История

Доминик Венер – Един самурай от Европа

На 21 май 2013 година около катедралата “Нотр Дам” в Париж проехтява изстрел. Не става въпрос обаче за терористичен акт или криминално престъпление. Мъртъв пред олтара на храма лежи един възрастен мъж, отнел сам живота си с пистолет. Кой е той? Името му, Доминик Венер, не говори почти нищо на българите, дори и на тези с национално мислене. А трябва, защото Венер е един от най-брилянтните умове на патриотичната политическа мисъл в Европа след Втората световна война. За това следващите редове на посветени на този голям французин и европеец.

Доминик Венер е роден през 1935 година в Париж. 19-годишен се записва като доброволец във френската армия по време на войната в Алжир и две години се бие на фронта. Предстоящата загуба във войната го кара да се присъедини към националистическата, паравоенна организация Organisation de l armée secrète (Организация на тайната армия). Членството в тази организация му носи присъда от 18 месеца в отделението за политически затворници в затвора La-Santé. Военната служба и прекараното време в затвора оставят отпечатък върху младия Венер, но не успяват да сломят неговите убеждения и да пречупят волята му, да отстоява тези убеждения. След освобождаването от затвора пише книгата “За една позитивна критика”, в която анализира неуспешния опит за пуч на Organisation de l armée secrète и излага идеята си водене на борба с една революционна, националистическа организация, изградена монолитно и йерархично, съставена от най-опитните, лоялни и дисциплинирани национални активисти. През 1963 основава движението Europe-Action (Европейско действие), а по-късно взима участие в създаването на метаполитическата организация GRECE (Група за изследване на европейската цивилизация). През тези години, заедно с Ален дьо Бенуа става един от теоретичните стожери на така нар. Нови десни във Франция и Европа. В последните години от живота си той е един от най-авторитетните гласове, които се противопоставят категорично на еднополовите бракове и имигрантската инвазия във Франция.

През 1971 година се оттегля от активната политика и се отдава на исторически изследвания и писателска дейност. С това той иска да даде своя принос към историческата истина и все по-силното й изопачаване поради политически и конюнктурни причини. По-късно той пише за периода си в затвора и като политически активист:

Без радикалния активизъм в младежките ми години, с неговите надежди, разочарования, несполучили конспирации, без затвора и провалите, без вълнуващите и ужасни преживявания никога нямаше да стана този задълбочен историк, който съм днес. Едва потопяването в света на делото, с неговите мръсни и благородни страни, ме подкова и ми позволи да разбирам и осмислям историята отвътре, като посветен, а не като учен, който е обсебен от незначителни детайли или дори като наблюдател, който може да се заблуди от привидното.  

През своя живот Доминик Венер написва над 50 книги. Едни от най-известните му творби са „Бялото слънце на победените“, „Въстанало сърце“, „Гетисбърг“, „Бяло и червено“, „История на сътрудничеството“, „История на тероризма“. За книгата му „История на Червената армия” получава наградата на Френската академия за военна история. Освен това издава две списания на историческа тематика – Enquête sur l histoire  (По въпросите на историята) и La Nouvelle Revue d Histoire (Ново списание за история). Всичко това стига, за да бъде нареден Венер до такива имена в съвременната европейска историография като Дейвид Ървинг и Ернст Нолте. Но изстрелът в “Нотр Дам” направи така, че той да остане в историята с нещо много по-голямо – като мъченик за Европа и нейните народи! 

В оставеното предсмъртно писмо, Доминик Венер аргументира своя избор по следния начин:

Аз се предавам на смъртта, за да събудя заспалите души от зимния им сън.

Аз съм напълно физически и психически здрав и съм изпълнен с любов към моята съпруга и деца. Аз обичам живота и нямам никакви очаквания за някакъв задгробен живот, освен чрез продължаването на съществуването моята раса и моя дух. Но тъй като в зенита на живота ми, моето френско и европейско Отечество се намират в опасност, реших да действам, докато още имам сили. Смятам, че е нужно да се жертвам, за да ни извадя от летаргията, която ни е сковала. Отказвам се от живота, който още ми остава, в името на един екзистенциален протестен акт. Избирам едно много символично място, катедралата “Нотр Дам” в Париж, което дълбоко уважавам и на което се възхищавам: Геният на моите предци го е изградил върху едно още по-старо място за поклонение, което напомня за нашите дълбоки корени в историята. 

Венер не оставя само жена и пет деца. Той ни оставя и един завет, който да следваме като хора, борещи се оцеляването на своите народи и европейската цивилизация:

Да се живее според собствената Традиция означава да се отговаря на идеала, който тя олицетворява, да се култивира превъзходство по отношение на собствената природата, означава отново да преоткриеш своите корени, отново да почувстваш единение с народа си и да предадеш наследството. Това означава да се освободиш от нихилизма, дори да ти се наложи да бъдеш малко лицемерен, за да отдадеш почит на обществения морал, който е напоен с нихилизъм. Това предполага известна умереност, налагане на ограничения върху самия себе си, в името на избавлението от оковите на консуматорското общество. Това е намирането на пътя за поетично възприемане на сакралното в природата, в любовта, в семейството, в радостта от живота.

Да живееш според собствените си традиции означава също да откриеш собствения си начин на живот, да бъдеш строг съдия на самия себе си, да обърнеш поглед към пробуденото си от красотата сърце, а не към грозотата на разлагащия се свят.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close
X