„Експертизата“ на Михаил Груев под лупа

След като миналата седмица съдът излезе с решение по делото за забрана на Български Национален Съюз и това решение не беше такова, каквото искаха и очакваха българомразците в тази страна, тяхната реакция беше предвидима. Независимо каква политическа окраска имат и дали се намират в ляво или дясно в много условния български политически спектър, всички те, които се надяваха, че с тоталитарни методи може да бъде закрита една омразна им националистическа организация, останаха крайно разочаровани. Затова в последните дни ушите ни бяха продънени от либералния им плач, който намери благодатна почва в повечето големи казионни медии. Мъката на антибългарите беше толкова голяма, не само защото БНС не беше забранен, а и защото в своето решение съдът не приемаше категорично разпространяваните от години техни манипулации по адрес на ген. Луков и СБНЛ. 

Реакцията на тази клика с нищо не ни изненада и ако реакцията на съдебното решение се изчерпваше само с нейните крокодилски сълзи, едва ли щяхме да пишем тези редове. Но преди няколко дни в медийното пространство имаше две изяви един човек, който на пръв поглед е носител на голям авторитет, когато става въпрос за история. На първо място заради научната му титла – доцент, и на второ заради поста, който заема – председател на Държавна агенция “Архиви”. Става въпрос за Михаил Груев, който като вещо лице изготви “експертиза” по делото за забрана на нашата организация, касаеща личността на ген. Луков и Съюза на българските национални легиони. Слагаме нарочно “експертиза” в кавички, защото написаните от него няколко страници на тази тема могат по-скоро да се определят като свободно съчинение на някой много напорист комсомолец, отколкото наистина на фактологическо становище на авторитетен историк, специалист по темата. В нашата статия за последното съдебно заседание, на което беше представена въпросната “експертиза”, ние, без да навлизаме в много подробности и без да публикуваме целия текст, изказахме разочарованието си, че един авторитетен историк, може да съчини толкова посредствен текст, изпълнен с клишета и неистини, вместо с факти и исторически източници. Във въпросната статия се постарахме да бъде максимално умерени в езика си, защото в крайна сметка нашите претенции бяха конкретно за написаното от Груев, а не срещу него лично, най-малкото защото имахме информация, че по принцип е добър историк и професионалист. Така че отдадохме нелепата “експертиза” на нежеланието му да се задълбочи в темата и страха от това да изложи тези, които по някакъв начин да застрашат професионалното му развитие и поста, който заема. Не, че това е извинение, но е разбираемо донякъде, в държави, в които няма абсолютна свобода на мисълта и словото, държавни служители да не смеят изказват мнения, които противоречат на идеологическата линия, прокарвана от управляващите. 

Всичката ни снизходителност към Михаил Груев обаче се изпари след въпросните две медийни изяви. Първата беше интервю в онлайн изданието на “24 часа”, а втората участието в предаването на агент Алберт (известен с псевдонима си Георги Коритаров) “Свободна зона” по телевизия “Европа”. В тези две изяви на Груев основната тема бе ген. Луков и легионерите. И в тях той по прекрасен начин влиза в тона на всички врагове на ген. Луков и Луковмарш, които през последните седмици се надпреварваха да бълват най-гнусните и долни лъжи, потваряйки като папагали до втръсване кухи фрази като “фашисти, нацисти, расизъм, антисемитизъм”, без обаче никога да подкрепят голите си обвинения с факти. В интервюто за “24 часа” Груев дори нарича Луковмарш “срам и позор за България”. Това, разбира се, е връх на наглостта и безочието, защото всъщност срам и позор за нашата Родина е фактът, че такива безпринципни личности заемат висш държавен пост и то свързан с опазването на историческата ни памет. Което, между другото, е и една от основните причини за трагичното положение, в което днес се намира България.

