Пламен Димитров: Срещу народа ни се води унищожителна война

Представяме ви едно интервю на Николай Трущалов с водача на БНС – София, Пламен Димитров за изданието „Десен поглед” („Правый взгляд”) на националистите от Руско имперско движение. Заглавието е наше, на руски интервюто е озаглавено „«Болгарский Национальный Союз»: Мы находимся в состоянии разрушительной войны“.

– Разкажете за вашата организация. Каква е идеологията ви, дейността, структурата, числеността?

– Български Национален Съюз е националистическа непартийна организация, чието основно ядро са младежите. Ние виждаме себе си като продължители на вековните традиции на българския национализъм. За нас национализмът не е просто идеология. Както всеки човек притежава свой собствен дух, така и нациите имат свой дух. Негов израз е национализмът, който е уникален за всяка нация. Идеологията е политическият инструмент на национализма, като тя е специфична и съобразена с нуждите на нацията и условията на епохата. Ако в исторически план трябва да посочим идейно най-близката до нас организация, то това е Съюзът на българските национални легиони (СБНЛ) от времето на Царство България. В редиците ни дори е имало членове на тази организация, оцелели след репресиите на комунистическия режим.

Работата ни е насочена в няколко основни направления. Занимаваме се с културно-просветна дейност. Организираме различни семинари и лекции, включително и с чуждестранни гости. Новият проект по който работим в тази сфера е създаването на школа за обучение на кадри – нещо, което е много нужно на националното движение. Също така издаваме брошури и книги свързани с национализма. Наскоро издадохме няколко книги на български автори, които са били забранени от комунистическата власт и не бяха издавани от 1944 г. до днес. Част от дейността ни е свързана с организирането на чествания и възпоменания за различни български герои, за да популяризираме делото им сред младите. Най-известната ни такава проява е Луковмарш в чест на генерал Христо Луков. Също така, организираме протести и акции за оказване на обществен натиск по различни актуални социални и политически проблеми. Организацията ни се занимава и с благотворителна и доброволческа дейност. Събираме средства, организираме дарителски кампании и различни мероприятия в подкрепа на нуждаещи се българи. Наши доброволци помагат на пострадали българи по време на природни бедствия, като наводнения и други. Организираме и спортни и военно-симулативни занятия за нашите членове. Международната ни дейност е насочена от една страна към сътрудничество с българските общности в чужбина, а от друга – към създаване на мрежа от приятелски националистически организации в цяла Европа. През 2012 година организирахме първата в България международна среща на европейски националисти. Тя бе под надслов „Европа на свободните нации, а не диктатура на евробюрократите”. На нея имаше представители от Хърватия, Германия, Белгия, както специален гост бе професор д-р. Пиер Виал от Франция, един от първите дейци на „Новите десни” в Европа.

Като структура, организацията ни е строго йерархична и от лидерски тип. При нас няма форми на демократичност, които да водят до групова безотговорност. Напротив, при нас основен е принципа на личната отговорност и на личния пример. Водачите, разбира се, вземат предвид мнението на членовете, но крайното решение и отговорността за последствията му е лично тяхна. Организацията ни има структури в столицата и в страната. Подробности за числеността и членовете ни не споделяме от съображения за сигурност, за да ги предпазим в случай на по-мащабни репресии от страна на властите. Като цяло, мога да каже, че на този етап ние не гоним масовост, а качество на кадрите. БНС съществува от 2001 година. За 14 години страшно много хора са минали през организацията, но само част от тях имат волята да останат активни членове, тъй като отговорността, напрежението и работата при нас не са никак малки.

– Какво включват спортните и военно-симулативните занятия за вашите членове?

– Първо да кажа, защо го правим, тъй като това е част от нашата философия. Ние считаме, че всеки националист трябва да е в добра физическа форма и да има нужната подготовка за да може да защитава себе си, близките си и Родината си, когато е нужно.

