България

Македонският въпрос

ОПИТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА
ЗА КУЛТУРНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО В Р. МАКЕДОНИЯ
(НА ПРИМЕРА НА СДРУЖЕНИЕТО “РАДКО“)
Македонският въпрос
Повече от сто години вниманието не само на политическия и културния свят, но и на широкото световно обществено мнение е привлечено от македонския въпрос, като най-драматичен пункт в неспокойното положение на Балканите. Въпреки че световната дипломация често се е занимавала с него, въпреки че международният печат постоянно е изтъквал необходимостта от справедливото му уреждане, и въпреки че студената война приключи и започна демократизацията на бившите социалистически източноевропейски страни, македонският въпрос остана в старото си състояние на неуреденост.

В света се знае, че македонският въпрос излиза на сцената за пръв път след 1878 г., т.е. когато се създава Българската държава, след решението на Берлинския конгрес. Територията на Македония тогава остава отново под османско владичество и заради това започва освободителната борба на Българското население; Така започва да се говори за отделен македонски въпрос. Дотогава обаче такъв въпрос не е съществувал, тъй като той е бил част от общия въпрос за освобождаването на Българския етнос, част от общия български етнически въпрос, засягащ еднакво трите големи географски области, населявани от Българския етнос, Мизия, Тракия и Македония. От тази гледна точка в своята основа македонският въпрос е Български етнически въпрос.

Македонският въпрос може да се наблюдава в четири последователни исторически фази:

Първата фаза е периодът след Берлинския конгрес до Балканските войни, 1878 г. – 1912 г.;
Втората фаза е периодът между двете световни войни, 1918 г. – 1941 г.;
Третата фаза е периодът след Втората световна война до обявяване на самостоятелността на Р. Македония, 1945 г. – 1991 г. и
Четвъртата фаза е периодът от обявяване на самостоятелността на Р. Македония до днес, 1991 г. – 2003 г.
Първа фаза (1878 г. – 1912 г.)

В член 23 на Берлинския конгрес са предвидени известни правдини за населението което живее на територията на Македония. Тъй като Османската империя не иска да приложи на практика разпоредбите на този член, Българите от Македония като етнос на мнозинството в тази провинция -, те наброяват повече от половината на целокупното македонско население, създават в 1893 г. революционна организация, Македонското освободително движение, и започват въоръжена борба. Целта на организацията е прилагането на този член, или както фигуративно се отбелязва в Уставите на движението, автономия на Македония.

Обаче, трябва да се признае, че в този момент не съществува опасност от унищожаване, нито физическо, нито духовно на Българщината в Македония. Българският етнос е признаван винаги от османската империя и той успява да съхрани идентичността си в течение на пет века. Единствената сериозна заплаха, особено в края на 18 и началото на 19 век съществува от страна на гърците, най-вече от страна на гръцката патриаршия. Тенденцията се запазва до 1870г. когато се създава Българската екзархия. С издаването на султанския ферман – 28 февруари 1870, признаващ съществуването на самостоятелна българска църква етническото и национално битие на Българите в границите на Османската империя е гарантирано. Следователно, след Берлинския конгрес в Македония при продължаващото османско владичество може да става дума оттук нататък само за борба в името на политическото им освобождение. Както е известно, кулминацията на тази борба е Илинденско – Преображенското въстание.

Османската империя остава последователна в намерението да не прилага член 23 на Берлинския конгрес чак до Балканските войни, така че идеята на Македонското освободително движение за автономия на Македония не можа да се осъществи на практика.

Втора фаза (1919 г. – 1941 г.)

Забележка: Аз ще говоря по нататък само за Вардарската част на Македония и за съдбата на Българите от Вардарска Македония.

С Ньойския договор, 1919 г., Вардарска Македония е предадена на властта на кралството СХС, по-късно кралство Югославия. Сръбската власт започва да третира Българите като “южносърбянци“. Процесът на сърбизиране на Българите, макар и жестоко провеждан, не може да се характеризира като успешен. Мнозинството българи от Вардарска Македония бранят ревностно и запазват собствената си етническа идентичност.

В този период Македонското освободително движение се изявява много активно. Така то действа и по-нататък – чак до 1934 г., когато престава да съществува като революционна организация, води въоръжена и културно-просветна борба срещу Югославския режим във Вардарска Македония, срещу сърбизацията на Българското население.

