Като част от културно-просветната програма, насочена към по-младите членове на БНС, на 8 и 9 октомври предприехме двудневна обиколка в страната, включваща посещения на места и забележителности свързани както с историческото наследство на народа ни, така и с природното богатство на България. Доказала се във времето истина е, че колкото по-добре човек познава родното във всичките му измерения, толкова по-силна е волята му да го брани, съхранява и развива. Затова и задължителна част от подготовката на младите националисти е свързана с опознаването на Родината и историята на народа ни в дълбочина.
Първата спирка от пътуването ни бе Асеновата крепост – старото укрепление, издигащо се там където свършва плодородната Тракийска низина и започва мистичната Родопа планина. Историята на тази твърдина се простира далеч назад във вековете. Най-ранните археологически находки даващи сведения за заселване датират от V-ІV в. пр. Хр., когато траките издигнали първото укрепление тук. Крепостта се развива през римската и ранновизантийската епоха. През ранното средновековие влиза в пределите на Първата българска държава. Разцвета и идва по време на Второто българско царство, когато през 1231 г. цар Иван Асен II подсилва и достроява крепостта. Именно от Асеновия надпис, поставен след внушителните строителни дейности, твърдината носи своето име („В лето 6739 индикт четвърти от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави алекси Севаста и изгради този град“). Османското нашествие носи разрухата на това място. Най-добре запазената сграда в комплекса, двуетажната църква „Света Богородица Петричка“ е уникален обект, тъй като е първият храм в православния свят, в който се появява кула. Храмът и днес е действащ и имахме възможност да запалим по свещ при посещението ни. По време на обиколката из руините, компания ни прави дружелюбния котарак, чийто дом е крепостта. След като се докоснахме до магията на това място, пътуването ни продължи.
Природният феномен „Каменните гъби“ бе в близост до маршрута, който бяхме избрали и решихме да го посетим. Защитената местност е наистина интересна. В зависимост от светлината, оттенъците на каменните образувания преливат от розово и зеленикаво до ослепително бяло. С природният феномен е свързана и местна легенда, носеща споменът от зверствата на османските поробители. Преданието гласи, че четири сестри, убити от турците, се превърнали в тези бели скали.
Древният Перперикон бе следващата дестинация, която посетихме. Заселен още в зората на цивилизацията – преди около 8000 години, считан за свещено място, свързано с култа към слънцето. Разцветът му започва още през XVIII-XII в. пр. Хр. и придобива огромно влияние в древния свят. Именно тук се предполага, че е бил оракула на Дионис, който според Светоний предсказва бъдещата слава на Александър Македонски, като и издигането на Октавиан Август като император на Рим. Счита се и че Перперикон е мястото, където през V век Св. Никита Ремесиански е покръстил бесите. Градът се превръща във важен християнски център, средище на епископията откъдето са управлявани Родопите по време на ранното християнство. Владян от траки, римляни, готи и византийци, градът влиза в границите на Българското царство. Стратегическото му място и важността му като богат областен център през целия период на VII-XIV в. е повод за много военни сблъсъци между България и Византия. Краят на Перперикон идва с Османското нашествие. Укрепеният град оказва сериозна съпротива на турските нашественици, но пада през 1362 г. Подложен е на грабеж и пълно унищожение, като оцелелите жители са продадени в робство по тържищата в Близкия Изток. След векове на забрава сега, благодарение на усилията на археолозите, руините на града са достъпни за посещение. Така имахме възможност да се докоснем до хилядолетната история на мястото и да видим различните пластове, съхранили останките на няколко епохи.
Пътят ни продължи към следващата местна забележителност, и един от символите на Родопите – Дяволският мост. Известният архитектурен паметник се извисява над живописния пролом изсечен от река Арда, на около 10 километра северозападно от град Ардино. Първите запазени свидетелства за мост тук са от римско време. Римският мост е бил част от античния път с голямо значение за империята, Виа Игнация – свързващ Бяло море и Тракия през прохода Маказа. Явно вековете са казали своето, защото през XVI век, по заповед на султан Селим I, мостът е престроен и резултатът е днешният мост. Вероятно съоръжението е дело на местен майстор. Както често се случва в народното предание, този впечатляващ обект е избран за да запечата една легенда с дълбок смисъл. Легендата за майстора и дявола напомня от векове, че човек никога не бива да сключва споразумение със злото, защото винаги ще изгуби несравнимо повече от това, което ще получи. Една послание, което вероятно е свързано и с вълните на ислямизация в Родопите – напомнящи на местните, че за временна облага не бива да жертват вечното.