Ние обаче, за разлика от Груев и сие, не искаме да бъдем голословни и затова решихме детайлно да разгледаме “експертизата” му и на нейна база да видим колко “компетентен” е този така хвален от антинационалните сили “историк” и какво “доказва” въпросната “експертиза”, която, видиш ли, не била приета напълно от съда. За тази цел спокойно може да си служим с цитати от текста на Михаил Груев, защото той беше публикуван в интернет с разрешението на самия автор и, забележете къде – в сайта “Маргиналия”, на утралибералката Юлиана Методиева, която е известна с това, че когато започне да говори за българския национализъм, й излиза пяна от устата от злоба. Така че всеки, който иска да прочете цялата “експертиза”, може да го направи свободно, например от тук. 

Преди да започнем да коментираме отделни пасажи от текста, е важно да уточним всъщност какво е било точното задание от съда към Михаил Груев, за изготвянето на експертизата. За тази цел публикуваме снимка от писмото на съда, в което много ясно е записано между другото “Кои са историческите факти, с които се свързва неговата личност (на Луков) са безспорни в историческата наука и на какви източници са основани?”, в частта за ген. Луков. А в тази за легионерите четем “Вещото лице да посочи и източниците на информация…”. Тоест съвсем ясно съдията по делото е написал, че вещото лице трябва да предостави ИЗТОЧНИЦИ, които е използвал за извор на представената информация. Сега, ако още не сте прочели цялата “експертиза”, е хубаво да го направите и да преброите колко източника е цитирал светилото в историческата наука Михаил Груев. Ние успяхме да преброим точно ЕДИН (цифром и словом) такъв източник. И то става въпрос за периода на Първата световна война, отнасящ се за ген. Луков. От там нататък, нито в частта за Генерала, нито за СБНЛ, Груев е посочил откъде е взел информацията, на чиято база излага твърденията си. Никъде няма цитирана книга, научна статия или дори документ от държавния архив, на който Груев е председател и има пълен достъп до него. Като имаме предвид този факт, изключително лицемерно звучи изказването на Груев в интервюто за “24 часа”: “Решението на съда е добър повод да започне дебат в обществото – не емоционален, а с документи”. 

Но да се насочим към самата “експертиза” и конкретни твърдения в нея. За времето, когато ген. Луков е министър на войната, Груев пише, че той “преустройва армията по нацистки образец”. На всички е известно, че като министър ген. Луков има огромен принос за възраждането на омаломощената българска армия след Ньойския диктат. Това е факт, неоспорим от нито един историк. Какво обаче ще рече това “нацистки образец” (без да коментираме фактът, че един сериозен историк е редно да използва термина “националсоциалистически”, когато говори за идеологията, властваща по това време в Германия, а не комунистическия сленг “нацистки”)? Какво общо има идеологията на управляваща партия в Германия с процеса по възраждането на българската армия? Този въпрос беше зададен на вещото лице в съдебната зала и получихме следния отговор (цитата е взет от официалния протокол от съдебното заседание):

На първо място, това е превъоръжаването, с германска военна техника. Променят се и униформите, започват да наподобяват нацистките униформи.

И още:

Има и въвеждане на спортна физическа подготовка, което е много силно изразено в германската армия. Има специален инструктор, който се кани от Вермахта, който да подготви българите за този тип физическа подготовка, която се води във Вермахта.

Та според доцента, преподавател в Софийския университет, националсоциализъм е когато купуваш военна техника от Германия. И по неговата логика всеки артилерист, който стреля с немско оръдие, всеки танкист, управляващ немски танк и всеки пилот, летящ с немски самолет, става автоматично “нацист”, когато използва тази техника. 

Униформите, които въвежда ген. Луков “наподобявали на нацистките”. Известно е, че националсоциалистите са имали основно две структури в своята партия, които са носили собствена униформа – това са били СА (Sturmabteilung) и СС (Schutzstaffel). Всеки може да намери в интернет снимки на техните униформи и съответно снимки на униформите на българската армия, въведени от Луков. Тоест са нужни само елементарни интернет познания и функциониращо зрение, за да се установи, че твърдението на този доцент по история не би трябвало да стигнат и тройка по история в училище. 

