За поредна година почетохме паметта на безстрашната Мара Бунева в Скопие. Пътуването ни до там, както очаквахме, не мина без редовните опити за пречки от страна на “македонската” гранична полиция. С нас бяхме взели различни книги и материали предназначени за българи в Северна Македония. В една от колите имаше календар “Луковмарш 2023”, книга “Илюстрована история на средновековна България” и други печатни материали. Всички служители на граничния пункт бяха инструктирани да проверяват какви материали се внасят и такива, които представляват “българска пропаганда”, не трябваше да бъдат допускани. Това обаче се оказа трудна задача за тях! При проверката на всяка от нашите коли се изреждаше целият наличен персонал на пункта, тъй като никой не можеше с точност да определи кое се счита за пропаганда и кое не. В споменатата книга имаше различни илюстрации, сред които и историческа карта на България, в която пределите на днешна Северна Македония се намират в границите на България. Точно тази карта беше причината поредният граничен служител, който прелистваше книгата, да заключи, че това е пропаганда и съответно тя не може да бъде допусната в неговата държава. Същото бе и заключението за календара на Луковмарш – там повода бяха българските знамена, които се виждаха на някои от снимките. Така се наложи да оставим тези материали на съхранение при българските гранични служители, за да продължим напред.
В Скопие по традиция нашите братя от Македония организираха панихида за Мара Бунева в църквата Св. Димитър, на която присъствахме. След края на службата се отправихме в импровизирано шествие към паметната плоча на река Вардар. Със скандирания “Българи юнаци”, “За България, Свобода или смърт”, “Мизия, Тракия, Македония”, “И преди, и сега Македония е българска” преминахме покрай бутафорните паметници и сгради в центъра на Скопие и стигнахме до мястото, където Мара Бунева наказва сръбския злодей Велимир Прелич. Там бяха произнесени кратки речи, след което поднесохме цветя и запазихме минута мълчание. Присъстваха стотици българи от двете страни на граници, като имаше представители на редица родолюбиви организации от България и клубове на българите в Северна Македония. Освен че почетохме паметта на Мара Бунева, показахме на антибългарските среди в Северна Македония, че няма да оставим нашите братя там сами.
След мероприятието, в неформална обстановка, успяме да проведем редица ползотворни разговори с наши съратници в Македония, с които обсъдихме бъдещи планове и начини, с които да подпомогнем борбата им със сърбоманската подтисническа власт в тяхната държава.