Тук ще отворя една скоба, за да поясня, защо подобна подготовка е изключително важна именно сега. Едно от най-големите престъпления на демократичната власт, след 89-а година е премахването на задължителната военна служба и унищожаването на българската армия. От най-мощната армия на Балканите, само за две десетилетия българската войска бе сведена до такова трагично положение, че в момента е по-зле, от колкото е била след края на Първата световна война, когато ни е наложен Ньойския диктат, целящ ликвидирането на армията ни. Това което не се постигна тогава с този диктат, днес вече е реалност, след влизането ни в НАТО. Същевременно ние живеем на Балканите – място на което се преплитат много геополитически интереси, външна граница на Европа, гранична линия с ислямския свят. Въпросът е не дали, а кога ще има по-мащабна война.

Вече няколко поколения млади българи са лишени от военно обучение, което може да се окаже пагубно. При ограничените ресурси с които разполагаме и при значителните законови ограничения, се опитваме да правим каквото можем. По отношение на физическата подготовка, в централния ни щаб сме отделили помещение, оборудвано с най-необходимото за един фитнес, там всеки наш член и всеки националист може да тренира безплатно. Насърчаваме членовете ни да се занимават с различни спортове в свободното си време. Наши симпатизанти, които са треньори по различни бойни спортове са организирали безплатни занятия за наши хора. Организираме походи сред природата на които се стараем да показваме основни техники за оцеляване. Що се касае до военното обучение, за съжаление законодателството у нас по отношение на личното оръжие е силно рестриктивно. Ежегодно организираме лагери (като намерението ни е, те да се организират все по-често през годината), на които провеждаме основна военна подготовка. За тактическите занятия използваме еърсофт оръжие, като се стараем през цялото време условията, които създаваме да се доближават максимално до реалността.

– Български Национален Съюз организира ежегодно шествието „Луковмарш” в чест на генерал Христо Луков. Защо за вас Генералът е национален герой?

– В своята хилядолетна история България има много герои, които са допринесли за нейното величие. Генерал Луков безспорно е един от тях. Това с което се отличава той е, че неговия принос за Родината не е само в една област или един конкретен геройски акт. Като военен, Луков е артилерист, той е герой от войните за национално обединение на България, но най-паметния му подвиг е от края на Първата световна война. Точно в последните дни на войната, частта му е в близост до град Кюстендил. За съжаление тогава, войниците се поддават на болшевишката пропаганда по това време и напускат позициите, отправяйки се към София да свалят властта. Луков, тогава майор, като царски офицер отказва да напусне. В близост до Кюстендил има сръбска дивизия, която научава че нещо се случва в българските редици и предприема настъпление. Изведнъж обаче от българските позиции открили артилерийски огън. Няколко местни овчари и козари, които видели Луков, започнали да му помагат като му подавали снаряди. Сърбите не знаели какво имат насреща си и прекратили настъплението. На следващият ден примирието официално влезнало в сила и така град Кюстендил останал в пределите на България. Генерал Христо Луков е и пример за всеотдаен и честен държавник, който между 1935 и 1938 година, когато е Министър на войната   възражда българската войска. След Ньойския диктат, армията ни е почти ликвидирана, но благодарение реформите на Луков, само за няколко години тя става една модерно въоръжена и структурирана войска с изключително висок боен дух войска. Българската армия е отново фактор не само на Балканите, но и в цяла Европа. Генералът е пример и за великолепен политически водач и идеолог на българския национализъм. Когато той поема водачеството на СБНЛ, по това време разцепен на две, той не само преодолява разделението, но превръща организацията в най-многобройната и влиятелна националистическа сила в България по това време. Освен всичко друго ген. Луков има и научни заслуги, тъй като пише няколко научни труда в областта на военната артилерия, които са основоположни за българската армия.

Генерал Луков е изключително силна и влиятелна личност и като всеки националист – убеден антикомунист. За това и се превръща в цел на Българската комунистическа партия. На 13-и февруари 1943 година, той е застрелян в гръб от комунистическа терористична група, пред очите на 10 годишната му дъщеря. Комунистите до толкова мразеха генерала и се страхуваха от него, че се опитаха да заличат спомена за него. И почти успяха. По време на комунистическия режим името на генерала е табу, дори се унищожават документи свързани с него. Постепенно споменът избледнява и след десетилетия болшевишко управление, малцина го помнят. След 1991 г., възрастни членове на СБНЛ, оцелели след комунистическите репресии, възстановяват почита към генерала, като започват ежегодно да организират панахида в негова памет. На датата от убийството му се събират в столичния храм „Света София”. Така през 2003 година, членова на нашата организация попадат на една такава сбирка. Личността на генерала до този момент е известна на много малка част от националистите в България, поради неимоверните усилия на комунистите да заличат споменът за него. След края на панахидата, младежите от БНС и част от старите легионери организират едно импровизирано шествие от църквата до къщата на генерала. Така, едва с 15 човека в началото започва историята на Луковмарш, а Генералът става патрон на нашата организация.

