България

Истината за ракетната тупурдия

ДИМИТЪР ФИЛИПОВ
бивш началник на производството на реактивните двигатели за „малките ракети РПГ“ в Завод No14 – Ловеч

Истината за българските ракети зачена на 8 декември 1987 г., когато беше подписан договорът за ядрените сили със среден радиус на действие (ДЯССРД) между САЩ и СССР. Този договор предвижда съкращаване на тези ракети. Това означава, че те се снемат от въоръжение във всички държави – членки на НАТО и на Варшавския договор. Спира се и тяхното производство. Този ДЯССРД е подписан от Михаил Горбачов и Роналд Рейгън. Юридически отговорници за неговото изпълнение са СССР и САЩ. Договорът обаче е неизгоден за Съветския съюз, защото го обезоръжава спрямо Западна Европа. Но най-неизгоден е за бившите социалистически страни, понеже ликвидира тяхната самоотбрана.

Българските ракетни системи със среден и близък радиус на действие подлежаха на съкращаване и снемане от въоръжение съгласно гореупоменатия ДЯССРД. В него точно е записано „съкращаване“, но не и „унищожаване“! В такъв случай оръжията се складират и се пазят. Тук ще припомним, че преди месец между Русия и САЩ беше подписан нов договор за съкращаване на ядрени глави. На пресконференция в Кремъл американски журналист попита президента Буш: „Какъв е смисълът от складирането на съкратените в рамките на новия договор ядрени бойни глави, щом Путин е приятел на САЩ, както казвате Вие?!“ Джордж Буш отговори, без да се притеснява: „Неизвестно е какво ще стане след десет години и какво ще е мнението на следващите президенти на нашите две страни, затова складираме съкратените ядрени глави!“

Но да се върнем на нашия случай – след подписването на договора от 1987 г. станаха две важни събития: разпускането на Варшавския договор и разпадането на Съветския съюз. Дотогава ние не съкратихме и не снехме от въоръжение ракетите, понеже СССР забеляза скрити агресивни намерения от страна на Запада. След тези две събития ДЯССРД за България е юридически обезсилен, защото не съществува юридически отговорник за неговото изпълнение! Освен това нашата страна не е подписвала този ДЯССРД! Въпреки тези факти спрямо България започна

скандален натиск
от страна на американците, който компрометира политиката на тази могъща и велика държава! Още през 1990 г. посланик Хил връчва нонпейпър на тогавашния външен министър Гоцев с искане за „демонтиране“ на ракетите. Това се повтаря през 1992 и 1995 г., но вече се говори не за „демонтаж“, а за ликвидиране на ракетите. През 1997 г. пресирането продължава и се засилва. Дотук е видно, че и БСП, и СДС удържаха българския ракетен суверенитет! Затова убедено можем да кажем няколко добри думи за анатемосаните Жан Виденов и Иван Костов. Двамата инатливи Ивановци устояваха твърдо на чудовищния натиск! Имаме реално основание да мислим, че вероятно и двамата са разсъждавали приблизително така: „Нашите ракети земя-земя СС-23 и зенитните ракети земя-въздух „Круг М1″ са единствените възпиращи оръжия против Турция срещу нейната огромна армия, дислоцирана в Източна Тракия при Одрин. Ако утре, недай Боже, възникне спор между Турция и България на народностно-етническа основа, Турция няма да се поколебае да окупира Родопския край, както стори това в Кипър! И НАТО не я спря! И Турция е много по-важен световен стратегически съюзник на САЩ, отколкото е България!“ Накрая обаче вторият Иван не устоя на нечувания натиск. Изневери му и самият президент, който вероятно му е рекъл: „Иване, стига си се циганил с тези нищо и никакви остарели ракети! Всички други бивши социалистически страни, включително Русия, отдавна ги ликвидираха! Пък и нашите приятели – американците, ще ни дадат по-нови и по-хубави!“ И натискът възтържествува, на

1 февруари 1999 г.
влезе в сила подписаното на 27 юли 1998 г. споразумение между правителствата на България и САЩ за разбирателство, икономическа, техническа и друга помощ. Клауза от това споразумение гласи: Правителството на САЩ подпомага правителството на България при унищожаването и демилитаризирането на следните ракетни системи и свързаните с тях обслужване, материали и компонентни, както следват:
1. SS-23 – ракетен комплекс 9К7-14
2. SCUD-В – ракетен комплекс 9К72
3. FROG-7 – ракетен комплекс 9К52
4. налични SCUD-А – 8К11 ракети.