А що се отнася до твърдението за засилената спортна подготовка, дори и да е вярно (досега не сме намерили историческо доказателство за това, още по-малко за такъв инструктор от Вермахта, но за разлика от Груев не смеем да пишем неща, за които не сме сигурни), то едва ли е признак на голям “нацизъм” да се спортува в армията и да се изисква от войниците да имат добра физическа подготовка.

Може би някой би задал въпроса, защото Груев не е написал “германски образец”, когато говори за промените на ген. Луков (израз, който ние също не бихме казали, че е коректен)? Ами много просто, “нацистки” звучи къде-къде по-страховито, от обикновеното “германски”. А какъв “авторитетен историк” ще е вещото лице, ако още в началото не стресне съдията, а и всеки четящ впоследствие тази “експертиза”, за да няма съмнение, че тук става въпрос един чистокръвен нацист!

Продължаваме нататък, където Груев заключава: “В тези години [явно става въпрос около 1942 г.] неговите [на Луков] речи и публични прояви все повече се насищат с нацистка реторика”. В тази връзка в съдебната зала му беше зададен въпрос, дали може да даде примери за тази “нацистка реторика”. Примери, разбира се, не можа да даде, но каза следното, записано в протокола:

“Има две негови речи, които са издадени като брошурки. Едната от тях е заедно с ген. Жеков на новогодишно тържество на легионерите през 1943 г.”

Така, да започнем от там, че речите, които има предвид Груев, са произнесени по повод студентския празник на 8 декември 1942 г. И в тези речи не взима по-никакъв начин участие ген. Жеков. Питате от къде знаем? Ами брошурата с тези речи я има в Държавния архив, същата институция, която по една случайност ръководи от този “авторитетен историк”. Ще кажете какво значение имат тези детайли, важна е “нацистката реторика”. Защото, признаваме си, не сме специалисти по “нацистка реторика”, ви даваме възможност да прочетете тези две речи в пълния им текст от тук. Преценете сами колко са “наситени с нацистка реторика”. И ако не са ви достатъчно “наситени”, може да си поръчате и книгата “Генералът говори – Речи и статии на ген. Христо Луков”, в която са събрани 70 речи и статии на Генерала, всяка с дата и място на произнасяне или източник, където е била публикувана (така сме ние лаиците, отдаваме голямо значение да детайлите и източниците на информация, а не като истинските професионалисти в историческата наука, които доста произволно си назовават имена и дати, но не пропускат да използват думата “нацизъм”, за да проличи авторитета им). Ако и след прочитането на тази книга не сте се наситили на “нацистка реторика”, то имаме лоша новина за вас, най-вероятно и вие сте непоправим нацист.

Доста неясно е записано в “експертизата” кога точно ген. Луков става водач на СБНЛ и дали е на цялата организация или само на едно нейно крило. На едно място е записано: “Вероятно от това време датират и неговите връзки с легионерите, едно от крилата на които той оглавява през 1942 г.”. Няколко реда по-надолу пише: “През 1942 г. той е провъзгласен за обединител на легионерите. Титлата, която той приема, е „Велик водач на СБНЛ“.” Така че не става ясно в крайна сметка Луков едно крило ли е оглавил или целия Легион. Също така голямо значение има в кой месец от тази 1942 г. ген. Луков става водач на Легиона. Защото ако това е например януари, то означава, че е бил начело на съюза 13 месеца, а ако е било декември, само 2 месеца. Има голяма разлика, нали? Логично би било и един историк да си зададе този въпрос. Затова попитахме в съдебната зала доцента дали може да каже когато точно ген. Луков е бил избран за „Велик водач на СБНЛ“. Неговият отговор беше:

“Не мога да отговоря през кой месец през 1942 г. ген. Луков става водач. Не ми е известно да има някаква специфична церемония за това.”

Да, когато фактологията не ти е приоритет, а се интересуваш единствено от това колкото се може повече пъти в текста да използваш прилагателните “нацистки” и “антисемитски”, едва ли ще знаеш такава “малка подробност”. Но за всеки друг не би било трудно да намери тази информация, например във вестници в Националната библиотека. Където ясно е записано, че ген. Луков е избран за водач на СБНЛ на висш водачески съвет на 19 януари 1942 г. И то на целия Легион, а не само на едно негово крило.

