Възпоменанието за капитан Димитър Списаревски – традиция в съвремието

В първите години на Организацията, младите членове са приели отговорността да продължат традицията на почитание пред извора на вдъхновение – кап. Списаревски.

Тази отговорност е била предадена от представителите на вече отиващите си национални организации от Царство България, които са съхранили паметта за националния герой Списаревски сред множеството издевателства и препятствия, създавани от комунистическата диктатура след 9 септември 1944 г.

Тази памет на свой ред е предадена на младежта, която тепърва е навлизала в полето на идеализма и борбата срещу българофобските сили. 

Днес, вече дългогодишни дейци на Български Национален Съюз предават любовта и преклонението сред новите редици – на юношите, които са готови да извървят същия път, като онези техни по-големи братя от преди почти 20 години.

На 20 декември, в самия ден на саможертвата, членове и симпатизанти се събраха на площада в центъра на с.Долни Пасарел. В стройна колона, предвождана от униформения блок на Спортната организация на БНС, националистите се отправиха към планината, мълчаливо, вглъбени в своите лични възприятия на историята. На това заветно място, преди 78 години са паднали отломки от Месершмита на Живата торпила и част от обгореното му тяло.

Зимната вечер, която предоставяше мистична гледка, подкрепена от изгряващата луна иззад хълмовете и възпоменателните факли, помогна да се изпита душевността и символизма на това място.

На лобното място пръв реч държа 17-годишният Борис-Михаил попТодоров, който отбеляза, че достойното почитане на Списаревски би било изпълнено единствено чрез светостта на Националистичния пантеон и чрез персоналния храм на сърцето у всеки българин. Той също така изяви опасенията си от покварата на западното “прогресивно” мислене, което е завладяло българската младеж и потвърди, че единствената опозиция на западните стожери са българските национални стълбове, сред които кап. Димитър Списаревски и ген. Христо Луков. В края на речта си той сподели своята надежда в дейността на Съюза и неговото влияние върху днешните и бъдещи деца на Майка България.

След него говори Тодор Щраков, който обърна внимание на символизма в саможертвата на Списаревски и на нашия дълг в съвремието – ние, като наследници на този воин, трябва всекидневно да се борим като преодоляваме чисто човешката си природа. 

Последен държа реч Данаил Йотов, който благодари на присъстващите за взетото участие в поклонението и отбеляза, че онези, които са предпочели да останат на топло в къщите си винаги ще предпочетат утъпкания, лесния път. А чрез тази леснота се поставят в самоунищожение и робство. Робство, срещу което са се борили всички наши предци от Първото, Второто и Третото Българско Царство. Затова ние не бива да прекъсваме техния завет; активността в културно-просветната дейност е нашата съвременна борба, чрез която ще въстанем срещу покварата, ленивоста и българофобията.

След речите бе поднесен венец и бе запазена минута мълчание. По време на нея бяха прочетени имената на загиналите бранници в Софийското небе и символични факли изпълниха небосвода с ярко зелена светлина, която символизира естеството на човешката храброст и превъплащаването на духа в природната хармония след саможертвената смърт.