– Какво е вашето отношение към религията и към Православната църква?

– Нашата организация умишлено не се обвързва с конкретна религия, тъй като в България, освен огромната православна общност има и българи католици (които са малко, но са били изключително активните при национално-освободителните ни борби), както и българи мюсюлмани (наследници на насилствено ислямизираните от турците). Последните са жертва на опитите на турската държава да ги турцизира, на което ние противодействаме (имали сме членове на организацията ни от тази общност). Днес, като резултат от комунистическия режим има и много атеисти. Ние гледаме на национализмът като на обединяващото звено, което да сплоти българската нация. Самият аз съм вярващ православен.

За нас Православието е важна част от българската идентичност и ние дълбоко го уважаваме и подкрепяме. През османското завоевание на земите ни, манастирите са съхранили историята ни. Православните свещеници и монаси са в основата на Възраждането, те създават първите български училища от които тръгва просвещението на народа и добре организираната борба за национално освобождение. Дори в революционното движение, много монаси и свещеници с оръжие в ръка са се борили срещу турците. Преди време организирахме кампания в защита на един православен свещеник – отец Евгений Янакиев. Той бе остро атакуван от правозащитни организации заради негови изказвания срещу гей парада, бе заплашен от съд. Но в крайна сметка, голяма част от обществото застана зад него и властите се отказаха от репресии срещу отеца. Ние също получаваме подкрепа от представители на духовенството. Особено ярък пример за това е Луковмарш 2014 година, когато властите за пръв път направиха опит да го забранят. Тогава на първа линия до нас бе един от най-активните православни свещеници – отец Димитър Амбарев. Въпреки силно влошеното си здраве, въпреки че вече бе в инвалидна количка, той не се поколеба да ни подкрепи и да застане най-отпред до нас, в момент, когато не се знаеше дали няма да заповядат на полицията да ни разпръсне със сила. Само няколко месеца по-късно, този достоен човек ни напусна, светла му памет.

– Имате ли проблеми с властите и специалните служби във връзка с дейността ви?

– В България официално вече не съществува политическа полиция. Но неофициално – това не е така. Организацията ни е обект на активни разработки от страна на службите. Нееднократно дейността ни е била саботирана от властите. На срещите с полицията, преди всяко по-голямо наше мероприятие, редовно присъстват и агенти на ДАНС. Нормално ли е службата за национална сигурност да се занимава с едно честване за герой от българската история, например? За по-сериозни действия срещу нас обаче, ръцете им са вързани, тъй като ние стриктно спазваме законите и нямат за какво да се хванат. Тук ще цитирам адвокатът, които наехме тази година, заради проблемите покрай Луковмарш. Мнението му е много показателно, тъй като той е професионалист, без никаква идеологическа обремененост. Той каза следното: „Свидетел съм как моите клиенти стриктно спазват закона, докато институциите, които би следвало да го прилагат, търсят начин да го заобиколят, за да им попречат.”

– Сътрудничите ли си с други български националистически и патриотични организации, като например партия „Атака”, ВМРО, Военен съюз „Шипка” и други? С какво БНС се отличава от тях?

– Ние поддържаме добри връзки с много националистически и патриотични организации. Конкретно за споменатите партии, с ВМРО сме в добри отношения с „Атака” сме прекъснали контакт. За последното имаме основателни причини, но няма да отправям критики тук, тъй като най-малкото не е красиво подобни проблеми да се разискват пред чуждестранна аудитория. Над споменатия съюз „Шипка” нямам наблюдения.

