На днешната дата отбелязваме 104 години от обявяването на независимостта на България. Безспорно, това е акт от изключително значение, утвърждаващ окончателно българската държавност след Освобождението. Резултат от упоритите усилия и последователната борба на нашите предци. Пример за това как българите успяваме да наложим интереса си, въпреки волята на Велики сили. Няма съмнение, че на този ден трябва да се отдаде заслуженото на нашите предци и тяхното дело. Но можем ли днес да празнуваме независимостта си като държава? За съжаление, отговорът е НЕ! И това е много добре известно на управниците, които ще държат патетични речи и ще водят чествания.
На практика България губи своята независимост след черната дата 9.ІХ.1944 г. Формално запазваме своя суверенитет, но реално сме сателит на Съветския съюз и управляващите държавата ни безродници са подчинени на чужди господари. Създава се една наследствена кланова, колониална администрация, заграбила властта. След краха на Източния блок, вместо България да възстанови независимостта си, попада в нова сфера на влияние. Продадена е на новите господари от Запад от същите онези наследствени безродници, до скоро обслужвали болшевиките. Цената – колониалната администрация да запази реалната си власт над тази територия. Но ако до съвсем скоро, макар и формално се водехме независима страна, то нещата вече се промениха и в това отношение. На практика след подписването на Лисабонския договор (всъщност конституция на Европейския съюз), ние съвсем официално изгубихме своята независимост като държава. Така, че не се залъгвайте от приказките на колониалните администратори, гробокопачи на България. Ние вече не сме независими, дори формално. Всъщност, това става и все по-осезаемо за народа ни.
Именно поради тази причина, днес трябва да си припомним примерът на предците ни и как те успяха да постигнат независимост. Крайно време е да отхвърлим чуждата власт и да възстановим българската държавност! Дължим го не само на предците си, дължим го най-вече на децата си! Борбата ще е трудна и продължителна, но друг път няма!
