за България и “Азъ”. Специално за събитието бяха дошли и националисти от Пловдив и Стара Загора. Около 19:30 часа, участниците изпълниха площада в центъра на Пасарел. Стройната колона на шествието, предвождана от униформен блок на Спортната организация на БНС се отправи към лобното място на героя с равномерна крачка.
Мистиката, която притежава това място, сякаш не може да се изпита другаде. Меката лунна светлина, огряваща заснежените склонове, ледът скърцащ под отчетливите стъпки, силуетите на дърветата, прозиращи сред мъглата, факлите на националистите, озаряващи горската пътека в мрака, процесия, която се усеща като един свят и многовековен обред. Всеки станал част от нея знае, какво е да си потънал в мълчанието на осъзнатостта и преклонението пред името Димитър Списаревски.
Именно тази мистика бе уловена и в речите, произнесени по време на церемонията над паметника, издигнат на мястото, където са паднали останките от самолета на кап. Списаревски. Пред присъстващите говореха Тодор Щраков от младежката организация на БНС и симпатизант на Съюза – Георги Добриянов. Всеки от тях бе намерил свой начин да опише това усещане, примерът и личността на Списаревски, които го вдъхновяват, но и онова дълбоко чувство за дълг, което се събужда, когато паметта за героя оживее. Както спомена Щраков, почитането на националните герои е само първата стъпка в усъвършенстването на всеки един от нас, а втората е подражанието. Добриянов допълни, че макар и неспособни да повторим същия подвиг, то поне трябва да се стремим да бъдем с дела и думи угодни на своите предци, достойни наследници на великите българи, които отдавна не са сред нас.
С поднасяне на венци и минута мълчание церемонията завърши. Факлите изгоряха, но искрата на любовта и преклонението продължаваше да гори по-силно във всеки един от присъстващите.