Ние работим основно с непартийни организации, сходни на нашата. Стараем се да изградим една мрежа от приятелски организации и неформални групи в цялата страна, с които да си сътрудничим и да си помагаме взаимно. Трябва да се учим от нашите врагове, да обърнем концепцията за мрежовата война срещу тях. В последните години има значителен напредък в това направление. Изградихме много добри приятелски отношения с групи в цяла България и вече действаме много по-координирано и целенасочено, което от своя страна привлича все повече желаещи да си сътрудничим. Наскоро наши приятели националисти от Швеция ни посетиха. Те оцениха доста високо това, което сме постигнали. Знаете, че в много Европейски държави няма много добра комуникация между различните националистически организации, понякога те дори са в конфликт помежду си. Това отслабва националните движения. Ние търсим общите допирни точки с различни националистически или патриотични организации и работим по тях. Ако не се разбираме с някой, просто не се занимаваме с него. Такива групи обикновено губят влияние и се разпадат сами след време. Конфронтацията е пилеене на ресурс. Моделът ни дава добри резултати. Аз считам, че подобно нещо може да се приложи и в европейски мащаб.

Колкото до това което ни отличава, особено от партиите – ние не обещаваме на хората, чудеса ако гласуват за нас, ако ни дадат власт или ни подкрепят. Ние дори им казваме, че положението няма никога да се оправи с избори и гласуване. Нещата ще се променят, когато се промени манталитета на хората. Българският народ има една поговорка – помогни си сам, за да ти помогне Господ. Тоест, ако сам не си готов да положиш усилие, не очаквай някой да дойде да те спаси. Това им припомняме. Не държим хората непременно да стават членове на нашата организация, но ги подтикваме да се борят и да се организират. Ако искат да си сътрудничим или да се присъединят към нас – чудесно. Истинската промяна започва от нас самите. За това и ние не говорим какво трябва да бъде или да не бъде истинският националист, ние се опитваме да го покажем чрез действията си, чрез личния пример. Искаме нашата работа и нашите действия да говорят за нас. Насочили сме усилията си най-вече към младите, защото те са бъдещето.

– След скандалното прекратяване на проекта „Южен поток” от страна на българското правителство, днес в Русия считат, че България на практика не е суверенна държава, а се управлява пряко с директиви от САЩ. Това наистина ли е така?

– Това е точно така, България не е суверенна държава. България губи суверенитета си след 9.ІХ.1944 г., когато е окупирана от червената армия и на власт са качени марионетките от Българската комунистическа партия. Така политическия елит се изражда в класа от професионални слуги. След 1989 година тези слуги просто минаха на американска служба. Днес ни управляват децата на комунистическата номенклатура, които сега са първи демократи. Настоящият премиер Бойко Борисов е бил бодигард на последния комунистически вожд Тодор Живков. Разбирате за каква порнография става въпрос. Тези хора продължават да изтребват народа ни, следвайки волята на чуждите си господари. И не говоря за обикновен нихилизъм и алчност, а за целенасочен геноцид. Веднъж бе изтребен елита на българската нация от комунистите (включително бяха убити или репресирани наследниците на много от героите, борили се за освобождение на България от турската тирания). Втори път, сега демократите, създадоха такива условия, че срещу етническите българи се извършва жесток геноцид, чрез политически и икономически инструменти. Изследването на проф. Петър Иванов от Центъра за демографска политика, показва, че ние сме най-бързо изчезващия народ – топим се с 8 души на час. Това не е естествен процес. Ние сме в състояние на унищожителна война. Политическата върхушка я осъществява. Сами разбирате, че когато в тези хора е целият държавен ресурс, когато те имат чуждестранна поддръжка, борбата за нас е изключително трудна. Но това няма да ни спре.

Самото решение за „Южен поток” беше чудовищно предателство по отношение на националния ни интерес. Турция, в която управляват ислямисти, мечтаещи да възродят Османската империя е най-голямата външна заплаха за нас в момента. Неоосманистите открито говорят за присъединяване на български територии към Турция и активно работят за това. И политическата ни класа сама им даде мощно оръжие с което да работят срещу нас с решението за Южен поток. Така вместо газта да идва на много по-изгодни условия у нас от Русия, ще трябва да купуваме същата газ от най-големият си враг в региона. Нещо повече, трайно се обвързват руските и турските интереси по този начин, което допълнително влошава положението ни в геополитически план.

