История

Ньой – 100 черни години (част 3)

В навечерието на 100-годишнината от Ньойския диктат ще ви представим серия от статии свързани с един от най-черните моменти в българската история и неговите последствия. Тези статии са взети от брошурата „Ньой – 13 черни години“, издадена през 1932 г. от Български младежки съюз „Отец Паисий“. В нея младите националисти са събрали статии, разкази и стихотворения на тема „Ньой“, написани от патриотично настроени български общественици. Макар тези материали да са публикувани преди повече от 87 години, те по нищо не са загубили от актуалността си и са интересно четиво и днес, когато българските националисти се готвят да отбележат изминаването на 100 години от това безжалостно престъпление, извършено срещу нашия народ на 27 ноември 1919 г.
Третата статия, която публикуваме, носи заглавието:

Договорът за мир и чуждото обществено мнение

Преди няколко дни само в меродавния английски всекидневник ‘’Дейли Мейл”, лорд Ротърмир публикува една крайно интересна статия, повдигайки в нея отново въпроса за ревизия на мирните договори за каквато, както е известно, той работи от няколко години насам. В тази статия лорд Ротърмир се спира по-специялно върху разчленчването на Германия чрез създаване на полския коридор, нещо, което според видния английски общественик, ще съставлява винаги източник на безпокойства за европейския мир. Авторът сочи това като една тежка грешка на Версайския договор, таксувайки я като провокация спрямо Германия и като опастност за Полша.

Мирните договори, като приключиха страшния европейски катаклизъм, създадоха в Европа едно положение крайно нестабилно, защото тия договори бяха наложени с груба сила без да се държи сметка за някаква морална и историческа правда, без да се вземат в съображение редица реални условия от политически, икономически и социален характер. И не е никак чудно, че дори тия, които участваха в мирните конференции и носят известна отговорност в изработването на договорите за мир, не скриват днес своето разочарование от собственото си дело, издигайки те самите глас за ревизия, чрез която да се поправят извършените неправди. Защото виждате, че положението в Европа при това състояние на нещата става все по-натегнато, че мирните договори са вече един сериозен източник на недоволства, които утре могат да се разразят в буря, която ще подхвърли европейските народи на нови изпитания, може би много по-страшни, много по-тежки от преживяните до сега.

Всеки мъдър и далновиден държавник, който преценява събитията с оглед на едно по-далечно бъдеще, не може да не съзре в абсолютната ненакърнимост на европейското статукво, създадено от мирните договори, една опасност за мира. Защото, очевидно е, не може да се търпи едно положение при което държави, като Унгария и България водят мъченически живот обвързан с тежки и жестоки договори.

Сам Мусолини, вдъхновеният ръководител на съдбините на днешна Италия, беше заявил, че   ‘’един договор не е гроб’’, искайки видимо да подчертае с този лаконичен израз жестокостта на наложените след войната договори за мир. В печата също все по-често се явяват статии, в които открито и загрижено се говори за ревизия на мирните договори, за да се поправят известни грешки, които утре могат да бъдат фатални.

Трианонкият и Ньойският договори са наистина „гробове” за Унгария и България, защото поставиха тези две страни при крайно тежки, за да не кажем невъзможни стопански условия, които спъват еднакво материалният и духовният живот на двете нации.

Общественото мнение в Европа, както и в Америка все по-живо се интересува от съдбата на ‘’победените’’, обвързани чрез договорите за мир и издига трезво глас в защита на потъпканите им права. Видни политици, като американският сенатор Бора, като лорд Ротърмир, писатели, като Виктор Маргерит, общественици, Шарл Тисер, Жорж Десбон държат будна чрез слово и перо обществената съвест и работят за възстановяване на потъпканата истина. Голям интерес в това отношение представлява богатата литература появила се върху договорите за мир, както и върху политическото, стопанско и културно положение на победените народи. България, разбира се, стои в това отношение на последно място – за нея най-малко се е писало и се пише от чужденци. Единственият по-значителен труд написан от чужденец върху следньойска България, е тоя на Жорж Десбон. Другото – това са повечето вестникарски статии, между които не липсват такива, написани от видни и компетентни лица, които ни познават добре, идвали са у нас и са могли да добият точни сведения и широки осветления по въпросите интересуващи от близо нашата страна. Тоя слаб интерес към българската национална кауза в чужбина, се дължи в голяма степен на липсата на систематична пропаганда от наша страна на собствените наши интереси, такава каквато върши в чужбина Унгария например, където съществува една здраво организирана „Национална лига за ревизия на Трианонския договор”, която работи неуморно и вътре в страната и вън от нея за защита на унгарската национална кауза и чийто председател е най-видният днес унгарски писател, Ференч Херцег.

Благодарение на своята пропагандна акция Унгария има днес в странство многобройни защитници, които не пропускат случай да изнесат пред общественото мнение в своите страни истинското положение на днешна Унгария, разпокъсана териториално, икономически задушена и политически онеправдана. Достатъчно е да припомним тук откритата и смела акция преди няколко години на лорд Ротърмир, който недвусмислено заяви, че Трианонският договор, е един чудовищен договор, обричащ на бавна смърт един доблестен и културен народ.

Ние българите, мачкани от тежестите на друг „мирен” договор, трябва да потърсим също така Ротърмировци, искрени и смели защитници на нашата кауза, да спечелим подкрепата на общественото мнение в чужбина, което не може да остане безучастно към съдбата на племето ни, ако бъде запознато с исканите исторически и политически права, които Ньойският договор е потъпкал и за възстановяването на които ние пледираме и се борим.

А ще ни опознаят, оценят и подпомогнат само ако ние самите работим системно и разумно, вдъхновени от една мисъл, обединени в едно усилие, сплотени около един идеал – да служим на родината с любов и преданост.    

Николай Дончев


Предишни статии от поредицата:

Ньойската голгота

Протестът против Ньой

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close
X