В края на ноември, делегация на Български Национален Съюз посети Букурещ по покана на румънски националисти и взе участие в няколко техни събития. Поканати ни бе отправена от Фондация „Йон Гаврила Огорану“ (носеща името на един от най-успешните водачи на въоръжената антикомунистическа съпротива в Румъния, след окупацията й от СССР, член на Желязната гвардия) и бе по повод възпоменанието, което организираха на 30 ноември в памет на Корнелиу Кодряну. Кодряну е най-изявеният водач и идеолог на националните сили в Румъния в междувоенния период и създател на Желязната гвардия (Легиона на Архангел Михаил). Организацията е забранена от министър-председателя Йон Георге Дука на 10 декември 1933 г., тъй като корумпираният режим се страхува от огромната популярност на движението. Следват репресии и преследвания, като в последствие Кодряну е заловен и осъден на 10 години тежък картожен труд. През 1938 г. властите обявяват, че при опит за бягство от концлагера той е застрелян. Истината обаче е разкрита в последствие – в нощта на 29 срещу 30 ноември Кодряну и други националисти са изведени от затвора и са екзекутирани край Снагов от румънската жандармерия, а телата им са хвърлени в общ гроб. Именно на лобното им място, румънските националисти провеждат възпоменателни церемонии всяка година.
На тази церемония, организирана от Фондация „Йон Гаврила Огорану“ присъства и нашата делегация. Нашите приятели от Френската националистическа партия също бяха представени на събитието. Присъстваха и италиански националисти. След речите на организаторите, думата бе дадена и на гостите, от които говореха представители на френските и българските националисти. От името на БНС реч държа Пламен Димитров. Той благодари на домакините за поканата и подчерта, че Кодряну е един от хората, осъзнали, че борбата на националистите не е просто политическа, но тя е и културна и духовна борба. А положителната промяна, която искаме да осъществим в нашите общества, трябва да започне от нас самите. Той говори и за това, че европейските националисти имат своите различия, своите противоречия и конфликти, но във времето в което живеем, самото съществуване на нашите народи е заплашено. И ако не намерим начин да преодолеем тези наши различия, то утре просто няма да има нито българи, нито румънци, нито французи, нито германци и въобще европейци. Единствените, които могат да спасят нациите ни сме ние – европейските националисти. За това и трябва да намерим общ език и да работим заедно – защото няма по-свята кауза от тази, да спасиш народа си. След речта му свещеник изнесе заупокойна молитва за убитите, с което и официалната част приключи.
На място успяхме да направим контакт и с една новосформирана младежка националистическа организация “Национализъм Чест Идентичност” (NOI), чиито представители си сътрудничат с Фондация „Огорану“. След възпоменанието бяхме поканени на сбирка в централата на нашите домакини. Сградата е била построена със средства и труд на легионери и техни наследници, оцелели след репресиите на комунистическия режим в Румъния. На срещата присъстваха и членове на NOI. След интересни разговори и кратка обиколка из сградата, домакините ни поканиха на вечеря и така остатъкът от вечерта премина в по-неформална обстановка. Цялото посрещане, което ни организираха румънските националисти бе изключително топло и радушно, а гостоприемството им бе отлично.
На следващият ден, когато бе и националният празник на Румъния, имахме възможност да посетим неделната служба в храма, в който Кодряну и последователите му са се черкували. Самите стълби, водещи до църквата са били изградени от легионерите. След края на службата се включихме в кратката протестна акция на младежите от NOI. Тя бе по повод опитите на властите да наложат цензура върху определени личности и събития от румънската история. Пред историческия музей момчетата от NOI разпънаха транспарант с надпис (в груб превод): “Налагате цензура на историята ни, опитвата да заличите споменът за героите и святата им памет. Слугувате на лихварите и строите музей на лъжата. Продадохте народа си за 30 сребърника.” След тази кратка акция се разделихме с нашите домакини и поехме обратно към Родината. Срещата ни определено бе ползотворна и далеч няма да е последната.
Мда, ама същият Кодреану ратува Южна Добруджа никога да не бъде върната на България през 30-те години. Членове на Легиона изключително моного тормозят българското население в Южна Добружда до есента на 1940 г. Корнелиу Кодреану е арестуван от Йон Антонеску. А представителите на дживението в Парламента, в Букурещ винаги гласуват резолюции срещу етническите малцинства в Румъния (става дума специално за българите, другите не са важни). Хубаво е да се казват тези неща. Кодреану е революционер, светъл пример, но е добре да се знае какво е било отношението му и на Желязната гвардия към българите в Румъния.