– Съществува ли проблем с етническите малцинства в България? Как БНС се бори с това?

– В България целенасочено бе създаден сериозен проблем с етническите малцинства. Мрежа от неправителствени организаци (НПО-та) с чуждестранно финансиране (обикновено от американски агенции и международни структури на циониста Джордж Сорос) с подкрепата на колониалната администрация в България, създадоха този проблем, като част от дългосрочната стратегия за дестабилизиране на региона. Проблемът с циганската общност е изключително тежък и продължава да се влошава. Под наставленията на споменатите НПО-та, българската държава осъществява политика, която насърчава паразитния начин на живот сред циганската общност, безконтролната раждаемост и толерира криминалното им поведение. Натиска, който оказват тези псевдо правозащитници над институциите води до това, че под предлог за интеграция, циганите получават куп привилегии и на практика са освободени от всякакви задължения. Масата от тях се превръщат в социални паразити, живеещи на държавна издръжка, отказващи да работят и да образоват децата си. Цели квартали и махали не плащат ток и вода, но ги ползват. Размножават се абсолютно безконтролно, а децата са виждани като средство за печалба, тъй като получават помощи за всяко. Педофилията и раждането на деца от 12-13 годишни момичета е нещо широко разпространено сред циганите, което се толерира от държавата, като „културна особеност” на етноса. Към това добавяме и криминализирането на огромна част от циганите. Престъпленията (много често расистки мотивирани и съпроводени от изключителна бруталност) се превръщат в начин за живот за голяма част от представителите на етноса. И не говорим само за ежедневната битова престъпност, чиито автори много често са цигани, а и за организирани престъпни групи, контролиращи трафик на хора, проституция, наркоразпространение, джебчийство, кражби, просия и др. Най-влиятелните цигански престъпни босове не крият контактите си с български политици, а факта че безпрепятствено развиват дейност, говори за държавна протекция. Особено ужасяващо е положението с циганската престъпност в малките населени места и особено селата. Последните на практика са оставени без полицейски надзор, а обитателите им са основно възрастни и беззащитни хора (резултат от свръхурбанизацията в България). Тези хора живеят буквално под ежедневен брутален, расистки, цигански терор. Освен редовните обири и побои, тези хора често са жертви и на жестоки изтезания, брутални групови изнасилвания и мъчителна смърт.

Рязане на крайници, разпаряне на живи хора, отсичане на глави и т.н. са само част от ужасите с които се сблъскват българите в тези райони. В историята, подобнен ежедневен етнически терор и беззаконие срещу българите е имало само когато земите ни са били владяни от Османската империя. Ще ви дам пример с няколко случая, станали само в рамките на една седмица, които успяха да пробият до медиите – циганин уби 23 годишна българка с брадва за да и вземе чантата, двама непълнолетни цигани убиха от бой старец, който им направил забележка, цигани отвлякоха дребен бизнесмен и почти го убиха от бой заради пари, на 8-и март цигани пребиха млада майка за да и откраднат чантата, няколко дена по-късно, циганин почти уби лекарка при грабеж… Повтарям, това се случва в рамките на около седмица. Срещу нас се води брутална война. Дори в биологично отношение, защото същите тези цигани правят десетки деца, които от ранна възраст се приучават да живеят така. А институциите застават на тяхна страна.

Докато циганските бандити са оставяни да вилнеят, всеки опит на българите да организират съпротива срещу това беззаконие е посрещан с репресии и заплахи от страна на властите. Много показателен е случаят от 2011 г. в село Катуница. Там живееше един от най-влиятелните цигански босове с клана си. Тогава, след конфликт хората му убиха българско момче, а при настъпилите вълнения, загина и второ. Футболните агитки от близкия град Пловдив, подкрепиха местните хора и атакуваха циганския клан, като при щурма бе запален един от палатите на боса. Тогава държавата изпрати тежковъоръжена жандармерия за да пази циганския бос, славещ се с тесни контакти с много политици. Тогава обаче имаше и голям обществен натиск, в различни градове на страната десетки хиляди бяха по улиците. В столицата полицията разпръсна със сила няколко протеста. Нашият бе може би най-големият в София – над 4000 души, но бяхме подготвили всичко според закона и властите нямаха правно основание да ни попречат. Много е трудно да се бориш срещу всичко това, когато държавата е срещу теб. Преди години предложихме да се създадат доброволчески отряди за самозащита и да се либерализира законодателството за личното оръжие и самозащитата. Държавата посрещна това много враждебно. Но днес, все повече хора подкрепят тази идея.

