След хомосексуалистите, права поискаха и педофилите

Противниците на хомосексуализма отдавна казват, че откакто е възприето той да се определя просто като „алтернативен начин на живот“ или сексуална ориентация,  вече падат всякакви граници. Защитниците на „гейовете“ се докачиха и отвърнаха, че няма нищо страшно. И въпреки всичко психиатрите започват да ревизират педофилията точно по същия начин, както преди няколко години ревизираха хомосексуализма. През 1973 година Американската асоциация на психиатрите извади хомосексуализма от списъка на психическите отклонения. Наскоро група психиатри заедно с организацията B4U-Act проведе симпозиум, на който предложи ново определение за педофилията в диагностичния и статистическия справочник за психичните отклонения на Американската асоциация на психиатрите. Организацията B4U-Act нарича педофилите „хора със склонност към непълнолетни“. Тя заявява, че целта й е да „помогне на психиатрите да научат повече за влечението към непълнолетните и да разгледа влиянието на стереотипите, заклеймяванията и страховете“. През 1998 година същата Асоциация изнесе доклад, в който заяви, че „негативният потенциал“ на секса между възрастни и деца е преувеличен и че „повечето хора са на мнение, че сексуалното насилие в  детската възраст не дава отрицателни сексуални ефекти“. Педофилията вече получи статут на нещо, което се ползва с протекциите на федералното правителство. Законът „Матю Шепърд и Джеймс Бърд-младши“ за предотвратяването на престъпленията въз основа на нетърпимост към защитените категории използва понятието „сексуална ориентация“ без обаче да дава определение на термина.  Републикнците се опитаха да внесат известна поправка, като посочиха, че „педофилията не се разглежда като ориентация“, но демократите я отклониха. Членът на камарата на представителите Елси Гастингс заяви, че всички алтернативни типове сексуален живот трябва да са под закрилата на закона. „Този закон отразява нашата решимост да сложим край на насилието, базиращо се на предразсъдъци, и да гарантираме, че всички американци, независимо от расата, цвета на кожата, религията, националността, пола, сексуалната ориентация, гендерната идентичност, ограничените възможности или всички тия „филии“, фетиши и „изми“ няма да живеят в страх, независимо какви са. Призовавам колегите да гласуват „за““.

Белият дом подкрепи закона, като заяви: „Всъщност става дума не само за закони, става дума за това какви сме като хора. Как се оценяваме взаимно, дали приемаме разликите помежду си и дали им позволяваме те да се превръщат в източник на враждебност“.

По-рано тази година двама психолози от Канада заявиха, че педофилията е сексуална ориентация също както хомосексуалната или хетеросексуалната. Психологът и бивш професор от Университета в Монреал Ван Гиджсегхем заяви пред членовете на парламента: „Педофилите са не просто хора, които от време на време вършат малко престъпление, а които по-скоро се борят с нещо еквивалентно на сексуалната ориентация така, както други се борят с хетеросексуализма или дори с хомосексуализма“.

След което продължи: „Истинските педофили предпочитат изключително децата, което е равносилно на сексуална ориентация. Вие не можете да промените сексуалната им ориентация. Той обаче може да се въздържа“.

На въпроса дали би сравнил педофилите с хомосексуалистите Ван Гиджсегхем отговори: „Ако живеехте в общество, където хетеросексуалността е извън закона или е забранена, и ви кажат, че трябва да се лекувате, за да промените сексуалната си ориентация, сигурно щяхте да наречете това лудост. С други думи нямаше да го приемете. Използвам тази аналогия, за да кажа, че педофилите няма да променят сексуалната си ориентация“.

Почетният професор по психология в Кралския университет в Онтарио д-р Куинси се съгласява с Ван Гиджсегхем. Куинси казва, че в средите на педофилите предпочитат децата и че „няма доказателства, че този тип предпочитание може да бъде променен чрез лечение или нещо друго“. През юли 2010 година в медицинското издание на Харвард е публикувано следното: „Педофилията е сексуална ориентация и е малко вероятно да може да бъде променена. Лечението има за цел да даде възможност на някого да се възпротиви срещу действия, които отговарят на сексуалните му потребности“. Линда Харви от Mission America казва, че лансирането на идеята педофилите да получат равни права, ще се разпространява все повече, защото групите на ЛГБТ (лесбийките, гейовете, бисексуалните и трансгендерите) продължават да се налагат. „Всичко това е част от плана за внедряване на секса с деца от все по-малка възраст и има за цел за ги убеди, че обикновеното приятелство всъщност е сексуално влечение“.

Професорът от Хавайския университет и директор на Тихоокеанския център по секса и обществото Милтън Даймънд заявява, че детската порнография може да действа благоприятно на обществото, защото „потенциалните извършители на насилие използват детската порнография като заместител на секса с деца“.

Даймънд е авторитетен лектор в Института за специални проучвания на човешката сексуалност в Сан Франциско. Този институт открито настоя да се отмени въведената по време на Войната за независимост забрана хомосексуалистите да служат в армията.

В сайта на Института за специални проучвания на човешката сексуалност са изброени „основните сексуални права“, които включват „правото на полов акт или всякакъв вид действия, които не са свързани с несъгласие, насилие, притесняване, принуда или измама“. Още едно право е освободено от „преследване, осъждане, дискриминация или обществена намеса в личното сексуално поведение“ и „свободата на всякакви сексуални мисли, фантазии или желания“. Организацията заявява също, че не бива да съществуват „ограничени възможности заради възраст“. В няколко американски щата, включително в Калифорния, Джорджия и Айова са оспорени закони, които защитават правата на децата срещу извършителите на насилие. Извършителите на сексуални насилия заявяват, че законът, който им забранява да живеят близо до училища или паркове,  е несправедлив, защото ги наказва за цял живот.

Източник: infobalkani