По традиция последното официално събитие в календара на БНС за годината е възпоменателното шествие за кап. Димитър Списаревски. Макар то да е далеч от мащабите на приближаващия Луковмарш, да е по-слабо отразявано (но все пак попадало в редица репортажи на български и чуждестранни медии, както и в един документален филм), за нас то носи един не по-малко значим емоционален заряд. От няколко години насам го провеждаме и на точната дата, на която кап. Списаревски извършва бележития си подвиг и жертва живота си, за да живеят много други. На този 20 декември отново се събрахме в центъра на село Долни Пасарел, откъдето започва пътя за лобното място на героя в планината.
В 19:30 ч. участниците изпълниха площада. Освен членове и симпатизанти на БНС, тази година в проявата се включиха и младежите от “Бял фронт”. Специално за възпоменанието бяха дошли наши приятели от пловдивската структура на “Кръв и Чест”, както и националисти от Пазарджик. Към шествието се присъединиха и момчетата и момичетата от младежката организация на ВМРО. Когато всички се събраха, участниците се подредиха в стройната колона, предвождана от униформен блок на Спортната организация на БНС и се отправиха към лобното място на героя.
Когато се изкачваш към това място, в тишината на студената зимна нощ, нарушавана само от равномерните крачки и повеят на вятъра, по планинските пътеки, озарени от светлината на факли, под звездите, проблясващи между тъмните облаци. Мисълта ти някак естествено полита и се устремява към споменът за героя и онази славна битка. Картините сами изплуват в съзнанието, а духът на Списаревски се усеща жив и трептящ. Сякаш може да почувстваш погледът му, идващ от висините, в които е намерил своето безсмъртие. Едно чувство, което трудно може да се предаде, но което те изпълва със свежа сила и воля за борба. В такива мигове усещаш, че си част от нещо много по-голямо – една верига, простряла се през вековете, от която ти си само брънка.
Именно този заряд бе уловен и в речите, произнесени по време на церемонията над паметника, издигнат на мястото, където са паднали останките от самолета на кап. Списаревски. Пред присъстващите говориха Александър Петрев от “Бял фронт”, Георги Добриянов от БНС и Данаил Йотов от БНС. Всеки от тях бе намерил свой начин да опише това усещане, примерът и личността на Списаревски, които го вдъхновяват, но и онова дълбоко чувство за дълг, което се събужда, когато паметта за героя оживее. С поднасяне на венци и минута мълчание церемонията завърши. Факлите вече бяха угаснали, но онази искра, която носи живота на всеки народ, гореше в нас с нова сила.
