„Език свещен на моите деди“- Лекция за спасяването на българската реч в епохата на глобализация
На 24 май, в Деня на българската просвета, култура и писменост, Централният щаб на Български национален съюз бе домакин на провокативна и навременна дискусия. Лекторът и водач на БНС, Звездомир Андронов, изнесе лекцията „Език свещен на моите деди“, посветена на съдбата на българския език като стълб на националната идентичност. Събитието предизвика оживени дебати сред публиката, която включваше както множество студенти и ученици, така и национално ориентирани граждани.
Андронов започна с констатацията, че българският език е все по-пренебрегван, дори сред своите предполагаеми пазители – националистите. Изправени сме пред кризата на езика. Лекторът посочи, че масовото използване на англицизми (като „лайквам“, „хейтър“, „криндж“) вече не е маргинален феномен, а „пандемия”, особено сред младите. Това се дължи на дигиталната култура, липсата на четене на българска литература и „езиковото самоколонизиране“ – процес, при който чуждите думи изместват родните без функционална необходимост.
Според лектора това води до ограниченият речник, редуцира способността за абстрактно и критично мислене, подпомага загубата на идентичността: езикът носи културен код, свързващ поколенията, както отбелязва и патриархът на българската литература Иван Вазов в одите си.
Бе разгледан подробно феноменът на самоколонизирането като доброволно подчинение на чужди културни модели, което дори някои леви медии в България определят като заплаха. Според лектора ставаме свидетели на един трагичен парадокс, а думите на Ангел Каралийчев звучат все по-проникновено: „Това, което османските завоеватели не успяха да направят – да унищожат българския език – днес постигаме сами“. Андронов припомни, че езикът е оцелял през вековете благодарение на книжовниците и възрожденците, докато сега рискува да бъде „затрупан“ под хаотичния поток на англицизми. По време на изложението публиката активно се включи с примери за езиковата ерозия.
Подчерта се, че множеството фактори, съпровождащи глобализацията, като видео материали на английски език, видеоигри, музика и др. променят езиците на европейските нации, и то най-вече на по-малките. Дори официални институции променят речника си, както с чуждици като “съпорт“ вместо „подкрепа“, така и с политкоректни “полово-неутрални” термини.
Лекторът обясни, че през Възраждането и в годините след Освобождението съзнателно са заменяни турцизми с български думи и е имало много сериозен процес по словотворчество, докато днес нямаме подобна политика. Андронов предложи практични стъпки за противодействие, сред които на първо място беше четенето на литература.
В края на лекцията водачът на БНС призова да защитаваме езика си не с пуританство, а с творчество. Той каза, че българският език винаги си е присвоявал чужди думи (гръцки, турски, руски, френски), но ключът е в баланса. Подобно на цитата от Паисий Хилендарски: “Българино, знай своя род и език!”, Андронов напомни, че езиковата криза е също толкова сериозна, колкото и демографската или икономическата.