Вторият основен проблем, свързан с етническо противопоставяне е турцизацията и ислямизацията, пълзяща в България, чиито основен проводник е турската партия ДПС. Създадена от бившата ДС за да контролира турците и по възможност, всички мюсюлмани в страната, тя скоро се превръща в основен инструмент за прокарване на неоосманската политика на Анкара. Политическата класа в България оставя тази партия да постигне пълен монопол в районите с преобладаващо мюсюлманско население. ДПС провежда системна политика на турцизация на мюсюлманите в страната, като в същото време разпалва сепаратистки настроения и дори ислямизира циганското население в определени райони. Алчността и нихилизма на политическата класа в България дават възможност на ДПС да постигне значително участие във властта, като партията участва пряко в управлението на страната на най-високо ниво, като част от няколко коалиционни правителства.

Третият, сравнително нов проблем, свързан с етническата война срещу българите е безконтролния приток на нелегални имигранти, които ни наводняват от Турция. Формалният претекст за инвазията е войната в Сирия, но етническите сирийци са малцинство сред прииждащите от Африка и Азия. Процесът е съпътстван от постоянен натиск от ЕС да приемаме тези хора, като финансовата тежест се поема от българската държава, а не от Съюза. Потокът е изцяло контролиран от турските спец служби и много експерти по сигурността предупреждават, че целта е дестабилизация на България и с нелегалните имигранти навлизат радикални елементи, свързани с ислямски терористични организации. Такива лица вече бяха установени, но колко още се проникнали е трудно да се каже. В същото време, Турция саботира всячески изграждането на защитни съоръжения от българска страна. При непрекъснато увеличаващия се поток и все по-труден контрол над прииждащите, редица НПО-та работят за по-бързото даване на правен статут на нелегалните, използвайки пропуски в законите.

Описвам всичко толкова подробно за да разберат вашите читатели действителната тежест на положението в което се намираме. На практика водим война на много фронтове. Цялостната ни дейност и дейността на сродните ни организации е съобразена с тези условия. Опитваме се да отворим очите на повече хора за това, което се случва, за да се организират и те.

– В украинска Бесарабия няколко български села въстанаха срещу мобилизацията в украинската армия за войната в Донбас. Националистите в България оказват ли им поддръжка?

– Следим внимателно положението на бесарабските българи. Самият аз поддържам контакт с наши симпатизанти сред тях. Ние бяхме едни от първите, които предупредиха, още в началото на конфликта, че съществува опасност, новата власт да опита да използва българите като пушечно месо във войната. Видяхме, че наистина имаше такъв опит и за това тези села въстанаха. Бесарабските българи твърдо не желаят да воюват срещу руското опълчение, те считат, че това което се случва е една безумна братоубийствена война и желаят час по скоро кръвопролитията да приключат. Те много се надяват, че българската държава ще им помогне в тази тежка ситуация, както например една Унгария активно защитава унгарската общност в Украйна. Но България, за разлика от Унгария е окупирана страна и властта е враждебна към българите в страната, какво остава за общностите ни в чужбина. Властите в България улесниха максимално приема на негри и араби, представящи се за бежанци, но създават максимално големи затруднения на етнически българи, бягащи от войната. Този абсурд накара националистите у нас да организират различни акции и инициативи с които в крайна сметка управляващите бяха притиснати и обещаха облекчен режим за прием на бесарабски българи. Поради натиска бяха изпратени и помощи на сънародниците ни. Но за такива елементарни неща се налага да се води сериозна борба с държавата, която се държи като наш враг. Не сме забравили нашите братя в Украйна, но при тези условия ни е много трудно да им помагаме. Въпреки това, правим каквото можем.