Споразумението влезе в сила, но към практическото му изпълнение не се пристъпи! През това време пак станаха две важни събития – Иван Костов и Петър Стоянов излязоха от играта. Дойдоха новото правителство на царското движение и новият президент на левицата. Но нонпейпърите продължават непрекъснато да ни атакуват. Последната атака е от 8 януари 2002 г., когато правителството на САЩ дава директиви как да се пристъпи към унищожението на ракетите. Вече се подчертава, че решението на България да разруши СКЪД и СС-23 е важна предпоставка към евентуално членство в НАТО. Президентът Георги Първанов имаше становище да унищожим ракетите, когато ни приемат в алианса. Но сега е принуден някак си да го усуква, защото сме били обременени от подписаните от правителството на СДС споразумения, които трябва да изпълняваме!? Това се отнася както за ракетите, така и за закриване на атомните реактори.

У хората се появи учудване – защо след като в страната има официален политически, държавен и обществен консенсус за присъединяването ни към НАТО, е тази „ракетна тупурдия“!? И си отговарят тихомълком: „Искат да смачкат фасона на България и да ни унизят, за да угодят на Турция и Гърция, които са заграбили български територии!“ И още нещо, което ще научим по-нататък…

На 13 март 2002 г., датата на която Българската армия през 1913 г. превзе „непревзимаемата“ според тогавашните военни капацитети крепост Одрин и Турция капитулира пред силата на българския войник, на същата тази дата заставиха българското Министерство на отбраната да подпише

капитулантски меморандум

с представители на Фонда за неразпространение и разоръжаване към Държавния департамент на САЩ. Интересно е това „съвпадение – на фаталната за Турция и славната за България дата 13 март! Защо нашият министър на отбраната се съгласи да подпише с по-нисък по ранг от него – с един представител на фонд?! Защо при подписването нашият министър не строши писалката, както стори това Александър Стамболийски при подписването на унизителния за страната Ньойски договор?! Някои възрастни хорица пък коментират и лансират идеята – Симеон да се опъне и за ракетите, и за реакторите – за да не посрами баща си цар Борис, който през 1943 г. за устояване на суверенитета и интересите на България пред Хитлер се превърна в легенда и… даде живота си!

Капитулацията и унижението, които ни карат да приемем, са примесени и с цинизъм. Из коридорите на меморандумната битка се подхвърлят на окепазен янки-английски език: „SS-23 – these fuckin“ Soviet devils!“ Това издава падението и страха, който изпитват ликвидаторите на ракетите. Този страх е наследен от миналото и има своите основания. Ще представим за читателите тези български

ракетни страшилища,

които не дават мира нито на съседните държави, нито на техните покровители.

1. СС-23 – оперативно-тактически ракетен комплекс
Доставени са от Съветския съюз общо 25 ракети през 1986 г. Съхраняват се в „складова готовност“ – отделно ракетата носител и бойната глава. Имат гаранция за 50 години. Западните разузнавателни централи не са знаели за наличието на тези ракети у нас чак до 1990 г. Президентът Желю Желев и военният министър Димитър Луджев сами се похвалили на американците, че България разполага с такива ракети. Отначало просто не са им повярвали и са помислили, че това похвалване е „игра на КГБ“!? Но нашите хора завеждат американските специалисти в укритията, където се фотографират.

