В началото на юли, членове на Спортната организация на БНС предприеха еднодневен интензивен преход из една от най-красивите български планини – Пирин. Рано сутринта групата потегли от София към село Добринище, разположено в полите на планината. Хижа “Гоце Делчев” бе първата спирка, където останаха колите. От там участниците поеха с лифта към хижа “Безбог”, от която щеше да започне същинският преход. Приказните гледки, които планината предлага се разкриха още при изкачването с лифта. Ясното време даваше прекрасна възможност човек да им се наслади от птичи поглед.
Заредена с чудесно настроение, групата достигна хижа “Безбог”, извисила снага до кристалното Безбошко езеро. Без излишно бавене, преходът към едноименният връх започна. Макар в равнината лятото отдавна да е дошло, върховете на Пирин все още пазеха част от снежната си окраска. Скоро дори дребните дръвчета и ниските храсти останаха назад, отстъпвайки на каменистите великани, издигащи се гордо към облаците. Първият от тях, който групата достигна бе връх Безбог, разположен на 2645 метра. След съвсем кратка почивка, преходът продължи с уверена крачка към следващата цел – грантиния исполин Голям Полежан. Това бе и най-високата точка на това изкачване. Върхът се издига на 2851 метра надморска височина. Макар първоначално да бе обгърнат в облаци, при достигането му те се разсеяха и откриха прекрасна панорама. Времето бе все така благосклонно и дори вятърът утихна за кратко.
Макар никой да не искаше да се раздели с тези гледки, пътуването трябваше да продължи. Спускането надолу започна по посока на връх Малък Полежан. През едри и дребни камъни, а на места и сняг, на фона на величествени върхове и прекрасни езера, под ярките лъчи на слънцето, маршът продължаваше. Премина през Джангалова порта и продължи към Поповото езеро – най-голямото от единадесетте Попови езера. От там участниците в прехода се отправиха обратно към хижа “Безбог”, но тя не бе крайната точка на пешия преход. С умерена крачка, групата продължи надолу, през величествените гори на Пирин, за да достигне отново хижа “Гоце Делчев” – разположена на 1412 метра надморска височина.
Целият преход не бе толкова дълъг като разстояние, бе около 20 километра общо. Но като ниво на денивелация и като проходимост на по-голямата част от терена, бе предизвикателство. Преодоляването на всяка трудност обаче бе награждавано с невероятните пейзажи, които се разкриваха. Но каквото и да разказваме, красотите на Пирин трудно могат да бъдат описани. Снимките също не дават пълното усещане, което човек изпитва щом ги срещне. Най-добре е те да бъдат преживяни.
На следващият ден обиколката в Пиринския край продължи, но с културна и историческа насоченост. Първата дестинация бе село Добърско и уникалният храм там “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Днес църквата е със статут на паметник на културата. Знае се, че храмът е бил изписан около 1614 година, като зографите са от школата на Пимен Зографски. Стенописите са изключително редки и ценни, като има над 460 изображения. Някои от иконите са със сцени, които не се така широко разпространени. Според специалисти на това място за първи път светите братя Кирил и Методий са нарисувани като светци. Самият храм обаче, вероятно е доста по-стар от иконите. Голяма мраморна плоча, вградена пред олтара, свидетелства, че църквата вероятно е била изградена през 1112 година. Има теории, според които тази плоча е пренесена от друго място и е знак на приемствеността, но в архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика, характерна именно за периода на Първата българска държава. Това е и единствената църква у нас, посветена на светиите Теодор Тирон и Теодор Стратилат.
Следващата спирка бе Банско – родното място на един от големите ни възрожденци и духовни водачи на народа ни, Неофит Рилски. Неслучайно наречен патриарх на българските учители и книжовници. Къщата му днес е превърната в музей, известна още като Бенината къща. Неофит Рилски, със светско име Никола Бенин е бил от известния бански род Бенини. В съседство с нея е забележителната църква “Света Троица”, построена през 1835 г. от местни майстори, с местни дарения, по инициатива на банския търговец Лазар Герман. По-късно, през 1850 г. е построена и внушителната кула-камбанария в двора и. Дълго време храмът е била най-голямата църква в България, докато през 1886 г. “първенството” взема варненският храм “Свето Успение Богородично”, а след това храм-паметника “Свети Александър Невски” в София. В дворът на “Света Троица” е издигнат и красив паметник на поетът и войвода на ВМОРО Пейо Яворов. На него са изписани думите “Братя, хвърляйте фесовете, от днес сте вече свободни българи”, произнесени от войводата при освобождението на Банско през 1912 година.
Такива пътувания винаги са важни, защото припомнят за огромните, но за съжаление често недооценявани съкровища, които притежаваме като българи. Като прекрасната природа на Родината ни и богатата история на народа ни. Неща, които трябва да ценим, да пазим и да предадем на следващото поколение. Богатство, което вдъхновява и дава сили за борба.
