Преди всичко, защото гей-парада не е просто събитие, само по себе си. Това е елемент от една цялостна идеология. Тази идеология е културният марксизъм. Създадена от Франкфуртската школа и доразвита от хора като Херберт Маркузе, който в прав текст заявява, че целта е унищожение на традиционното общество и цивилизация. Негови са думите: “Цялата патология трябва да бъде утвърдена за норма, а цялата норма – за патология”. Революционният елемент тук е не работническата класа, а малцинствата и маргиналите, отхвърлени от обществото. Специална роля е отделена именно на сексуалните малцинства. Културните марксисти правят нещо различно от своите сродници на Изток. Тяхната революция не започва с оръжие в ръка и не е открита. Те инфилтрират академичните среди на Запад, превземат университетите и започват да формират мисленето на западния елит. Така се стига до налагането на сексуалната революция, мултикултурализма и политическата коректност. По своята същност, нови форми на една тоталитарна иделогия, скрита под демократична маска. Иронията е, че когато болшевишкия модел на Изток рухва, културният марксизъм триумфира в западните общества.
Това, което в момента ни натрапват от Запад, не е нищо друго, освен нов тип марксизъм. След като там побеждава сексуалната революция, започва нейният износ навън. Схемата е една навсякъде. Създават се гей-барове и различни вертепи за набиране на активисти за революцията. Формират се различни неправителствени организации, под маската на групи борещи са за права и срещу въображаема дискриминация. Те са стабилно финансирани от различни фондации и подкрепяни от чужди посолства. Гей-активист става професия. Политиците, зависими от Запада се притискат, за да започнат да прокарват тези нови „ценности”. Започва масирана пропаганда по медиите, използват се певци и спортисти, за да прокарат тези идеи. Всеки критикуващ тази идеология е заклеймяван като „хомофоб”, дори и да няма нищо против хомосексуалистите като личности. На практика това е пълномащабна културна война, целяща унищожението на традиционните ценности на атакуваното общество. Първо новите „ценности” се издигат за норма и се приравняват със старите, след което старите, са изтласквани и унищожавани. Точно това, за което Маркузе говори. Не случайно този първи етап на инвазията завършва с устройването на гей-парад. Тук се връщаме отново на факта, че това е война. Кога една армия прави парад? Ами когато е победила, тогава триумфално марширува в столицата на покорения народ. Не е случайно, че тези паради се случват точно в столици. Това е показна демонстрация на превъзходство. Веднъж наложат ли се, започва вторият етап.
Под натиск на гей-лобито се приема репресивно законодателство, инкриминиращо всякаква критика срещу тази идеология. За израз на несъгласие с тези практики, може да се стигне до затвор. Започва борба за признаване на гей „брака”, като съюз равностоен на традиционното семейство. Следват искания за осиновяване на деца от такива двойки. Започва и брутална пропаганда на хомосексуализма сред подрастващите (включително и в детската градина). Стига се до скандални практики, като гей-паради за деца или социални експерименти, възпитаващи децата в изграждане на безполова идентичност. Това не е случайно, тъй като всяка утопична идеология цели създаване на нов тип човек и винаги посяга на децата.
Но и това не е най-страшното. Опита показва, че стигне ли се до този втори етап, започва следващата вълна на сексуалната революция и педофилите надигат глас. Ярък пример – Холандия, раят на гей-активизма. От години там има партия на педофилите, бореща се официално за техните „права”. Холандсикят съд неколкократно отказва да забрани организацията, тъй като не представлявала заплаха за обществото. В САЩ има две големи педофилски организации – NAMBLA и B4U-Act, все още забранени от закона. Конкретно NAMBLA (North American Man Boy Love Association) е създадена от Дейвид Торстад, виден гей-активист, бивш президент на Gay Activists Alliance (съюз на гей активистите), изтъкнат историк на гей-движението. Той открито заявява: „Крайната цел на движението за либерализация на хомосексуализма е постигането на сексуална свобода за всички: не само равни права за хомосексуалистите и лесбийките, но и свобода за сексуално самоизразяване на младежите и децата”. Преди години за детска порнография бе арестуван 66 годишният Лари Бринкин, един от символите на гей-активизма в Сан Франциско. В Германия, наскоро избухна скандал, тъй като се оказа, че в партията на зелените години е било прикривано педофилско крило. Има и други примери, всеки който се интересува, може лесно да ги открие.
Поради всички тези изброени причини, ние считаме, че не само провеждането на гей паради, но и самият гей-активизъм, като политическо движение, трябва да се забрани.
Разбира се, не всеки с хомосексуални наклонности е гей-активист. Гей-активистите са само част от хомосексуалисите. Това са хомосексуалисти възприели и борещи се за налагането на една определена политическа идеология, продукт на културния марксизъм. Това движение няма нищо общо с борба за права. Такива хомосексуалистите на практика имат.
o ne strashnite gejowe
Хомосексуалните нямат права у нас и вие добре го знаете. Не могат дори да се държат за ръка, както правят „нормалните“ влюбени, не могат да сключат брак и др. Вие на това „права“ ли му викате? Не могат и да се целунат на улицата, докато за „нормалните“ е напълно приемливо да си изяждат лицата (образно казано) и да се е*ат по дворове, ъгли и други обществени места. За последното мога лично да свидетелствам, защото съм го правил преди години – нае*ах гаджето пред входа на един плувен басейн в София и никой нищо не ни каза, даже и забележка не ни направиха. Друга пък я е*ах в една пицария и там никой нищо не ни каза. Но ако хомосексуални се държат за ръце или пък се прегърнат на улицата, ще стане национален скандал.
Това не са права, а му се вика „двойни стандарти“, което само по себе си е дискриминация.