Ракетните комплекси отговарят на всички изисквания на съвременната военна доктрина. Това са бързоподвижни маневрени военни съоръжения, монтирани върху машини-бронетранспортьори. Комплексът представлява уникална система, която превъзхожда в своя клас буквално всички съществуващи аналози в света. Тук е приложена нова технология: всичките процеси са автоматизирани и електронизирани. Освен стартиране на ракетата от вертикално положение в близките до него състояния може да се реализира и прицелване в хоризонтална насока. Заложени са координатни програми, всяка за предварително избраната цел, фиксирана само с един бутон. Това означава, че изстреляна от всяко състояние на установката – в движение или в покой, и от всяко разстояние от целта в диапазона на възможния радиус на действие, ракетата сама препрограмира траекторията си и достига до целта. Екипажът е от трима души – водач, командир и оператор. Обаче действията могат да се управляват и дистанционно.
Самата ракета има тегло 4690 кг, заредена е с твърдо гориво. Има дължина 7,3 м и диаметър 0,98 м. Състои се от бойна глава, електронна система и ракетен двигател. Бойната глава съдържа 95 касети с по 3,5 кг тротил и метал. Лети на 400 км височина. Има официално по паспорт радиус на действие също 40 км, а по американски неофициални съобщения – до 400 мили обхват. Със своята поземна мобилност и небесна ракетна маневреност системата е неуязвима за противниковата противоракетна отбрана. Възможностите за пренасочване на други извънредни цели са разположени в сектора плюс-минус 90 градуса. Работен режим без загряване в пределите плюс-минус 50 градуса при скорост на вятъра до 72 км/ч.

Създателят на СС-23 е член-кореспондентът на АН на Русия проф. д.т.н. Сергей Павлович Непобедимий, един от най-големите ракетни конструктори, лауреат на Ленинска и държавна премия, герой на социалистическия труд. Сега той е на 75 години. Сътворил е над 30 вида супермодерни оръжия, които се продават по целия свят. Името му продължава да е с гриф „Строго секретно“ и не се споменава нито в енциклопедиите, нито в академичните справочници. Той много съжалява, че в Русия са унищожени повече от 300 ракети СС-23 и много установки, в производството на които са участвали около 120 предприятия и страната е загубила над $7 млрд.

Вероятната версия за бойните задачи на Българската армия срещу НАТО по времето на Варшавския договор са били: чрез залпови удари от ракети с ядрени глави да се постигне за броени минути ликвидиране на VI американски флот в Средиземно море, унищожаване на турската армия в Източна Тракия и изваждане от строя на натовските бази в Гърция.

2. Ракетен комплекс СКЪД
Ракетата носи бойна глава от 1 т и има обхват до 300 км. По време на войната в Залива Ирак използва 84. Срещу тях американците стреляха с техните „Пейтриът“, но бяха прихванати само 4 СКЪД.

3. Зенитно-ракетен комплекс „Круг М1“
Това са единствените ракети за гарантиране неприкосновеността на българското небе след парализиране и отстранение на първокласната ни бойна авиация. Тези ракети са умни „въздушни хрътки“, които в своя радиус на действие до 60 – 80 км прихващат и преследват чуждите самолети, докато ги стигнат и унищожат или ги прогонят от страната.

Нашите ракетни комплекси се оценяват на $1,5 млн. За да се отърват от тях, ни предлагат шепа долари, за да си ги нарежем сами. А защо да не влезем заедно с тях в НАТО? Както става това със самолетите Миг-29. Вероятно тогава и Русия би се съгласила да ни снабдява с резервни механизми, че нали и тя вече дели мегдан с алианса?

Какво е значението на СС-23, говори следният съвременен факт: между Югославия и Русия се сключва сделка за доставка на сърбите на 8 установки и 20 ракети. Американците научават и започват адски натиск върху Русия да не снабдява Милошевич с това оръжие. Лично Клинтън настойчиво моли Елцин да забави изпълнението на сделката. Борис Николаевич удовлетворил молбата на своя приятел. Ако Югославия беше получила тези ракети, САЩ нямаше да започнат войната, както те сами впоследствие признаха. В противен случай авиобазите в Италия и в Германия щяха да бъдат взривени – сърбите не си поплюват!

Такава е истината за ракетната тупурдия. Просто няма, няма умна причина да си самоунищожаваме ракетите. В НАТО не обичат хора, които хленчат и се самоунижават доброволно. И с ракети и без ракети ще ни приемат в НАТО. Хиляди пъти по-добре е насилствено да ни вземат ракетите и да ги унищожат без нас, отколкото да участваме доброволно като смешни наивници. Повече от сигурно е, че утрешните поколения българи ще ни заклеймят, ако извършим тази глупост и станем за посмешище в българската история.

Подобни статии

Един коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
X