Забележка: От 1934 г. и до днес Македонското освободително движение се проявява чрез разни организации, легални или нелегални, формирани в страната или в чужбина от емиграцията, които водят непрекъсната културно-просветна борба за запазване на Българщината във Вардарска Македония.

Трета фаза (1945 г. – 1991 г.)
През 1945 г. на територията на Вардарска Македония се създава Република Македония в рамките на Югославската Федерация. Републиката е създадена на основание Решението на Коминтерна от 1934 г. за създаване на “Македонска нация“ и на основание на доктрината за “Македонизма“ на сръбския учен и политик Стоян Новакович. Това означава, че републиката се изгражда на антибългарска основа.

Налага се и създаването на така наречения “Македонски език“ с прилагане, разбира се, на сръбската азбука, която е напълно чужда на морфологията на Българските диалекти в Македония. По такъв начин се извършва изкуственото отдалечаване от Българския книжовен език.

Успоредно започва процес на грабеж и фалшифициране на Българската история, отнасяща се до територията на Македония. Протича и планиран процес на дебългаризация и “македонизация“ на Българите във Вардарска Македония. За жестокостта при осъществяването им говорят следните данни: около 24.000 души са избити и около 140.000 души преминават през концлагери, единствено защото не се отказват от Българското си етническо съзнание.

Четвърта фаза (1991 г. до днес)

Република Македония, като самостоятелна държава се създава след разпадането на Югославската Федерация през 1991 г.. Съгласно Конституцията на Републиката, почти цялото славянско население в нея се третира като “македонско“ по етническа принадлежност.

Всякаква проява на Българско етническо съзнание, както и всеки опит за открито обсъждане на произхода на славянското население от Македония се преследват от властта, а гражданите, дръзнали да оспорят официалната доктрина се подлагат на наблюдение и им се правят политически досиета от специалните служби. На пример: Моето досие, което беше правено в периода 1993 г. до 2000 г. съдържа 2.500 страници. От друга страна, държавният апарат на републиката издига истинска “Берлинска стена“ между Р. Македония и Р. България. Всичко това е показателно, че в Р. Македония нищо не се е променило в отношението към Българите от Вардарска Македония, че дебългаризацията на страната продължава, като крайната цел на това намерение е тя международно да бъде легализирана.

СДРУЖЕНИЕТО “РАДКО“.

С появата на сдружението “РАДКО“ за първи път след обявяване на самостояттелността на Р. Македония се институционализира група от македонски граждани, които не само че открито декларират собствената си Българска етническа идентичност, но и я анализират и критично се отнасят към официалната македонска историография, с цел да осветлят обективно историческото минало, да разобличат лъжите и да повдигнат отново Българския възрожденски дух на Македония.

Сдружението “РАДКО“ е конституирано на събранието на основателите на 24 Май 2000 г., в Охрид, в съгласие с македонския правен ред и стандартите на международното право, като гражданска и неполитическа организация, за защита и реализация на културно-просветни права, интереси и убеждения. Основателите на Сдружението го наричат Радко – това е най-често използваният псевдоним на последния водач на Македонското освободително движение Иван Михайлов.

Сдружението е регистрирано в “Регистъра на сдруженията“ на 19 Юни 2000 г., с Решение на Основния съд – Охрид.

Промоцията на “РАДКО“ се състоя в хотела “Holiday Inn”- Скопие, на 27 Октомври 2000 г.

За да се разбере програмата на сдружението, на промоцията беше представено кратко изложение на същността и целите на политическата доктрина “Македонизъм“, която все още е официална в държавата. Както беше посочено, “Македонизмът“ е лансиран от сръбския учен и политик Стоян Новакович, в края на XIX век, и представлява стратегия, която сръбската държава трябва да практикува в хегемонистичните си стремежи по отношение на Македония. Според тази стратегия, на първо време на българите от Македония трябва да се “докаже” че са различни от българите в Мизия и Тракия, относно че са “македонци“ по етнос, след това те лесно ще станат “южни сръби“, които говорят “аналитичен сръбски език“. Както е известно, тази стратегия нямаше успех до насилственото налагане на идеологемите “Македонска нация“ и “Македонски език“ след края на Втората световна война в РМакедония. По-нататък на промоцията на сдружението беше подчертано, че “Македонизмът“ като политическа доктрина, става и комунистическа доктрина. Вече се спомена, че това се случва в 1934 г., когато на една от сесиите на Коминтерна Българите от Македония се провъзгласяват за “Македонска нация“. Днес това означава, че така нареченият “македонски народ“ съгласно конституцията на РМакедония представлява сръбска измислица и коминтерновско творение, на основание на насилствената денационализация на българите от Р Македония.

