Защо хомосексуализмът е деструктивен за отделните личности, семействата и нациите?

Предлагаме ви една статия, публикувана в брошура, издадена от „Форум за защита на детето и семейството”, 2011 г.

Хомосексуализъм – заучено поведение, повлияно от биологични, наследствени, психологични и социални фактори, като е почти задължително налице дисфункционално семейство в  ранните години и неспособността на  потърпевшия да се идентифицира с родителя от същия пол.

Мит №1 : Хомосексуалистите съставляват 10 процента от населението в света.

Реалност: Този мит е резултат на неправилно цитиране на една книга, написана през 1940-те от Алфред Кинси. Изследванията на Кинси са направени сред затворниците и хората, предлагащи секс-услуги и по тази причина не са представителни. По-новите проучвания сочат, че дори в свободна страна като САЩ, само 2,8% от мъжете и 1.4% от жените считат себе си за хомосексуални или бисексуални. Като цяло хомосексуалистите са между 1 и 3 процента от населението.

Мит №2. Хомосексуализмът е «биологически детерминиран». Гейовете «се раждат», а не се създават.

Реалност: Няма открити данни за биологична или генетична причина за хомосексуализма. Биологическите фактори могат да играят ролята на предразположеност за хомосексуализма, но основният фактор е изборът на личността да се
отдаде на хомосексуално поведение. Научните изследвания показват, че социалните и психологическите фактори имат огромно влияние за появата на хомосексуализма. Примерите включват проблеми в ранните семейни взаимоотношения, сексуална зависимост, насърчаване на «модата» от обществото да си хомосексуален. Така например, когато хората одобряват и насърчават хомосексуализма, разпространението му нараства; когато те не го приемат, разпространението му намалява. Тези фактори нямат общо с генетиката.

Мит №3. Хомосексуалните отношения не се различават от хетеросексуалните. Те трябва да се третират еднакво.

Реалност: Ще се опитаме да опишем по-важните различия. Изследванията показват, че средностатистическият хомосексуалист има стотици партньори през живота си. Според едно изследване на 2 583 възрастни хомосексуалисти, публикувано в Journal of Sex Research, едва 2,7% са заявили, че са правили секс само с 1 партньор. В друго проучване 79% от хомосексуалистите заявяват, че повечето им партньори са били непознати, чиито имена дори не са знаели. Изследванията също доказват, че само няколко хомосексуални връзки са продължили повече от 2 години. Следната статистика е публикувана в Lambda:

• 24 % от хомосексуалистите са имали повече от 100 партньори;

• 43 % от хомосексуалистите са имали повече от 500 партньори;
• 28% от хомосексуалистите са имали повече от 1 000 партньори.

Мит №4. Хомосексуализмът е просто един безобиден алтернативен стил на живот 

Реалност: Съгласно Центъра за контрола на болестите при мъжете-хомосексуалисти рискът да се заразят от СПИН е 1 000 пъти по-голям, отколкото при хетеросексуалните мъже. Следните факти представляват резюме от многобройни изследвания:

• Хомосексуалистите са най-рисковият контингент за заразяване със СПИН, следван от наркомани, използващи интравенозно въвеждане на наркотиците;
• Драстично скъсяване на средната продължителност на живота (от 79 на 45 години при жените и от 75 на 43 години при мъжете);
• 73% от хомосексуалните мъже са правили секс с момчета на възраст 16-19 г., или по-млади;
• Въпреки че знаят за риска от СПИН, хомосексуалистите продължават да се въвличат в опасни сексуални практики;
• Хомосексуалистите представляват най-рисковата група за болести, предавани по полов път;
• Много от хомосексуалните контакти са медицински опасни с или без предпазване;
• 40% от тийнейджърите-хомосексуалисти са извършвали опити (успешни или неуспешни) за самоубийство;
• 58 % от хомосексуалните жени имат психиатрични разстройства в сравнение с 21% от хетеросексуалните жени
• 74% от хомосексуалните мъже мислят за самоубийство в сравнение с 28% от хетеросексуалните мъже;
• Тези, които са привлечени от лица от същия пол, са 1% – 3% от населението, но извършват около една трета от всички сексуални престъпления срещу деца.

Опасен ли е хомосексуализмът за здравето и живота на практикуващите? Отговорът е твърдо „да”. Социалните предразсъдъци и дискриминация нямат отношение към появата на по-горните проблеми. Изследванията също показват, че в градовете, които са най-благосклонни към гейовете, като Ню Йорк и Сан Франциско, хомосексуалистите имат дори повече медицински и психични проблеми.

Mинистерството на здравеопазването на Република България категорично заявява, че „преобладаващият път на разпространение на ХИВ у нас е чрез инжекционна употреба на наркотици и хомо-/ бисексуални контакти сред мъжете.”

Мит №5. Хомосексуалистите не могат да бъдат променени и ако се опитват да се променят, те могат да развият сериозни емоционални проблеми и да стигнат до самоубийство. Затова трябва да бъде забранен всеки опит за преориентация на гейовете.

Реалност: Д-р Роберт Шпицер, известен психиатър, който е оглавявал групата по изваждане на хомосексуализма от Диагностичния наръчник за болестите твърди, че хората могат и действително си променят хомосексуалното поведение. Едуард Гловер, известен психоаналитик от Великобритания, е участвал в едно изследване на краткосрочните психоаналитични подходи в психотерапията при хомосексуализма. Той стига до извода, че „психотерапията (на хомосексуализма),изглежда, е  неуспешна само при много малък брой пациенти без значение от възрастта, при които продължителният навик е съчетан с психопатни черти, тежък алкохолизъм или липса на желание за промяна. Други професионалисти съобщават за 50 до 70% успех при лечение на нежеланото хомосексуално привличане. Може ли да се променя хомосексуалната ориентация? Да, освен в случаите, описани по-горе.

Изводи:

• От гледна точка на биологията, хомосексуализмът не е вроден, а е избор;
• От гледна точка на психологията, хомосексуализмът е обратим;
• От гледна точка на социологията, хомосексуализмът е противоестествено явление;
• От гледна точка на религията, хомосексуализмът е грях.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Източници:
Sex in America: A Definitive Survey, Robert T. Michael, John H. Gagnon, Edward O. Laumann, and Gina Kolata, Little, Brown and Company, Boston,
1994, p. 176

http://www.mh.government.bg/News.aspx?lang=bg-BG&pageid=401&