Продължаваме да четем от “експертизата”, където е пише: “Макар самият Луков да не артикулира лично антисемитските заклинания на своите берлински покровители, в цялата страна започват да се разпространяват позиви, брошури, лозунги и всякакви печатни произведения в които се клейми международното еврейство…”. С други думи казано: “Аз не открих нищо антисемитско при Луков, но каква експертиза ще е това, ако не го изкарам антисемит”. Впечатление прави веднага и израза “антисемитските заклинания”, който е показателен за махленския език, който използва Груев и който по никакъв начин не приляга на един научен исторически текст, още пък по-малко на съдебна експертиза. Но едно да ги напишеш тези твърдения на бял лист, а съвсем друго е да защитиш твърденията, когато ти зададат конкретен въпрос. Ето един добър пример как “авторитетния историк” се чуди как да се измъкне от зададения му въпрос:

“Адв. ЛАЗАРОВ: В експертизата приемате, че самият Луков не е имал антисемитски изказвания, но в цялата страна се разпространяват позиви, брошури, лозунги и всякакви печатни произведения, в които той клейми международното еврейство? Можете ли да посочите връзка между ген. Луков и тези материали, които са се разпространявали и каква е връзката между така разпространяваните материали и като техен автор Съюза на българските национални легиони? Има ли доказателства за това?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Понякога това са позиви и листовки, които са подписвани от името на Съюза на българските национални легиони, не от негово лично име, вкл. и некрологът по повод 40 дни от смъртта му, той е най-емблематичен, там няма подписи и т.н. – това са листовки и брошури, некрологът също не е с подписи.”

Ти го питаш за връзката между ген. Луков и уж разпространяваните еврейски листовки от легионерите (и доказателства за това), той ти говори за некролога му…

Ето и още един пасаж от съдебния протокол, който е много показателен както за абсолютно лъжливите твърдения за вещото лице, така и за обърканите му обяснения:

“Адв. ЛАЗАРОВ: Записали сте, че трансформацията на Съюза на българските национални легиони в квазинацистка организация от лидерски тип е заслуга на ген. Луков. С кои свои действия Луков като водач на организацията допринася за тази трансформация?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Въвеждане на униформите в легионите, които през 30-те години нямат такива, това е имитация, която върви в този период.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ (на въпроси на прок. ЮТЕРОВ): Доста наподобяват нацистките. По същия начин е и символиката. Сребърната значка е с кръст, малко стилизиран?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В периодични прояви са ползвали униформите, които са наподобявали нацистките и са били обозначени със знака на легиона.
Адв. ЛАЗАРОВ: Светкавицата знак ли е на легионерите?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: То и пречупения кръст е от Египет. Въпросът е кой какво влага в тази символика. Те го припознават като свое. От къде я вземат е друг въпрос.”

Първо тук Груев изрича абсолютна лъжа, която не само не може да бъде доказана документало, но и никой друг историк не си позволил да я изрича, а именно, че ген. Луков бил въвел някаква униформа в Легиона. По време на неговото водачество със сигурност под никаква форма не е въвеждана каквато и да е било униформа. А този, който наистина се интересува от историята на Легиона знае, че легионерите са имали униформи при водачеството на Иван Дочев през 30-те години, но са ги използвали рядко.

Но сагата с “униформите на Легиона” не свършва до тук. Когато на съдебното заседание водачът на БНС Звездомир Андронов получава възможността също да зададе въпроси към вещото лице, решава също да попита по-конкретно за тези униформи, явно знаейки истината около тях. И вижте изведнъж какво какво казва “експертът”:

“Г-н АНДРОНОВ: Според него един от приносите на Луков като водач на Легиона е въвеждането на такава униформа. Откъде се черпи тази информация? Аз имам обратната информация, че униформа е имало по времето на Иван Дочев, но тя почти не е използвана и после отпада?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Рядко е използвана. Луков въвежда нова униформа в армията. Униформата, която е на Легиона е само при някакви техни официални мероприятия.”