От тази гледна точка, сдружението “РАДКО“ има за програма следните културно-просветни цели:

издигане и утвърждаване на македонското културно пространство, с приоритет на културно-историческата идентичност на славяните от Македония, които столетия са се проявявали като българи;
възпитание на основата на традиционните етични и човешки ценности;
утвърждаване на идеите на македонското освободително движение.
Средствата, чрез които сдружението ще постига целите си, са собствена книгоиздателска дейност, собствен вестник и електронни медии; собствена библиотека, организиране на конференции, семинари и трибуни с участието на научни и културни дейци от държавата и чужбина.

Така на 27 Октомври 2000 г. Скопие стана свидетел как възкръсва истината и как търговците манипулатори на светите чувства на хората, си скубят косите, скърцат със зъби и се чудят как да спрат възземащия се нависоко човешки дух, неподвластен на жалкото сърбомакедонистично слугуване и продажност.

И, разбира се, реакцията не закъснява. Още на самата промоция се извърши войнстваща диверсия с хвърляне на димни бомби, а медиите в държавата се “препълват” със сензацията за ванчомихайловистите, за “фашистите“, за “убийците“, за “терористите“. Не закъсня и гласът на представителите на партии, на сдружения, на фондации, на творчески колегии, които настояваха за незабавно закриване на тази “фашистко-терористична“ и “пробългарска“ организация. Македонските вестници, македонските телевизионни и радио канали се превърнаха в трибуна за клеветническа кампания спрямо всичко българско.

Тази обстановка стана причина за обръщението на сдружението “РАДКО“ с отворени писма до президентите на Р.Македония и Р.България.

В отвореното писмо до Президента на Р. Македония, г-н Борис Трайковски, от 22 Ноември 2000 г., написано на официалния език в държавата, между другото се казва, цитирам:

“След уточняването на нашето становище за македонската действителност, което е втъкано като база в програмата на сдружението „РАДКО“, конституирано и регистрирано въз основа на Македонския правен ред и стандартите на международното право, Ви информираме за мотивите, които ни подтикнаха да Ви обърнем внимание за следното:

1. Проявената истерия в медиите, води до съмнение, че македонската общественост психологически се подготвя за бъдещ, нов геноцид спрямо гражданите на РМ, които поддържат съзнание за собствения си Български етнически произход. Да Ви припомним, че след Втората световна война, всеки, който будеше съмнение, даже и неоснователно, че може идейно да се противопостави на психоцидния процес на дебългаризация на Македония, беше подложен на физическа репресия и ликвидация. Тогава бяха убити 23.000 души, 130.000 души бяха осъдени на дългогодишна робия в затворите и концлагерите и 300.000 души бяха идеологически малтретирани.

Съгласно Конвенцията за преследване и наказване на извършителите на геноцид, от 09 Декември 1948 г., в член 2 от нея се отбелязва:

“В тази Конвенция под геноцид се разбират следните действия, извършени с намерение да се унищожат, цялостно или частично, която и да е национална, етническа, расова или религиозна група, като такава:

а) убийство на членове на такава група;

б) причиняване на сериозни телесни повреди или на умствено растройство на членовете на такава група;

в) целенасочено създаване на такива условия на живот за която и да е от тези групи, които са насочени и водят към цялостното или частично нейно физическо унищожаване“.

Съгласно цитираната международна Конвенция, и като се имат предвид по-горе приведените данни за броя на жертвите – по различен начин репресирани и ликвидирани граждани, става видно, че е извършен класически геноцид. За да се оправдае по някакъв начин извършеният геноцид, всички жертви бяха обявени за: фашисти, великобългари, терористи.
2. Дали не забелязвате, че в съзнанието на македонската общественост непрекъснато се налага идентичността на понятията: Българин=фашист.

3. Дотук всичко изложено насочва към извода, че Вие, като най-отговорен за това, трябва категорично да се застъпите за защита на македонския правен ред и развитието на демократичните процеси в нашата държава.“

В отвореното писмо до Президента на Р. България, г-н Петър Стоянов, от 17 Яануари 2001 г., между другото се казва, цитирам:

“В духа на тези протичащи европейски процеси и в контекста на възобновяване на духовното единство на Българите от Р.Македония и Р.България, зачитането на всички граждански права на македонските граждани, които открито демонстрират съзнание за собствената си, Българска етническа принадлежност, трябва да бъде основа на взаимодействието между двете държави. Тази позиция ще представлява и мостът на обединението.

