Пловдивски националисти почистиха района на паметника на загиналите в първото сражение на Балканската война
Пловдивски националисти посетиха мястото, където се е провела първата битка от Балканската война на 5 октомври 1912 г. и почистиха района около паметника на загиналите в сражението български воини от 21-ви пехотен средногорски полк. Той е командван от легендарния полк. Владимир Серафимов. На него е възложена задачата да овладее т.н. „Тъмръшки клин“, мюсюлмански район с една силно централизирана власт начело с Ахмед ага Тъмръшлията. Както знаем от историята тя извършва ред безчинства и жестокости при потушаване на Априлското въстание в Перущица и останалите въстанали села като Лилково, Бойково и други в Средните Родопи.
Тъмръшкият клин е надвиснал много заплашително над жп линията, която свързва Цариград, Одрин, Пловдив и София. В случай, че турските войски успеят да нахлуят оттам в Горнотракийската низина, те биха прекъснали тази важна жп връзка, както и пътя от Пловдив за София. Така биха внесли истинска паника и хаос в българския тил, тъй като по това време в Горнотракийската низина няма големи български войскови формирования. Именно затова и командването на Родопския отряд заповядва като първа задача на средногорци да настъпи и да ликвидира Тъмръшкия клин. След това средногорци трябва да настъпят през Средните Родопи, да излязат на беломорския бряг и да прекъснат оперативната връзка между турските войски, намиращи се в Македония и Източна Тракия. Задачата е наистина много впечатляваща. За нейното изпълнение заедно със средногорци действат и няколко чети на ВМОРО. 21-ви Средногорски полк настъпва след обявяването на войната на 5 октомври 1912 г. Българските воини бързо успяват да разгромят Тъмръшкия клин с център град Гьоврен, днешния Девин, и така да се спуснат по поречието на река Чепеларска. По този начин те успяват да освободят много български села в Средните Родопи.
Националистите събраха многото боклуци, които бяха разпръснати около паметника, отстраниха буйната растителност, която беше обрасла около паметната плоча и я почистиха от следите на времето. По принцип тази дейност трябва да се извършва от българската държава, но тя отдавна е абдикирала от задължението си да пази и предава за следващите поколения българската военна памет. Затова хилядите паметници на знайни и незнайни български герои днес за поддържани основно от родолюбиви българи, които със скромни средства и личен труд се опитват да спасят от забравата славните воини, воювали в няколко войни за национално освобождение и обединение.
