На 1 март се състоя последното съдебно заседание пред Апелативния съд в София по делото за забрана на Български Национален Съюз. С това приключи съдебния маратон от заседания по най-скандалния политически процес в България след 1989 г. Сега се очаква решението на Апелативния съд, който трябва или да потвърди решението на първа инстанция, с което се отхвърляше искането на прокуратурата за забрана на Съюза или да приеме жалбата на държавното обвинение и да забрани БНС.
Въпреки че решението на Софийски градски съд показваше колко несъстоятелни са всички аргументи на прокуратурата, с които се искаше забраната на Съюза, от там решиха, че няма граници за тяхното унижение и обжалваха съдебното решение. За да докажат, че “Български Национален Съюз е паравоенна организация, която нарушава конституцията”, бяха внесени нови доказателства, които трябваше да подкрепят тезата на държавното обвинение.
Всъщност точно две са новите доказателства, с които прокуратурата се надяваше да обърне съдебното решение. Първото беше документ от 107 страници, предоставен ѝ от “Отдел сигурност” към “Шалом”, а второто сигнал от председателя на Антифашисткия съюз в България Борис Цветков. Тези два документа бяха коментирани по-подробно в нашата статия “Започна делото за забрана на БНС на втора инстанция”. Сега няма да се спираме на тях, само ще споменем какво се случи с тях в съдебна зала.
За да защити своя сигнал към прокуратурата, в който се възмущава от провеждането на Луковмарш, в съда беше призован като свидетел Борис Цветков. Той, освен председател на Антифашисткия съюз е и общински съветник от БСП в Столичния общински съвет. Представянето на Цветков в съдебната зала беше толкова унизително, че дори прокурорите, които настояваха той да свидетелства, се почувстваха неудобно. В крайна сметка Антифашист №1 не успя да обясни нищо конкретно във връзка с БНС, освен че според него Луковмарш трябвало да бъде забранен.
По другото основно доказателство на прокуратурата, документа от “Шалом”, беше назначена техническа експертиза, която трябваше да установи дали реално всичките публикации в социални мрежи, снимки и други материали, които бяха изобразени на тези 107 страници, съществуват реално и кой ги е публикувал. Дълго време съдът не можеше обаче да намери вещо лице, което да заяви, че може да изпълни тази задача. В крайна сметка с експертизата беше ангажиран докторант от Техническия университет, който потвърди в съда, че може да извърши възложеното.
На съдебното заседание на 1 март беше представена въпросната техническа експертиза. Но тя се оказа поредното разочарование за прокуратурата, защото вещото лице не беше успял по никакъв начин да докаже с технически средства автентичността на предоставените материали. Вместо това се беше задоволил с логически умозаключения и голословни твърдения, без те да са резултат от каквито и да е било технически действия от негова страна. Така на практика и това “доказателство” на прокуратурата остана с много съмнителна стойност.
Сега вече всичко е в ръцете на съда и решението може да бъде очаквано до края на март. А то има огромно значение не просто за Български Национален Съюз, а за всеки националист и патриотично мислещ българин. Защото то ще покаже дали в България съществува все още някаква свобода на мисълта и убежденията или в нашата Родина се е наложил окончателно либералния тоталитаризъм от западен тип, който има за цел да потиска всякакъв израз на здраво национално чувство.
