История

Ньой – 100 черни години (част 1)

В навечерието на 100-годишнината от Ньойския диктат ще ви представим серия от статии свързани с един от най-черните моменти в българската история и неговите последствия. Тези статии са взети от брошурата „Ньой – 13 черни години“, издадена през 1932 г. от Български младежки съюз „Отец Паисий“. В нея младите националисти са събрали статии, разкази и стихотворения на тема „Ньой“, написани от патриотично настроени български общественици. Макар тези материали да са публикувани преди повече от 87 години, те по нищо не са загубили от актуалността си и са интересно четиво и днес, когато българските националисти се готвят да отбележат изминаването на 100 години от това безжалостно престъпление, извършено срещу нашия народ на 27 ноември 1919 г.
Първата статия, която публикуваме, носи заглавието:

Ньойската голгота

Всички, които са изучавали историята на България и които познават лично земите, ограбени от нея чрез Ньойския договор, са поразени от неправдата, извършена спрямо България с отнемането на такива чисто български градове като Цариброд, Босилеград и Струмица и много села около тях.

Заграбването на Южна Добруджа от Румъния с Букурещкия договор в 1913 г. е едно от най-безчовечните дела, записани в историята, и съгласието на великите държави с тази голяма неправда може да се обясни с техния страх на онова време, че може да избухне обща война. Но потвърждението му с Ньойския договор не може да се обясни с друго освен с жаждата за отмъщение. Тоя акт не можеше да не се осъди от много видни писатели. Исторически Добруджа е чисто българска и е била люлка на българския народ.

Когато през 1878 г., след войната за освобождението на България, на румънското правителство бе предложена северна Добруджа в замяна на Бесарабия, румънският печат и парламент излязоха да протестират, задето им се дава една чисто българска област, като заявяваха, че Румъния, ако рече да погълне едно съвсем чуждо население, се излага на опасности. Каква противоположност наистина с духа, който е преобладавал през 1913 г.? България, отслабена в борбата срещу турците и нападната едновременно от сравнително по-пресните армии на Сърбия и Гърция, се намери безпомощна, и за това трябваше и Румъния да вземе за плячка, без да е гръмнала ни една пушка, най-богатата област на България. Това бе акт на явно разбойничество.

Загубата на западна Тракия с част от Беломорския бряг бе удар върху търговията на България, чиито лоши последици мъчно могат да се оценят напълно. България се лиши от своя естествен излаз на Бяло море. На тоя излаз България имаше право след жертвите, които даде във войната с турците. Наистина договорът за мир гарантира на България излаз на Бяло море, който би скъсил с 500 мили разстоянието до европейските пазари, ала тая гаранция, както гаранцията за малцинствата, е мъртва буква.

Заслужава да се отбележи, че лорд Брайс в Камарата на лордовете издигна глас с най-силни думи против неправдата и жестокостта, що се извърши върху България, която се лишаваше от тази територия. Той посочи също тъй много ясно каква грешка се прави, дето не се използва случая, за да се разреши един път завинаги македонския въпросъ, като се даде на Македония автономия, или се постави под мандата на една от великите държави.

Подобна опозиция договорът срещна и в Камарата на общините в лицето на полк. Мелон и лейтенант-командир Кенуерти. Историята оправда по безсъмнен начин техните предсказания.

Бихме кредитирали с по-голяма интелигентност, отколкото им се пада, авторите на договора за мир, ако речехме да предположим, че бежанският въпросъ ги е занимал. Могъл ли би, кой и да е мислещ човек, да си представи, че българското население в Македония и на западната граница, тъй хладнокръвно предадено на милостта на довчерашните им врагове – сърби, румънци и гърци, би могло да очаква друго освен усилено преследване? Непосредствената последица от договора за мир не можеше да бъде друга, освен забегването на по-боязливите и благоразумните. Това се продължава и днес.

Достатъчно да не се разбира, каква тежест е за страната, изтощена от войната и натоварена с невъзможни репарации, това нахлуване в нея на бежанците. Броят на тия бежанци надминава 600 000 души. Възможно ли е една малка земя като България тъй лесно да погълне в себе си такъв голям брой население?

На първо време не бе възможно да се снабдят избягалите с подслон и жилищни потреби. Червеният кръст понякога бе в невъзможност да се отзове на исканията, които му се отправяха. Това говори много за търпеливостта и постоянството на българския селянин и изобщо за безропотното посрещане и настаняване на избягалите от своите домове. Като говорим за бежанци в България, нека не забравяме, че и руски и арменски бежанци намериха подслон в тая гостоприемна, ала злочеста страна.

В заключение ще кажем, че България с Ньойския договор загуби много хиляди квадратни километра земя най-плодородна. И тъй окастрена, тя трябваше да се съгласи да заплати грамадни суми пари годишно като репарации, които излязоха не по силите й, както се доказа. Въпреки емигрирането на такова множество бежанци, вън от пределите на България още остат 1 000 000 българи, подвластни на Гърция, Югославия и Румъния. На всичко това авторите на договора на са обърнали нужното внимание.

Майор Николов

Подобни статии

Един коментар

  1. Много интересно,наистина страхотна статия!Аз само бих ви посъветвал да направите нещо за българите мюсюлмани от Родопите,защото там се зараждат някакви помашки етноси и помашки идеали,които не са в полза на България.Би било добре да се срещнете и с банатски Българи,когато ходите в Унгария,но СИЛНО ВИ ПРЕПОРЪЧВАМ ДА НАПРАВИТЕ НЕЩО ЗА БЪЛГАРИТЕ МЮСЮЛМАНИ ОТ РОДОПИТЕ,че там много хора вече се мислят за помаци и роднини с турците от Анадола

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close
X