Последно разбрахте ли от обясненията на вещото лице въвел ли е ген. Луков униформа в СБНЛ или не? А разбрахте ли каква е неговата заслуга за трансформацията на Легиона в “квазинацистка организация от лидерски тип”? Не сте? Това е вероятно, защото и вие сте един квазинацист! Господин доцентът толкова ясно ви го е написал и казал.

Искаме да ви обърнем внимание и на един друг пасаж от часта за ген. Луков в “експертизата”:

“По негова покана пристигат немски инструктори, които започват да се занимават със спортната подготовка и гимнастика на подрастващите, в т. ч. на гимназистите. Той самият доста се въодушевява от този почин и дори става почетен патрон на скаутското движение, макар физиката му определено да не е подходяща за това.”

Тук няма да коментираме фактологията, защото няма и голямо значение дали е вярна или не. Това, което обаче ни шокира е коментарът на Груев за физиката на Генерала. И то не, защото не е вярна. Пределно ясно е, а и видимо от запазените снимки, че ген. Луков, по това време над 50-годишен, няма нужната физиката, за да практикува гимнастика с подрастващите. Но се чудим какво общо има този факт със зададените въпроси от съда? Само на нас ли ни се струва, че четем по-скоро статия от жълт вестник, в който основна тема са външният вид на обсъжданите личности, а не съдебна експертиза, която трябва да отговори на сложни исторически въпроси? Явно, поради липсата на фактология, се е наложило текстът да бъде запълнен с такава пикантерия.

Тук е, може би, моментът да вмъкнем, че Груев ще получил възнаграждение от 400 лв. за своя труд. Тоест от бюджета ще му бъдат изплатени по около 40 лв. на страница за тази “професионална” експертиза. 

Но нека хвърлим едно око и на частта от “експертизата” касаеща Съюза на българските национални легиони. И тук “експертът” не е пожалил сили, за да открие и преповтори всяко клише на марксистката историография, която 45 години у нас “громеше фашизма” в своите “научни трудове”, а днес под нейно влияние са не малка част от съвременните ни историци.

Още в самото начало на тази част от текста Груев изказва твърдение, което е типично за комунистическата интерпретация на историческите събития, изкарвайки извършителя жертва: “Те [легионерите] започват да устройват и публични погроми и побой (оригиналният правопис на автора е запазен) над прокомунистически младежки сбирки и хора, което ги легитимира преди всичко като антикомунисти.” Ако този текст го чете човек, който си няма представа от българска история, ще си помисли, че едни миролюбиви хуманисти и пацифисти, в лицето на комунистите, са били жестоко нападани и бити от кръвожадни легионери. Сякаш тук не говорим за хората, които организираха септемврийския метеж през 1923 г., които взривиха църквата “Света Неделя” и които, щедро финансирани от Москва, организираха всевъзможни терористични актове в цялата страна. Но според Груев същите тези “ангелчета” били бити и тормозени от едни ученици и студенти. Едва ли може да има по-нагло преиначаване на историческата истина. Защото всъщност още от самото създаване на СБНЛ легионерите са жертва на нападения от комунисти, които виждат в тях основен конкурент за умовете и сърцата на младите българи. Но комунистите дори не се задоволяват само с побои и погроми. Още в ранните години на легионе те не се спират дори пред убийства, за да сплашат своя враг. Такъв е например случаят с учениците-легионери Тома Павлов и Тодор Милушев от Харманли, които през 1934 г. са заклани най-хладнокръвно от комунисти. През следващите години има още много такива нападения, при които легионерите дават още няколко жертви, а ген. Луков е най-известната от тях. Нека видим обаче как в съдебната зала Груев защити своята манипулативна интерпретация на историческата истина:

“Адв. ЛАЗАРОВ: В експертизата, в частта за Съюза на българските национални легиони сте записал, че те започват да устройват публични погроми и побои на прокомунистически младежки сбирки и хора. Може ли да посочите някакви конкретни доказателства, които сте открили за такива случаи, в които именно членове на Съюза на българските национални легиони организира такива погроми и побои?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Това е за по-ранния период, за който говорим. Това е било рутинна практика в гимназиите.
Прокурор МАЛИНОВА: Отговорено е на този въпрос.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Доказателствата, които свързват легионерите с погромите и побоищата, организирани срещу комунисти и срещу евреи – да кажем отделни държатели на киносалони, които не се съобразяват с разпоредбите на Закона за защита на нацията и пускат примерно евреи в киното. Данните се извличат от полицейски досиета.
Адв. ЛАЗАРОВ: Има ли заловени особени лица за тези погроми, известно ли е?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не ми е известно дали има такива.”

