Международна дейност

Какво е Крепост Европа? – реч на Саша Кролциг

Представяме ви превода на блестящата реч на Саша Кролциг от партия “Десните”, с която бе открит конгресът на Съюз “Крепост Европа”, провел се на 30 април в германския град Дортмунд.

Скъпи съратници и приятели от Германия и Европа!


Нашият съюз се нарича ‘’Крепост Европа’’. Но какво всъщност представлява тази крепост? Външните европейски граници са все още широко отворени за имигранти, социални туристи и авантюристи, а някои “бежанци” дори са довеждани в Германия чрез директни полети от родните им страни. Така че Европа в момента е всичко друго, но не и крепост. Нашият континент сякаш е отворил огромни порти, подобно на църква, а през тях необезпокоявано преминават чужденците, все едно са вярващи тръгнали на неделна служба.

И ако днес на практика ги няма европейските граници, тогава какво е нашата крепост? Ще се върна на това след малко. Ако се огледаме в нашите страни, то навсякъде виждаме едни и същи проблеми, които застрашават самото съществуване на народите ни. Тези проблеми са най-ясни и очевидни в страните от Западна и Централна Европа, но със закъснение от няколко години те ще се пренесат и в източноевропейските държави, ако правителствата там не вземат своевременно контрамерки и не се освободят от западния либерализъм. Когато гледа тъжното състояние на нашия континент, човек може да се отчая. Европейските нации са подложени на огромна етническа трансформация, която в рамките на няколко поколения може да доведе до изчезването на белите народи в Европа. На практика всички сфери на живота днес са пропити от една унищожителна, разлагаща общностите ни идеология, която се налага на народите ни с тоталитарни методи.

Глобалистите са завзели всички лостове на властта: в политиката, бизнеса, медиите, културата, науката и образованието. Подобно на октопод, врагът е стиснал в отровните си пипала европейските народи. И така – това ли ще бъде краят на нашите нации? Можем ли да хлопнем капака на ковчега и да си изберем хубаво място в гробището на изчезналите народи? Където ще бъдем погребани редом с всички “толерантни”. Дали нашите народи ще се наредят редом с древните египтяни, елините и римляните, с индианците от Северна и Централна Америка и многото други безименни народи и племена, загинали през световната история?

И така – това ли е краят на историята за Бяла Европа? Какво ще пише в последните глави на тази история? За недостойното падение и самозабравата на нашите хора, допуснали безропотното да бъдат завладяни от чужденци? Нима затова предците ни се бориха и воюваха? Затова ли милиони от тях оставиха костите си по бойните полета? За това ли понасяха глад, страдания и лишения?

Грандиозният градеж на нашата цивилизация, строен в продължение на хиляди години – разрушен и стъпкан в прахта, в рамките на едва няколко десетилетия? Така ли трябва да изглежда краят? Наистина ли всичко е загубено? Ако питате мен – не! Защо не? Много просто – защото не искам! И сега пред мен виждам цяла зала пълна с хора, които също не искат това! И когато утре излезем на улицата, тук, в Дортмунд, ще го направим заедно със стотици наши съпратици, които също не са съгласни с това! И всеки един от тях познава много, много хора, които също не желаят подобно бъдеще! И нека всеки от нас се замисли, колко други такива хора познава, не само от близкия си приятелски кръг и от семейството си, но и съседи, колеги в работата, съученици, състуденти, познати и т.н. – никой от тях не желае подобна съдба; Ако ги съберем, изведнъж ще се окажем сила, която е в състояние да промени политическите условия.

Но все още има един малък проблем, който за съжаление ни пречи да осъществим революцията: тези хора не се ангажират с нея и се притесняват да се присъединят към нас. Не се присъединяват към нас, защото нямат достатъчно идеализъм, защото смятат, че могат да загубят твърде много, защото дребнобуржоазното им съществуване е по-важно за тях, отколкото борбата за свободно отечество.

Но ще дойде ден, в който икономическата ситуация ще се окаже толкова тежка, че хората просто няма да имат какво да губят. И тогава хората ще си спомнят за нас, за тази малка група непоколебими идеалисти, които винаги са били непреклонни националисти, със социално мислене, които вярват в своя народ и в Европа. Именно това, съратници, е “Крепост Европа”! Крепостта е нашият светоглед, нашата вяра в оцеляването на европейските народи и бялата раса.

Това е крепост, издигната върху здрав гранитен фундамент: основата и са корените на нашите предци, които са култивирали и изграждали и оформяли нашия континент, разширявали са влиянието му и са го защитавали. Градежът на тази крепост се явява настоящата ни борба за Европа на отечествата, в която свободни и достойни хора ще могат да живеят в суверенни държави. Но върховете на тази крепост се извисяват високо и далеч в бъдещето, сочейки пътя на идващите след нас към времето, когато Европа ще възвърне самоуважението и величието си. Съществуващите днес политически и военни съюзи, които тръгват от напълно погрешни предпоставки и ни нанасят огромни щети, няма да имат място в нова Европа. Разрушителни и нефункционални образувания като ЕС и НАТО ще бъдат само тъмна сянка от миналото, когато народите на Европа се завърнат в светлината на световната история.

Нова Европа ще бъде федерация от свободни и суверенни държави. В рамките на своите държави народите ще поемат отговорност за собствените си политически, икономически, социални и културни решения. Срещу външните заплахи обаче Европа ще говори в един глас: европейските граници отново ще се превърнат в крепост! Границите ще бъдат защитени и, ако е необходимо, отбранявани срещу нашественици! Нова Европа ще бъде не само крепост на меча, но и крепост на културата и духовния живот. Европейският порив за съзидание и действие ще преживее своето голямо възраждане, щом европейците преоткрият личното си самоуважение и националната си идентичност.

Европа, събуди се!

*На снимката може да видите надсловът на Конгреса – “Европа събуди се! – Наследство и мисия”, като са изброени и държавите на участниците, в реда – България, Германия, Франция, Швейцария, Чехия и Унгария. Холандия е пропусната поради по-късното присъединяване към конгреса, но представител на холандските националисти също взе участие.

Подобни статии

Един коментар

  1. Мисля речта страда от типичния проблем на национализма днес. “Всички ги е страх, щото са леминги, или путьовци, матералисти и хора предпочитащи буржоазния си живот”. Истината е ,че повечето хора не се присъединяват, главно защото я няма групата или основата която ще ги защити. Бих поспорил ,че много от хората с националистическа идеология, са готови да се откажат от удобствата си, но да запазят българите, България и Европа. Само ,че ги е страх че ако го направят няма кой да ги защити от либералната система/”октопод” която ще ги погне. А в западна Европа и малцинствата които ще бъдат насъскани срещу тях. Малцина са тези които волю ще се жертват, ей така за идеологическата слава. Обикновения човек с национално мислене все пак се притеснява за семейството си, децата си, ближните си и разбира се самия себе си. Нормално е. И няма как да искаш от него нещо без да му дадеш сигурността че дори и да стане нещо , то той и семейството му ще бъдат защитени от групата. От там и той самия ще е готов и на жертви и на лоялност. Мисля Дрангов споменава именно нещо такова в книгата си. Когато войникът знае че го пазиш, сам себе си не пази. Реторично погледнато, искаме войници ама нито ги обучаваме, нито ги окуражаваме нито ги пазим. А после се оплакваме ,че те видите ли тези войници са калпави. Групи които показват ,че могат да защитят своите членове и да накажат( в рамките на закона) противниците дръзнали да посегнат на членовете, винаги виждат растеж.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button