С появата на сдружението “РАДКО“ за първи път в Р.Македония се институционализира групата на македонските граждани, които открито декларират собствената си Българска етническа идентичност. Иначе “РАДКО“ е гражданско и неполитическо сдружение, конституирано и регистрирано връз основа на македонския правен ред и стандартите на международното право с цел да действа в културно-просветната сфера, като я анализира и се отнася критично към официалната македонска историография. Промоцията на “РАДКО“ и извършеният опит за войнстваща диверсия спрямо дейността му, а по-късно – повикът за неговото “изолиране”, “прогонване”, “неотложна забрана”, след това дръзкото героизиране на “бомбаджиите”, които безусловно водят до репресии спрямо членовете на “РАДКО“, са факти, решително затвърждаващи извода, че в Р.Македония не се уважават елементарните граждански права на българите.

Описаната обстановка е причината за обръщението ни към Вас с това отворено писмо, както и с молба за проява на солидарност от Ваша страна към положението ни и открита подкрепа на действията ни.“

На 21 Март 2001 г. Конституционният Съд на Р.Македония внася следното Решение, цитирам:

Първи Цитат

1. Провъзгласяват се за нищожни:

А) Програмата за работа на Сдружението на граждани “РАДКО“ – със седалище в Охрид, одобрена от Събранието на основателите, на събранието, състояло се на 24 Май 2000 г. и

Б) Статутът на Сдружението на граждани “РАДКО“- със седалище в Охрид, одобрен от Събранието на основателите, на събранието, състояло се на 24 Май 2000 г. .

2. Това решение има правно действие от деня на публикуването му в “Службен весник на Р.Македония“.

Втори Цитат

По-нататък:, Съдът потвърди, че Програмата и Статутът на сдружението, разглеждани от аспекта на забраните, които са утвърдени в член 20 алинея 3 от Конституцията, трябва да се квалифицират като програмни цели, които директно и експлицитно са насочени към подкопаване на конституционния ред, тъй като изрично подтикват към разгаряне на национална омраза и нетърпимост, и като позиция и дейност, които обективно са насочени към това, което Конституцията не го позволява.

В този контекст, Съдът има предвид Преамбюла на Конституцията на Р. Македония, в който се полага историческият факт, че Македония е конституирана като национална държава на македонския народ и че всяко действие, насочено към отричане на неговата самобитност, всъщност е насочено към насилствено подриване на конституционния ред на Републиката, към подтикване или разгаряне на национална или религиозна омраза, или нетърпимост и към отричане на свободното изразяване на неговата национална принадлежност.

Като се имат предвид горните положения, Конституционният съд приема, че и програмата, и уставът на Сдружението на граждани „РАДКО“ – Охрид, са насочени към насилствено подриване на държавния ред, като пречка за свободното изразяване на националната принадлежност на македонския народ, тъй като се отрича неговата самобитност и към разгаряне на национална или религиозна омраза, или нетърпимост, поради което постановява решение – еднакво с това от точка 1 на цитираното решение.

Решението на Конституционния Съд на Р.Македония е публикувано в СЛУЖБЕН ВЕСНИК НА РМ Бр. 27 от 10 Април 2001 г.
Сдружението “РАДКО“ смята, че Решението на Конституционния Съд на Р.Македония е необосновано и тенденциозно. От тази гледна точка сдружението със съдействието на Българския Хелзински Комитет направи жалба до Европейския съд в Страсбург. Жалбата е регистрирана под номер 74651/01 на 4 Октомври 2001 г.. Сега се очаква решение от Европейския съд в Страсбург за по-нататъшната дейност на сдружението.

За времето на легалното си съществуване, “РАДКО“ публикува една сбирка от официални документи и публични изяви на сдружението, както и сборник под заглавие “Събитието на десетилетието в Р.М.“. Той съдържа 336 страници голям формат и разказва за съдбата на сдружението и за яростната съпротива, която организираха сърбомакедонистичните среди в Р. Македония срещу него.

Сдружение „РАДКО“
Председател – Владимир Панков

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
X