Чествания и възпоменания

В Босилеград бе почетен Апостолът на свободата Васил Левски

Всяка година нашите сънародници от Западните покрайнини в Босилеград почитат годишнинaтa от гибелта на един от най-достойните български синове – Васил Иванов Кунчев. Тази година се навършват 149 г. от фаталната дата и активисти и симпатизанти на БНС се включиха в честването.

На 19 февруари групата се събра в ранната сутрин пред щаба на организацията и се отправи към незаконно отнетите български Западни покрайнини. След няколко часово пътуване по тесните и криволичещи пътища, националистите достигнаха сръбската граница, през която преминаха изненадващо бързо и безпроблемно, за разлика от предишни години, в които често е имало провокации и забавяне от сръбските граничари. След кратко пътуване отвъд изкуствената граница, активистите влязоха в китния малък български град, който бе още по-красив поради приятното слънчево време. Градът изглеждаше спретнат и имаше уютния чар на типичното българско градче. Сънародниците ни, живеещи там, са винаги приветливи и лъчезарни хора, което е трудно, когато живеят в регион, който сръбската държава активно се опитва да потиска и обезлюдява.

След като групата от БНС пристигна в града и се срещна с други българи, дошли специално за мероприятие, се отправи към намиращия се в близост бюст на Апостола на свободата, където в 13 часа започна възпоменанието. То бе открито от представителите на КИЦ Босилеград – Културно-информационният център на българското малцинство. След тях говориха различни представители на партии и други обществени личности от Босилеград и България.

Въпреки че Васил Левски ни учи през целия си живот на обединение и отдаденост и че в същия този ден трябва да загърбим своите партийни и идеологически различия в името на това, за което се е борил, не можем да си затворим очите, когато пред себе си виждаме лицемерие към святите ни личности. 

Първото обидно в случая бе представителя на посолството ни в Белград. Едно младо момче, което сякаш бе насила изпратено, за да отбие номера. Това пролича, когато излезе да прочете своята реч, сричайки и едвам чувайки се. Това е човекът, който трябва да защитава не само интересите на държавата ни, бивайки на този пост, но и да се бори за доброто и оцеляването на същите тези хора, пред които говореше. Гледки като тази само ни показват, че когато държавата е абдикирала и забравила своите сънародници, колко важни са будните българи в Босилеград, като тези от КИЦ-а и гражданския комитет “Западни покрайнини“. 

Другия абсурдизъм бе в лицето на депутата от “Да, България“ и председател на Комисията по политиките за българите извън страната Антоанета Цонева. Изключително фалшиво и лицемерно беше тези “граждани на света“ да изричат думи като “Майка България“ и “български сънародници“, защото те самите не знаят какво означава това за тях. 

В края на церемонията паметникът бе отрупан с венци и цветя. След това част от присъстващите се отправиха към гробището на града. Там ясно си личаха масово българските имена върху паметните плочи. На това масто, по инициативата на един от стожерите на българския национализъм и памет в Западните покрайнини Димитър Димитров, има поставени и паметни плочи на петима български офицери, които са били подмолно убити от сърбите. Пред събралите се той разказа за развилите се действия покрай смъртта им и за опитите си да постави плочи и на други погубени от сръбската власт българи, но провалили се след незаконното им отнемане и активен саботаж от страна на сръбската полиция. Той не скри и разочарованието си от бездействието и пренебрежението на българската държава в продължение на 30 години, но сподели, че вижда надежда в будната националистическа младеж, която не е забравила своите братя и сестри.

Следващото място, което националистите посетиха, беше село Извор, където са построените през 1835 година българска църква “Света Троица“ и училището, намиращо се до нея. Почти обезлюденото село, със своите големи, но полуразрушени и изоставени къщи, и внушителния размер на църквата придаваха на мястото едно усещане на носталгия и тъга към изминалото време. Мястото е било културен център на българщината, но за съжаление отдавна е запустяло и изоставено. Въпреки това църквата е там и напомня громко от кого е строена и чий са били тези земи. Тази църква е претърпяла видими повреди, които са били нарочно нанесени от комунистическата власт и от по-късни вандалщини. Дупки от куршуми по стените, замазаните от югославската власт с вар, стенописи и откраднати икони, са само някои от нещата, които са извършени там от обезумели окупатори.

Интересна беше една от камбаните намиращи се там, защото е била отлята във водещия български камбанолеарен център в село Горно Броди, Сярско, от майстор Георги Алексов. Това отново ни напоми за размера на българското етническо землище и чувството на принадлежност и нужда за подкрепа между българите във времена, когато дори не сме имали независима държава.

След посещението на село Извор националистите се върнаха в Босилеград, където прекараха приятно в местен ресторант и имаха възможността да се сближат и да си поговорят с българите в града. 

Това беше поредното посещение на активисти на БНС в този хубав български край, откъснат по толкова трагичен начин от Родината. И в бъдеще Съюзът ще подкрепя активно нашите сънародници зад граници, в тяхната борба за запазване на българската им идентичност и срещу потисничеството на окупатрския режим.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
X