С минута мълчание след вчерашния Луковмарш отбелязахме годишнината от смъртта на професор Никола Милев и се поклонихме пред паметната му плоча на бул. „Дондуков“, където е застрелян, недалеч от лобното място на самия генерал Христо Луков. Професор Милев е убит също на 13-ти февруари, но 18 години по-рано, през 1925 година, от платени терористи на същата (Анти)Българска Комунистическа Партия. Партията майка на днешните партии, които с всички сили се стремят да забранят правото на българския народ да си спомни за своите свидни жертви. Защото хора, като професор Милев и генерал Луков, са олицетворение на всичко най-чисто и родолюбиво, което е трън в очите на някогашните комунисти и пребоядисаните им днес наследници, които на хартия уж са демократи и либерали, а всъщност не са мръднали на стотна от същността си на екзекутори на българския народ и държавност.
Никола Милев е роден на 8 май 1881 година в Мокрени, голямо българско село в Костурско в семейство на занаятчии. След като завършва местното българско основно училище, той замина с баща си за Кайро, а по-късно по препоръка на Екзархията постъпва в цариградския лицей „Галатасарай“, където е съученик със Симеон Радев. Член на ВМОРО от 1898 година, когато като ученик става част от Цариградския революционен комитет. След завършването си през 1902-ра година учителства в Цариград и работи във вестник „Вечерна поща“ на Симеон Радев. Следва в София и Виена. По време на Балканската война е преводач в щаба на Втора българска армия. В навечерието на Междусъюническата война, заедно с още видни българи от тези райони на отечеството, подписват „Мемоар от костурко-леринско-кайлякарската емиграция“, в който казват:
„Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, члез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал.“
След Първата световна война заедно професор Любомир Милетич е сред най-близките съветници и сподвижници на Тодор Александров. Автор на десетки статии и мемоари, които описват трагичното положение на българите под робство извън граница. Ярък противник на всички опити на БКП да овладее ВМРО по един или друг начин. Един от безспорните интелектуални и морални водачи на бежанците от Македония.
Иван Михайлов го описва по следния начин:
„У него имаше чудно съчетание на кротост и твърдо убеждение. От цялата му осанка, но собено от речта му лъхаше някаква ангелска топлота и сигурност. Говорше просто и сърдечно. И всичко що казва е в една приятна мярка. Спечелваше с такта си, будеше удивление с ума си, побеждаваше със скромността си. Той бе образец на просветен, културен български националист. Сред елита на българската интелигенция заемаше избрано място, каквото мъчно се запълва.“
През 1923-та година Никола Милев става един от основателите на Македонския научен институт и е избран в първия му Управителен съвет. Георги Занков го нарича: „първи консултант по международните въпроси на ВМРО.“
Бул. “Дондуков ” № 17 – на фаталния 13 февруари 1925 г. професор Никола Милев е хладнокръвно убит насред града, само на 46 години. Повече за това престъпление научаваме от издирените от Цочо Билярски уникални документи. През декември 1924 г. БКП решава да го отстрани физически. Проф. Никола Милев е бил предупреден, а Иван Михайлов му дава револвер, който той никога не използва. БКП ангажира за извършители на престъплението анархистите Георги Шейтанов и Желю Грозев. Съидейникът им Милан Манолев е заловен от ВМРО и след пълни самопризнания е застрелян на същото място на 16 април 1925 г., по стечение на обстоятелства само часове преди атентата в църквата “Св. Неделя” (важно е да се спомене, че организатор на убийството на професор Милев и на атентата е един и същ безроден комунистически кръволок – Петър Абаджиев.)
На трупа на Манолев за назидание е закачена бележка: “Убиецът на Никола Милев е наказан”.
Георги Шейтанов е екзекутиран в края на май 1925 година край гара Белово, като е обезглавен, но е намерено само тялото му. Желю Грозев успява да избяга при спонсорите си в Съветска Русия, но точно те му дават подходящото наказание за всеки предател и го изпращат в ГУЛАГ, където умира през 1942 година. Макар Манолев да прави пълни самопризнания и факсимиле от тях да е приложено към трупа му, все още има много въпросителни около зловещото деяние. Организаторите и изпълнителите на убийството все още не могат да се разберат кой има главни заслуги. В това перверзно състезание се включват не само безродниците комунисти и анархисти, но и другите ренегати на заплата към Москва – федералисти и влаховисти.
Смъртта на Никола Милев е втори тежък удар, нанесен на македонското движение само осем месеца след убийството на Тодор Александров. Михаил Маджаров пише:
“Загубихме един от най-добрите българи. Загубихме един от редките публицисти, каквито е раждала нашата страна. Загубихме един дълбок историк. Загубихме един от най-умерените и разсъдливи политици. Загубихме един художник на перото. Милев беше спокоен в разсъжденията си и логичен в заключенията си… Той беше родолюбец в най-хубавия смисъл на думата; за Македония беше готов да даде всичко, освен България. Ценя високо неговите качества и се прекланям пред неговите дарби.”
Вестник “Народ”:
“Милев беше човек на науката и поради това участието му в политическия живот ставаше по начин, който не е свойствен на обикновения, нашенския партизански писач на вестници. Когато Милев предприемаше, пишеше и говореше, правеше го по начин да не дразни своите противници. Поради това противника на Милев, из които среди той и да излизаше, трябваше да се предполага, че ще иска да го срази със силата на своите публично изразени доводи, но в никакъв случай и за нищо да го подло нападне и убие.”
След убийството на проф. Никола Милев при Дружеството на столичните журналисти е учреден фонд на неговото име.
Повече за убийството може да прочетете тук.
Тук може да прочетете един от многото трудове на професор Милев:
“Под стените на Одрин; Избрани съчинения – книга първа”