Верен на поговорката “Едно си баба знае, едно си баба бае”, “авторитетният историк” запитан за конкретни доказателства за погроми над комунисти в периода 1932-1933 г. (през тези години той споменава за започването на погроми), говори за побои над евреи след 1941 г. (защото тогава е приет Закона за защита на нацията). А доказателствата? Има ги в полицейски досиета, ходи и си ги търси ако те интересуват. Все пак той е доцент, шеф на държавна институция, няма да ходи се да диша прах в някакви си документи. Важното е, че го е написал черно на бяло – легионерите са извършители, а комунистите жертви. 

Нека да видим каква още едно “доказано” твърдение на Груев: “Жеков и Дочев предприемат визита в Берлин, където двамата имат среща с редица ключови фигури в НСГРП, включително и със самия Хитлер. На нея той дава благословията си, а и щедра финансова подкрепа, за преустройството на легионите по модела на „Хитлер югенд“.” Ех, че хубаво и “логично” звучи. Какви нацисти биха били легионерите, ако самият Хитлер не им е подхвърлил няколко пачки. 

Тази среща, през 1934 г., не е тайна и за нея не отрича и самият Дочев. Но също така е известно, че на нея не е воден протокол, а информацията за такова “щедро финансиране” не е потвърдена нито от немска, нито от българска страна. Затова се осмелихме да зададем резонния въпрос към вещото лице, от къде има той информация за това финансиране:

“Адв. ЛАЗАРОВ: В експертизата, в частта в Съюза на българските национални легиони приемате, че през 1934 г. Иван Дочев се среща с Хитлер при посещение в Германия и в тази среща казвате, че Хитлер е дал благословията си, а и щедра финансова подкрепа за преустройство на легиона по модела на Хитлерюгент. Тази среща не е отричана от самия Дочев в негови мемоари в по-късния период от живота му, но откъде черпите информация, че на тази среща Хитлер дава благословията си за едно подобно действие, най-вече – за осигурената щедра финансова подкрепа, като имате предвид, че самият Дочев отрича?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Нормално е. Първо мисля, че те имат две и повече от две срещи между Дочев и Хитлер. Иначе там Дочев се появява с тази униформа, реплика на Хитлерюгент. След това се сдобиват и самите легионери с униформи. Най-добрият познавач на този период е колега, който работи в Института за исторически изследвания на БАН, казва се Владимир Златарски, той има една монография, която се казва „Райхът и царството“, там има и снимка на една от тези срещи.
Адв. ЛАЗАРОВ: За финансирането?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: За финансирането сведенията са косвени.”

“Нормално е”??? Да, напълно нормално е, когато тръгнеш да пишеш “експертиза” с предварително изградена теза, всичко, което ти се вижда логично, за да защити тази теза, да е “нормално”, без значение дали може да се докаже или не. Личи си, че тук вече “експертът” е бил отегчен да отговаря на непрекъснатите ни въпроси за доказателства и факти, за неща които са толкова “нормални”. Явно затова е продължил, по познатия маниер, да измества темата и да говори за неща съвсем различни от зададения му въпрос. 

