На 10 юли активисти на Български Национален Съюз стъпиха на Черната скала. Тя е природно изваяна красота в Рила планина, на около час път пеша от Боровец. Височината от върха на скалата до подножието е 135 метра – пропаст, в която без съд и присъда след 9 септември 1944 г., докарани с камионетки и с вързани ръце зад гърба, са хвърлени живи стотици мъже от Самоков и околните села. Мъже, които дори в голямата си част не са имали политическа кариера и никога не са се противопоставяли на партизанското движение, по-късно превърнало се в тотален диктат и издевателство над нашия народ.
Походът на националистите стартира в София, от където поехме в 8:00 ч. за набелязаната дестинация. За около 1 час пристигнахме до курорта Боровец, от където се запътихме пеша към скалата по една четири километрова горска пътека. Последната бе полегата и сравнително широка с леко изкачване към върха на хълма, под който се извисява лобното място на стотици мъченици.
На самата скала водачът на БНС Звездомир Андронов държа реч, в която описа историческите събития, случили се на това място, след което присъстващите поднесоха цветя върху камъка под металния кръст, сложен през 1990 година в памет на жертвите.
Направи впечатление, че табелата на кръста, от която би трябвало всеки да може да се информира за историческите събития, случили се на тази скала, („В памет на избитите тук жертви на червения терор.”), липсваше, вероятно премахната от наследниците на тогавашните палачи.
След като свалихме шапки и преклонихме глава пред смъртта на нашите братя, екзекутирани по един (меко казано) нечовешки и варварски начин, се запътихме обратно към Боровец, където отморихме, обядвахме и след това се запътихме към Столицата.
Този поход бе организиран не само с туристическа цел, но и с душевно-поучителна. Всеки от нас, там, освен прекрасната панорамна гледка, съзря истината дълбоко в себе си. Почувствахме мъката на неоткритите мъртъвци, почувствахме нуждата от това те да бъдат споменати както от устите ни, така и от сърцата ни. Ясно осъзнахме, че запазването на паметта за тях, е дълг на всеки родолюбив българин.
