Родолюбци от младежката патриотична организация БНС обновиха паметника близо до лобното място на Атанас Буров, който преди броени дни отново стана жертва на грозно посегателство. За нещастие този път за поругаването му е бил използван по-качествен спрей, който е попил дълбоко в камъка и плочите върху него, което прави изчистването им невъзможно. Поради тази причина цялата плоча и камъка са обновени, като за целта двете малки плочи и барелефа с лика на Атанас Буров са боядисани в бяло, а камъка е боядисан в цветовете на националния флаг. Това не е първото подобно посегателство върху паметника близо до затвора в Пазарджик, където на 15-ти май 1954-та година бележитият финансист, дипломат и политик намира смъртта си в лапите на комунистическите палачи. Още преди няколко години той става жертва на лумпенизирани анархо-комунисти, които драскат свастики, но с по-некачествен спрей, а на самия камък изписват абсурдното: „Аз помагах на фашистите”. Надпис, който въпреки почистването преди, се виждаше до ден днешен. Дали Атанас Буров, който дори е бил против съюз с Германия, е помагал на „фашистите” и дали у нас изобщо някога е имало фашизъм, може да си отговори всеки, който си е правил труда да се запознае с личността му и с историята на страната ни. Разбира се не в нейната БКП версия. Истината обаче е нещо, което няма значение за умопомрачените от комунистическата идеология дегенерати, които с лека ръка взимат спрея и рисуват отново и отново свастики върху плочата с надписа: „Велики са тези хора, които дават всичко за отечеството си…”. Тъжно, но нормално, защото няма по-страшно нещо за червените безродници от това някой да обича родината си.
Любопитен факт е, че в центъра на Пазарджик преди няколко месеци беше открит паметник на Атанас Буров в цял ръст, но явно почистването на стария паметник не представлява интерес нито за общината, нито за бизнесмените в града. С други думи, точно тези, които използваха откриването на новия паметник за реклама на самите себе си, сега са слепи и глухи за случващото се с на практика надгробната плоча на Буров.
Извършителите на тази мерзост пък от своя страна могат да бъдат сигурни, че няма да останат ненаказани. Макар и към момента да смятат, че се наслаждават на анонимност, то нека са наясно, че това чувство е измамно. На всекиму според заслугите.
