Иван Михайлов и борбата за българска Македония: лекция на Български Национален Съюз
В рамките на поредицата „Национални движения и дейци в Европа и света през XX век“, лекция №7 бе посветена на една от най-знаковите фигури в българската история – Иван Михайлов, последният водач на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Събитието, провело се на 3 май в щаба на Български Национален Съюз, привлече вниманието на много национални активисти и любители на историята, които имаха възможността да чуят изчерпателния анализ на дългогодишния изследовател на македонския въпрос – Иван Милев.
Милев разказа подробно събитията около предателското убийство на легендарния Тодор Александров през 1924 г., когато ВМРО се озовава на ръба на самоунищожение. Наследявайки лидерството, младият Иван Михайлов (наричан още с псевдонима му „Радко“) поема тежката задача да очисти организацията от предатели и да я стабилизира. Лекторът подчерта, че именно този период е изпитание за зрелостта на Михайлов, който трябва да се изправи не само срещу външни врагове, но и срещу вътрешни разколници, подкрепяни от Коминтерна.
Един от най-завладяващите моменти в лекцията бе разказът за т.нар. „Горноджумайски събития“ – екшън, достоен за екранизация. На 12 септември 1924 г. в хотел „Париж“ се провеждат преговори между лоялни на Александров и Иван Михайлов дейци на ВМРО, водена от Кирил Дрангов (син на героя от Балканските войни – полк. Борис Дрангов), и представители на протогеровисткото крило, начело с Алеко Василев.
Срещата започва драматично – когато Василев пита „Къде е Михайлов?“, а Дрангов отвръща: „Иван Михайлов с предатели не разговаря“ – и незабавно пуска смъртоносен изстрел. Последва жестока престрелка, в която загиват няколко души. Този акт маркира началото на безкомпромисната разправа с вътрешните врагове на ВМРО и затвърждава позициите на Михайлов като неоспорим водач.
Иван Милев акцентира върху организаторските способности на Михайлов, който успява да модернизира ВМРО, превръщайки я в добре структурирана сила. Говори и за сложните му взаимоотношения с българските власти, както и за борбата срещу сръбските и гръцките репресии в Македония чрез множество и все иновативни действия, сред които и рисковани атентати и поръчкови убийства на висши лица от окупационната администрация.
Особено впечатляващи бяха споделените детайли за атентата в Марсилия (1934 г.), извършен от Владо Черноземски, както и архивните кадри, прожектирани по време на лекцията.
След Деветнадесетомайския преврат в България, Михайлов е принуден да живее в изгнание – първо в Турция, после в Хърватска, Австрия, Испания и накрая в Италия. Лекторът разказа за трудностите, с които се сблъсква революционерът, както и за неговите контакти с хърватските усташи и лично с Анте Павелич, благодарение на които в крайна сметка успява да заживее в Италия чрез застъпничеството на хърватските католически организации. Въпреки че е далеч от Родината, Михайлов не престава да работи за каузата на българщината в Македония до края на живота си.
Лекцията на Иван Милев не само осветли ключови моменти от дейността на Иван Михайлов, но и предизвика жива дискусия за сложната историческа съдба на Македония и ролята на ВМРО. Събитието доказа, че въпросите около личността на Михайлов продължават да будят интерес и дебати, които са от съществено значение за разбирането на българската история през XX век.
За всички, пропуснали лекцията, организаторите обещават още подобни събития, разкриващи неизвестни страници от историята на националните движения в Европа.