“Мислил” нашия “експерт” две или повече срещи имали. Ами не, нямат. Защото нито един друг историк не го твърди (дори и болшевишки) и няма нито едно доказателство за друга такава среща. Но явно с това “мислене” е измислена цялата “експертиза”. После пък ни съобщава с каква униформа бил Дочев на тази среща. Човек ще каже, че пачка с райхсмарки се е подавала от някой джоб на ризата и затова трябва да ни съобщи тази “ценна” информация. Но за финансирането нито думо. И чак на повторния въпрос изплю камъчето – сведенията били “косвени”. Мда, косвени са. А знаете ли откъде идват? След завръщането в България на Дочев, слухът, че легионерите получават пари от Хитлер, го разпространяват от РНБ (Ратничество за напредък на българщината), една националистическа организация доста по-радикална от СБНЛ, която е била в открит конфликт с легионерите и на която доста по-основателно може да сложи клеймото “антисемити”, заради част от дейността й. Така че Груев, волно или неволно, става разпространител на един слух, тиражиран от хора, класифицирани от него като “антисемити”.

По-надолу в текста още веднъж Груев прави внушението, че едва ли не СБНЛ е силно подкрепян от Германия: “… тъй като е ясно, че единна и силна легионерска организация, зад която седи ресурса на нацистка Германия, съставлява реална заплаха за него [режимът].” Какъв е този ресурс и по какъв начин той е бил предоставян от Третия райх на легионерите? За това вещото лице мълчи. И няма как да е друг начин, защото единствените исторически документи, които по някакъв начин свързват легиона с германската държава, са няколко положителни изказвания на германския посланик Бекерле за СБНЛ, но нищо повече. Няма никаква пряко или косвено доказателство, че националсоциалистите в Германия са помагали материално или по друг начин на легионерите. 

Още много може да се напише за съдържанието на тази “експертиза”, защото почти всяко изречение в нея е голословно твърдение, без то да може да бъде потвърдено от някакъв исторически източник. Но трябва да спрем до тук, защото иначе и ще увеличим прекалено обема на тази и без това дълга статия. Очевидно е, че не само, че Груев по никакъв начин не разбира от материята, за която пише, но и че не си е направил почти никакъв трудът да я проучи поне малко. Въпреки че едва ли има човек, за който това бъде по-лесно, като се има предвид заеманата от него длъжност. 

В краят не може обаче да не коментираме и едно негово изказване по време на участието му в предаването на агент Алберт. В него Михаил Груев съвсем сериозно заявява, че ако ген. Луков не беше убит, а беше доживял края на войната, е трябвало да бъде съден за военни престъпления. Да, правилно прочетохте, според този “авторитетен историк” един пенсиониран военен, който не е на активна служба още преди началото на войната, който по никакъв начин не е нарушил законите на държавата, в която е живее, който по никакъв начин не може да свързан с извършването или дори подклаждането на насилие срещу някого другиго, трябвало да бъде съден наравно с хора, които съвсем съзнателно за избивали цивилно население, например! 

Това изказване на Груев окончателно свали от него маската на безпристрастен историк, търсещ единствено историческата истина. Защото той няма нищо общо с това. Всъщност Михаил Груев е типичния представител на чиновника на средно ниво в един открито- или прикритототалитарен режим, който копнее да служи на силните на деня. Един апаратчик, загубил всякаква лична съвест, готов да направи всичко, което би му донесло потупване по рамото от тези над него. Овладял до съвършенство политкоректното говорене и стараещ се да не направи и крачка извън политически постулати на властващата идеология. Готов ако трябва да съсипва човешки съдби, но да запази топлото си местенце на храненик на властта.

Не веднъж сме казвали, че времената, в които живеем, все повече заприличват на тези от периода на комунистическата диктатура. Несъмнено един Михаил Груев, ако беше роден 50 години по-рано, щеше по чудесен начин да пасне в онзи режим. Няма да го крием, груевците и в миналия и сегашния режим ни отвращават безкрайно много и затова сме готови да понесем всички репресии на тази безродна власт и да бъде сочени с пръст като черните овце на стадото, но да запазим свободолюбивия си дух, чиста съвест и възможност да ходим с гордо вдигната глава. Затова ще продължим да защитаваме и разпространяваме историческата истината, такава, каквато е, а не такава, каквато конюнктурата налага да бъде. Защото отдавна сме осъзнали, че историческата истина не се крепи на академични титли и помпозни длъжности, а на смели сърца, които са готови да я отстояват с цената на всичко.