България

Освобождаването на Полфрийман е откровено престъпление

Единствено като престъпно можем да окачествим решението на тричленния състав на Апелативен съд – София с председател Калин Калпакчиев и членове Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева, да освободят предсрочно извергът убиец Джок Полфрийман. Това бе отявлена и отвратителна гавра с правосъдието от страна на либералното лоби, пуснало пипалата си в българския съд. Защото достойните и отговорни български съдии, неколкократно отказваха освобождаването на този хладнокръвен убиец, солидно аргументирайки позицията си. 

Зад сегашният позорен фарс обаче, съвсем нагло и неприкрито стои Хелзинкският комитет, доказал се като една от най-вредните подривни организации, развиващи дейност на българска почва. Самият Калпакчиев е тясно свързан с БХК и е един от хората, опитващи се да прокарват политики в интерес на организацията в съдебната власт. През 2016 г. Хелзинският комитет го награди именно за „безотказното му застъпничество за нуждата от дълбока реформа на съдебната власт“. Година по-рано, БХК предизвика скандал с номинацията си на Джок Полфрийман за човек на годината. А сега Калпакчиев се произнесе в полза на клиента на БХК, позовавайки се на оценката на БХК за личността на Полфрийман! Пример за по-нагъл и показен лобизъм във вреда на цялото общество, трудно може да се даде. В същото време, Калпакчиев напълно игнорира всички онези факти, ясно говорещи, че извергът не се е променил (само отрицателното становището на заместник-директора на затвора Десислав Трайков е седем страници). Като започнем от това, че Полфрийман е осъден не само за хладнокръвното убийство на 20 годишния студент Андрей Монев, но и за опит за убийство на един от приятелите на Андрей –  Антоан Захариев. Освен това австралийският изверг не е платил и стотинка от обезщетението, което дължи на близките на жертвата. За периода на престой в затвора, Полфрийман показва съвсем ясно, не само че не се е променил, но и няма такова намерение – има 5 наказания за лошо поведение преди 2014 г., допълнени от цели 3 през 2018 г. – периода когато уж се е поправил! Наказанията са за прояви, оценени като опасни спрямо надзорно-охранителния състав, включително и за действия, които са били изтълкувани като опит за бягство. Това е напълно игнорирано от съдебния състав издал решението за освобождение.

Кого освободиха Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева? Изключително пренебрегван, а всъщност много съществен елемент е политическият момент в убийството. Защото на практика Полфрийман е крайно ляв терорист (анархокомунист, член на международното екстремистко движение Антифа, разглеждано от властите в САЩ като терористично, прочуло се с насилие и погроми в цял свят), убиващ с политическа мотивация. Полфрийман е поканен в страната ни от група анархокомунисти, които също като него изповядват идеята, че националните държави са зло, а националистите трябва да бъдат спрени на всяка цена, включително и като биват физически изтребвани. Андрей Монов и приятелите му са нападнати, именно защото изглеждат като националисти. Друга важна подробност е, че Полфрийман е бивш военен. Част от обучението му включва и това как да убива бързо и ефективно с нож. Тоест, това е добре обучен човек, който съвсем съзнателно и целенасочено напада за да убие. Андрей е нападнат в гръб, наръган веднъж с дълъг армейски нож, пронизан точно в сърцето. Експертите са категорични, че такъв удар не може да бъде нанесен при самозащита. Второто момче оцелява по чудо от нанесените сериозни наранявания. Преди това нападение Полфрийман участва и в други подобни акции, което също говори достатъчно. Австралиецът и до днес продължава да отстоява същите екстремистки идеи, което дори афишира открито, включително чрез логото на организацията, която създаде в затвора.

Убийството на Андрей Монов не е и първото нападение с нож, извършено от Полфрийман. Малко след задържането му в България, в австралийският “Дейли Телеграф” се появява статия, в която Джеймс Атак и приятелят му Мат, споделят как през 2004 година, Полфрийман ги е нападнал с нож и се е опитал да ги убие. И двамата се разминават на косъм със смъртта, след като раните им са буквално на милиметри от жизненоважни органи. Тази информация обаче бе услужливо потулена през годините.

Ако коментираме личността на Полфрийман, то той е завършен рецидивист и социопат (което е и причината да се насочи именно към една разрушителна крайно лява идеология). За последното са налице всички необходими характеристики, даващи възможност той да бъде квалифициран по този начин. Демонстративно наглото му поведение, ярко изразеният нарцисизъм, провокациите и гаврите отправени към близките на жертвата, неспособността му да функционира нормално в човешка общност и постоянният стремеж да създава конфликти, съчетани с високата агресия (не случайно първоначално се насочва към армията, за да задоволи желанието си за кръв и разруха, но е неспособен да издържи в институция изискваща ред и дисциплина, налагаща му да търпи авторитет и вижда възможност да осъществи мечтата си в идеята за кървав анархистки бунт) безскрупулните лъжи, театралното му поведение и опитите да манипулира емоционално по наивните, когато това е в негова изгода (за което може да се съди включително от поведението му в затвора). Всичко това ясно говори за тежка патология. Именно хора като него, напълно неспособни да се разкаят и променят към добро, упорстващи в разрушителното си поведение, са причината смъртното наказание да е необходимост.

Всъщност, профилът на Полфрийман е изключително сходен с този на болшевишките касапи и изверги, извършвали масовите убийства навсякъде, където идеологията им взема връх. И именно това е и тайната причина да му се възхищават мнозинството от левите и либерални екстремисти. Защото той върши това, което много от тях силно желаят, но нямат смелостта или възможността да извършат – а именно да убиват. Да убиват всеки, който не споделя налудничавите им идеи, всеки, който оспорва светогледа им или не е напълно съгласен с тях, всеки, който просто не харесват. Точно това скрито желание за кървава саморазправа с идейния противник, което винаги избива при първия възможен случай е основен двигател на левичарството. Зад лозунгите за хуманизъм, винаги са се крили най-големите мизантропи и лицемери. Не си правете илюзии, тези жалки човечета и дребни душици наистина биха ви убили, ако имат възможност да го направят. А докато не могат, просто ще се мъчат да прокарват политики, които да ви убият и ще насърчават изроди като Полфрийман, превръщайки ги в свои икони.

Единствените, които в морално отношения стоят по-ниско от Полфрийман са тези, които го защитават, които го оправдат и които го величаят. Независимо дали тези им действия са резултат от потресаваща глупост, идеологическа симпатия, споделена патология или финансов интерес (защото и това е фактор в случая). Тези типове са истинската опасност за здрава общност. Това са рушителите на всичко здраво и причинителите на най-големите беди. Важно е такива да бъдат идентифицирани и да им се отнеме всяка възможност за влияние над обществените процеси.

Днес либералните екстремисти и левичарските лумпени празнуват. Хубаво е, че са гръмогласни и ясно се афишират. Хубаво е, че зад този фарс застават хора с имената си, а отговорността на всеки един е пределно ясна. За всяко престъпление и за всяко съучастие, рано или късно се плаща.

Подобни статии

Коментара

  1. Престъпление е, че е осъден човек, опитал да защити жертва на гамени.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close
X