За младежкия бунт срещу системно натрапваната содомия в Пловдив

Повече от седмица почти всички родни медии разнасяха една изцяло едностранчиво представена история, според която зли и нетолерантни хомофоби са атакували клети и невинни представители на ЛГБТИ общността в Пловдив. В нея всичко е ясно, всичко е черно и бяло, а присъдите са раздадени. Нагледахме се на анализи от психолози, интервюта със странно изглеждащи същества и разбира се, дежурните поучения от ултралиберални НПО-та, финансирани изцяло от чужбина. В Бургас дори някакъв местен циганин с хомосексуални наклонности организира събитие, на което шепа тийнейджъри вееха гордо знамето с дъгата. 

“Лошите” бяха шумно порицани, обявени за лумпени и изверги, като дори прокуратурата се самосезира и им се закани. “Добрите”, разбира се бяха порядъчно оплакани. “Агресорите”, освен обект на прокурорска проверка, ще подлежат и на обработка от психолози и учители, за да бъдат индоктринирани в ултра либералните ценности, срещу които са се разбунтували.

Според политически коректните медии и радетелите на новия ляв, розов тоталитаризъм, е ужасяващо насилие, група тийнейджъри да хвърлят яйца и брашно по свои връстници от азбучното малцинство и това тежко престъпление заслужава сурово наказание. За същите прогресивни сили е и напълно нормално и окуражително гей-активисти от години да обработват деца у нас докато се стигне до ситуация, в която се оказва, че има общност от 12-15 годишни ЛГБТИ индивиди. Същите тези активисти насърчават тийнейджърите под тяхно влияние да провокират връстниците си “хомофоби”, да се държат арогантно и да търсят конфликт с тях. И когато отсрещната страна най-сетне реагира бурно и необмислено (нещо напълно типично за тийнейджъри), се оказва виновна. А джендър активистите умело се възползват от ситуацията да настояват за още привилегии и за още репресивни мерки срещу всеки, дръзнал да се опълчи на тоталитарната им идеология.

Истинският проблем е, че обществото ни допусна тези ЛГБТИ активисти и пропагандата им сред децата. И не са лумпени младежите, които типично за възрастта си, избухнаха невъздържано и необмислено, срещу отвратителната и демонстративна пропаганда на содомията, която ни залива. Постъпката им може и да не е особено разумна, но е продиктувана от желание да живеят в здраво общество и да не им се натрапво постоянно, агресивно и навсякъде нещо неестествено и нездраво. Кой наистина е лумпен? Този, който се бунтува срещу разложението и моралния упадък? Или онзи, който инертно и безразлично наблюдава и допуска толкова разрушителна идеологическа отрова да уврежда съзнанието и живота на деца?

На Запад вече наблюдаваме на практика ужасяващите последствия от триумфа на тази тоталитарна идеология, а децата са основният ѝ прицел. От травестити и осъждани педофили, четящи приказки и опипващи невръстни дечица в детската градина, през деца травестити танцуващи на гей паради и в гей барове, до отявлена пропаганда на педофилия с филми като “Cuties”. Всичко това не са видения от някаква мрачна антиутопия. Това е жива действителност на Запад. И когато децата ви се разбунтуват срещу тази гадост, пълзяща насам, най-малкото, което може да направите, е да не ги наричате лумпени. Защото не те са лумпените.