На 16 октомври активисти на БНС се заеха с почистването и освежаването на паметника на Панайот Волов в Пловдив и градинката намираща се около него. Младежите избраха този паметник не само поради състоянието му, но и защото героят Волов е безусловен пример за подрастващите. През целия си кратък живот той е запомнен като организиран, устремен и готов на всичко за страната си родолюбец, както трябва да се стремят да бъдат и младите националисти днес.
Паметникът, намиращ се в квартал Захарна Фабрика, е малко известен дори за някои от жителите на града. С годините поради апатията на общината и живущите там, той бе променил своята външност и изглеждаше занемарен. Освен това паметникът бе оцапан с боя и надраскан на няколко места.
В дъждовния съботен ден националистите, които предварително се бяха подготвили за почистването, използваха краткото спиране на валежите, за да се заемат с облагородяването. Подновяването започна с повтаряне на буквите от името на героя с черна боя, което ги накара да изпъкнат повече и да са четими и от по-далеч. След това младежите се заеха с почистването на долната част на монумента, като бяха премахнати боята, насъбралата се плесен и драсканици, при което и изграждащият го камък блесна.
По време на почистването някои минувачи поглеждаха с недоумение, но много други се зарадваха и изказаха своята подкрепа и признателности, а някои дори предложиха помощ. След като националистите поправиха и висящия кабел на лампата, която стоеше над паметника, те се заеха с почистването на градинката намираща се около него. Монументът бе заобиколена от треви, които бяха премахнати, а след това бяха събрани и боклуците намиращи се в близост. На следващия ден младежите не пропуснаха и да почетат паметта на Панайот Волов, като оставиха цветя и си спомниха делата и живота на героя от Шумен.
Малки действия, подобни на тези, биха могли да променят много от местата в нашето околно пространство, но и да дадат пример на сънародниците ни и най-вече на младите сред тях. Като националисти имаме дълг не само към поддържането на спомена за историята и героите ни, но и да продължим заветния пламък, чрез всекидневни действия, било то и малки.
