На 9 март в щаба на Български Национален Съюз се проведе лекцията на доц. д-р Спас Ташев за съвременните аспекти на македонския въпрос. Пред пълна зала лекторът направи кратко въведение за българското население в историко-географската област Македония, споделяйки за османските документи (които е издирил и които в момента превежда с помощта на специалисти по османистика) – свидетелства, оборващи теорията за „македонска“ нация. Едни от тези документи, за които разказа са протоколите от първия плебисцит проведен на територията на Македония. Там преброяващите изпратени от Османската империя описват, че мнозинството декларират, че са българи. Добави още интересни факти за преброявания от Австро-Унгария, в които процентите на българи в Македония се припокриват с тези от османските архиви. Също така там се появяват мюсюлмани, които “с радост заявяват, че са българи”, факт който за тогавашна Западна Европа е изненада. Лекторът изложи и интересна информация от по-късни преброявания от Италия като завърши въведението си с променливото отношение към българите след 1944 г., които се влияят от отношенията на Тито със “Запада” и Източния блок и СССР.
След това сподели интересни подробности от времето, в което е живял във Скопие и свидетелствата, които е чул от местното население. Той като основател и пръв председател на Българският Културно-rнформационен център в Скопие сподели за интересни метаморфози, на някои македонски политици, които е видял с очите си и които познава лично. Стигна до констатацията, че повечето проблеми, които са се появили в Македония, са породени от некадърността и раболепното държание на българската държава. Спомена за опитите да се разпространи българската култура в Северна Македония след падането на Югославия до ден днешен, инициирани от частни дейци, които са срещали и продължават да срещат отпор от българските институции, губейки битката пред силната сръбска пропаганда. Интересен пример даде с български вестник издаван в Северна Македония достигнал тираж от 1500 броя, който е било необходимо да се продава на цена от 10 денара, за да бъде конкурентен на македонските издания. Производствените разходи обаче са били по-големи от приходите, защото изданието се печата в България. Изходът е разликата да се покрие от бюджета на Държавна агенция за българите в чужбина само с една цел, българите в Македония да имат достъп до българска медия. След смяната на властта обаче това перо е отрязано защото “противоречи на пазарната логика и не е рентабилно” като става въпрос за забележете сума от 20 000 лв на година.
На лекцията присъстваха също представители на българския народ от Македония,
жертви на антибългарската политика в държавата им, чиито лични съдби бяха дадени
като пример за потъпкването на човешките права в Северна Македония. А според г-н Ташев изходът от тази тежка ситуация може да има в бъдеще, едва след като българите започнем правилната културно-политическа поведенческа линия спрямо нашите сънародници зад граница.
След увлекателната лекция дойде ред на въпросите, които не бяха малко. Зададоха се
за т.нар. „македонско“ малцинство в България, за българското гражданство, за
албанският фактор, за бъдещата дипломация и се завърши с това, че промяната ще
започне от националните ядра, които ще поведат народа към ясни изисквания спрямо
властимащите, подтиквайки ги да си свършат работата.
Целта на тази лекция и подобни събития е да обединяват все повече българи от
различни среди и с различни интереси, които да притискат отговорните институции да
вършат своята работа и да защитават нашите репресирани сънародници зад граница.
