Традиционно на 20-ти декември членове и симпатизанти на БНС проведоха шествие в памет на геройски загиналия за родината ни капитан Димитър Списаревски – Спаич. В мероприятието взеха участие националисти от София, Пловдив и Стара Загора. Много хора бяха дошли въпреки студеното време и пандемичната обстановка, за да отдадат заслужена почит на един от най-достойните синове на майка България.
Факелното шествие започна от центъра на село Долни Пасарел и след 50-минутно изкачване завърши при лобното място на героя. Въпреки калта, студа и тъмнината, националистите бяха щастливи, че имат възможност да почетат подобаващо героите дали живота си, за да може София да е в този вид, в който е сега. Факлите горяха, стъпките отекваха по планинските склонове, а там горе ни чакаше гордо паметната плоча на завинаги останалия на 27 години Димитър Списаревски. Преминаването по планинските пътеки бе неусетно, защото всеки беше притаил дъх и размишляваше за това какви българи е имало по времето на Втората световна война и колко малко се изисква в днешно време от нас, като националисти, да пазим и обичаме родното. Малко, но задължително, за да може България да пребъде и да имаме светло бъдеще за нашите деца.
На това наблегнаха и в пламенните си речи хората, които говориха за делото на капитан Списаревски. Те описаха какво значи подвига за нас в днешно време и какъв е дългът на всеки един родолюбец сега – 77 години след светлия пример как трябва да се защитава България. Огромният венец, които бе поднесен на паметната плоча е най-малкото, с което може да бъдат почетени героите от ранга на Спаич. След речите последва едноминутно мълчание, по време на което засвири марша “Покойници” и на неговия фон бяха прочетени имената на всички летци, загинали в защита на небето над България през ВСВ.
На слизане от планината националистите изобщо не усещаха студ, загряти от надеждата, че България има светло бъдеще, докато почитаме и не забравяме героите си. Защото народ без минало е народ без бъдеще.
Хаха, откачалки