– Знаем също така, че български доброволци се сражават на страната на Новорусия. Какво е отношението ви към тази война, към бандеровците и киевския режим?

– Това е така, но няма да го чуете в големите български медии. За нас тази война е едно безумие, което не биваше да се допуска, защото от него ще произтекат много злини. Раните, които отвори този конфликт ще заздравеят много бавно, може би след няколко поколения. Това е конфликт от който губят и украинците и руснаците и европейците въобще. Той е в интерес единствено на управляващата върхушка в САЩ и стоящата зад нея глобалистка мафия. При подобни добре планирани и подготвяни конфликти, винаги се преследват много цели. За мен една от тях бе да се нанесе удар срещу националните движения в Украйна и Русия. В двете държави националистите имаха едни от най-силните позиции в цяла Европа. Можем да кажем, че бяха във възход. Настоящия конфликт бе така манипулиран, че да обезкърви и разбие тези движения. А дори и да внесе смут сред националистите в цяла Европа, които са осъзнали необходимостта от взаимно сътрудничество в борбата срещу Новия световен ред. За съжаление враговете на европейските народи успяха да го направят. Националистите в Украйна бяха употребени като инструмент от антинационалните сили, от марионетките на глобалистите, които на практика завзеха властта. После бяха хвърлени в бой срещу несъгласното руско население, докато новата власт укрепва позициите си. Тези събития предизвикаха и криза сред руските националисти. Едни, като вашата организация, като РНЕ и други, организираха доброволчески отряди в подкрепа на руските опълченци. Други, опитват да запазят неутралитет, а трети пък се обявяват в подкрепа на „Десен сектор” (някой дори отидоха да се сражават за тях – нещо, което аз лично не разбирам) . Сред европейските националисти също настана разцепление по този въпрос. И какво става – руски и украински националисти се убиват, руски националисти се карат, европейски националисти се карат, загиват невинни хора, руши се една страна, поражда се омраза между близки народи… Кой печели от това? Много трудно ще се преодолеят проблемите, които предизвика този конфликт, но поне кръвопролитията трябва да бъдат прекратени час по-скоро.

Колкото до така наречените бандеровци, то това название по-скоро е събирателно за много групи и фракции. Както вече казах, според мен те бяха употребени, а струва ми се, някаква част от тях осъзнава в каква ситуация са попаднали. Няма да коментирам отделни групи, ще кажа какво според мен е много вероятно да се случи с тях. Ако в Украйна се закрепи новата колониална власт, вината за всичко случило се ще бъде прехвърлена изцяло върху бандеровците и режима ще ги унищожи с подкрепата на Запада. Ако режима не се закрепи, а на власт дойдат прокремълски управници, те също ще ги унищожат. Самите те нямат ресурса да овладеят властта, а дори да го имаха, никоя външна сила не би го допуснала и тогава щяха да ги унищожат с външна интервенция. Ситуацията им е патова.

Новата власт в Украйна е марионетка на САЩ. Колкото и лоша да е бил режима на Янукович, новият ще е  по-лош. Само за щетите нанесени до момента ще са необходими десетилетия за възстановяване, а грабежа тепърва започва. Разбираемо и естествено е желанието на украинците за независимост, но тези хора не само няма да им я донесат, а ще докарат страната до катастрофа. Този сценарии носи почерка на ЦРУ. Различни негови варианти бяха приложени само през последните години в няколко държави. Навсякъде хората си мислеха, че са се отървали от едно лошо управление, но това което последва бе по-лошо – страните им бяха потопени в хаос. За съжаление, това се случи и с Украйна.

– Партия „Атака” често заявява своята поддръжка за Русия. Какво мислят други български националистически организации по този въпрос, в това число и БНС – какво е отношението ви към Русия и руснаците?

