Пловдив се надигна срещу Ньойския диктат
На 26 ноември се проведе традиционното факелно шествие срещу Ньойският диктат в град Пловдив. Мероприятието беше организирано от местната структура на „Кръв и Чест“, а както винаги националисти от Български Национален Съюз се включиха в организирането и провеждането на шествието. Тази година събитието беше подкрепено от родолюбци от София, Пазарджик, Стара Загора и Хасково. Отново имаше и гости от Германия и Унгария, държави споделили тежката съдба на България след Първата световна война.
Сборният пункт бе площад Никола Мушанов. В 16:00 ч. участниците в проявата започнаха да се събират. Маршът започна в 16:30 с развети български трибагреници. Докато колоните преминаваха по централните улици на града със скандирания, от мегафона се припомняше повода за шествието, както и подробности за погрома над българската нация, следствие от Ньойския диктат. Момичета раздаваха листовки на минувачите с информация за събитието. Когато шествието достигна до главната пешеходна улица на града, бяха запалени няколко корабни факли, които озариха със силния си пламък вечерния Пловдив. Така участниците продължиха до паметника на Гюро Михайлов, който бе и крайна точка на шествието. Там пред събралите се, речи държаха организаторите и представители от Германия.
Пръв говори Александър Петрев от БНС. В неговото слово той обори твърдението на мнозина, че Ньойския диктат се е случил преди повече от век и е отминало събитие, останало в историята. Младия националист припомни, че този договор е жив и неговите пагубни клаузи важат и до ден днешен. Отношението към българите в Северна Македония и Западните покрайнини, най-вече Босилеград, доказват това твърдение. Точно заради това, че има още българи, които са под чуждо иго и са репресирани само заради българския си произход, не може да се твърди, че този договор е останал в миналото.
След него говори представител на германските националисти. Той разказа накратко за българо-германската дружба, за българските и германските войници, били се рамо до рамо в Първата и Втората световна война.
Третата реч беше на Ивайло Колев от организаторите „Кръв и чест”. Той описа подробна картина на тежките последствия от Ньойския диктат, като отбеляза подробно и борбата на българите срещу този договор. Той припомни за временното потъпкване на този диктат и обединението на България, благодарение на Германия по време на Втората световна война. Говори за предателската роля на българските политици, както след 1944 г., така и след 1989 г. В края на речта си Колев отново подчерта ролята на националистите, както за днешното спасение на Европа, така и за поправянето на неправдите от миналото. С това приключи тазгодишната проява срещу Ньойския диктат и последствията от него, които тегнат и до ден днешен.