Последното паметно място, което посетихме през първия ден от пътуването бе Паметникът костница на връх Средногорец, по-известен като Родопската Шипка. Прекрасен и величествен монумент, достоен да овековечи геройският подвиг на юнаците от 21-ви Средногорски полк. Сравнението на тези боеве от Балканската война с отбраната на връх Шипка по време на Освобождението, никак не са случайни. Като значимост и демонстрирана храброст и доблест, юнаците под командването на полковник Владимир Серафимов се доказват като достойни продължители на освободителното дело. Подвигът им е ключов, за да донесе свобода на Родопския край повече от 30 години след Освобождението на Отечеството. Поради това и близкото село е преименувано от Аламидере на Полковник Серафимово. Самият паметник костница е завършен през 1934 година. Усещането на това място, трудно може да се предаде с думи, но посещението му е просто задължително, особено за младите родолюбци.
Вечерта ни завърши в близкото курортно селище Пампорово, където в приятна компания имахме възможността да обсъдим събраните впечатления от деня и да се насладим на традиционните родопски ястия. Рано на следващата сутрин потеглихме към Велинград, за да вземем участие в традиционното възпоменание за Владо Черноземски. Тъй като междувременно се оказа, че ще подраним за мероприятието, взехме решение да се отбием на някое от другите исторически места, които ни бяха по път. Оказа се, че най-близо до нас и с най-малко отклонение от пътя е местността Побит камък, до едноименното село. Една от версиите за този обект е, че е много древен менхир, част от отдавна разрушено светилище, подобно на Стоунхендж. След краткото ни посещение в тази красива местност, отново поехме на път. Във Велинград се присъединихме към нашите другари за да почетем годишнината от подвига на Владо Черноземски. Повече за самото събитие, може да прочетете – тук.
Последната спирка от обиколката ни бе крепостта Цепина, на около 30 минути път от Велинград, разположена на възвишението край село Дорково. Историята на това населено място също започва от дълбоката древност – V хилядолетие пр. Хр. След IX век пр. Хр. на възвишението е изградено тракийско светилище на племето беси. Покръстването на Тракия превръща мястото в духовно средище и на хълма е изграден голям манастирски комплекс, чиито останки личат и днес. Крепостта влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. Тя ще играе важна роля в историята ни през следващите векове. Завладяна е от Византийската империя през XI в., но е отново освободена при управлението на цар Калоян. Именно той поставя начело на твърдината деспот Алексий Слав. След убийството на Калоян, Алексий Слав не признава властта на Борил и се отделя като самостоятелен владетел, като Цепина се превръща в негова столица. Могъщата крепост, с площ от 25 дка и масивен замък, успява да устои във вековете, чак до дните на Османското нашествие. След девет месечна обсада, защитниците й в крайна сметка се предават, когато водоснабдяването на укреплението е прекъснато. Турците разрушават твърдината, но манастирският комплекс се запазва чак до 1666 година, когато е унищожен при една от вълните на насилствена ислямизация. Днес обекта не е толкова подробно разкопан и проучен в цялост, но под насипите на времето личат останки на някога могъща и значима крепост. Гледката, която се открива от руините на върха, подсилва още повече особеното усещане, което поражда това величествено място.
Събрали толкова богати впечатления, само за два дни, се отправихме обратно към забързаното ежедневие на столицата. Безспорно това бе едно запомнящо се пътуване, което ни отведе не само до различни забележителни места в Родината, но и ни пренесе мисловно в различни епохи от богатата история на нашите земите. Често не оценяваме достатъчно това богатство и огромното значение за цивилизацията, което има. Необходимо е да го ценим, както и ключовата роля, която народа ни е играл в изковаването на европейската цивилизация. Защото там бъдещите поколения могат да открият вдъхновение за нови и достойни дела.