– Не мога да говоря от името на други организации, мога да кажа какво е нашето отношение. Ние уважаваме руския народ,  имаме добронамерено и приятелско отношение към него. Ние  желаем в бъдеще отношенията ни да се развиват именно в този дух на взаимно приятелство и уважение. Историческата връзка между нашите народи е много стара и дълбока. Руско-турската война от 1877-1878 г. доведе до възстановяването на българската държавност, след пет века на кървава тирания. Българите пък имат принос за изграждането на съвременната руска държавност – българското духовенство участва в покръстването на руския народ, кирилицата, която Русия приема е създадена в България. Много може да се каже още за тези тесни връзки между нашите народи през вековете. За съжаление, случвало се е и да влизаме в конфликт заради политиката, но въпреки това, добрите чувства между двата народа са се запазили. Трябва добре да познаваме взаимната си история – и доброто и лошото в нея, да я прочетем без пристрастия, за да изградим едни дълготрайно добри отношения и да не позволим да ни вкарват в конфликти. В тази връзка, през 2012 година организирахме в София лекция на проф. Павел Тулаев, които говори за личността на руския учен Юрий Венелин – първият в света българовед и изключителен приятел на народа ни.

Колкото и да е добро отношението ни към руския народ обаче, ние не можем да игнорираме факта, че руската дипломация се държи враждебно към нас и ни напада, без да сме провокирали подобно отношение. За втора поредна година, руското посолство изпрати до българските власти искане Луковмарш да бъде забранен, а срещу нас да бъдат предприети репресивни действия. Подобно искане е опит за намеса във вътрешните работи на страната. Писмото на руското посолство бе дори по-остро от тези, които изпратиха и посолствата на Израел и САЩ, които също настояваха за забрана. Но това не е всичко. В деня преди Луковмарш направихме пресконференция за да оборим много от лъжите в публичното пространство по отношение на марша, на личността на генерала и на нас като организатори. На нея присъстваха и представители на ТАСС и други руски медии. Тогава лично аз обясних подробно, че българския закон забранява нацистка пропаганда и употреба на такава символика, че всяка година има хора от прокуратурата на Луковмарш, които следят за това и че никога подобно нещо не е констатирано и следователно, няма как марша да бъде определен като неонацистки. Обясних и защо СБНЛ и самият Луков не могат да бъдат определени идеологически като нацисти (самият Луков е царски офицер и открито е подкрепял монарха). Същите журналисти присъстваха и на Луковмарш. И познайте какво бе заглавието в ТАСС – „В София неонацисти проведоха факелно шествие”. Руската държавна телевизия RT пусна репортаж с подобно заглавие. Тези действия възмутиха не малко русофили, които ни подкрепят. Вероятно има някаква причина, да нападаш хора, които не са те предизвикали и които по принцип нямат лошо отношение към народа ти, незнам. Ние разбира се си даваме сметка, че политиката която води една държава, може изобщо да не съвпада с мнението на народа и правим ясна разлика (България е пример точно за това). Но други хора не правят това разграничение. Казах нещо на пресконференцията, което ще повторя и пред вашите читатели. В България Луковмарш, особено за младите, се превърна в символ на борбата за свободна и независима България. И когато някой от вън иска забраната му, то това се приема като сигнал, че този някой не желае България да бъде свободна и независима. Ние не желаем да сме зависими нито от някой на Запад, нито от някой на Изток. Както казах и в началото – ние искаме да градим приятелски отношения в дух на взаимно уважение с тези, които са ни близки. Това създава трайни съюзи, всичко друго води до конфликт.

– Как считате, имат ли шанс национално-патриотичните сили в България да дойдат на власт или е необходимо всички десни движения да обединят усилия в световен мащаб за да сломят глобализма на англо-саксонските масони и ционистите?

– На сегашния етап, все още е трудно някъде в Европа националистите да вземат властта и да се задържат. Системата, която наложиха глобалистите вече се разпада, но сега все още е сила. Необходимо е сътрудничество между европейските националисти за да отхвърлят окупационните режими в своите страни и глобалния план за Нов световен ред. Аз смятам че ционистко-масонската мафия ще потопи Европа в хаос, когато системата се срине, но това ще е и момента, когато народите ще могат да се освободят. За това, трябва да се работи за изграждане на едни добри отношения между националните движения. Колкото и да е тежко положението в момента, нашето време идва и аз съм сигурен, че ще победим.