“Всички трябва да търсят допирни точки за обща работа в полза на Родината” – с тези думи на Андрей Ляпчев възобновяваме нашата рубрика “Цитат на седмицата”. В началото на всяка седмица ще ви представяме значими мисли, основно на бележити българи, но понякога и на чужди автори (когато това кореспондира с вижданията ни). Някои от тях ще са придружени и с кратък материал за личността на която принадлежат. Първият е посветен на Андрей Ляпчев.
Кой е Андрей Ляпчев?
Андрей Тасев Ляпчев е роден на 12 декември 1866 година в град Ресен, Вардарска Македония, която по това време е част от Османската империя. Бащата на Андрей Ляпчев, Тасе Търпов (Ляпчето), е грънчар, един от видните граждани и известен привърженик на независимата българска църква. Андрей е шестият син в семейството. Брат е на българския общественик Евтим Ляпчев и на революционера от ВМОРО Никола Ляпчев, загинал през Илинденско-Преображенското въстание. Другите му братя са Христо и Йонче. Андрей Ляпчев започва образованието си в родния си град, но след Априлското въстание местното училище, както и много други български училища в Македония, е затворено. В продължение на три години той помага на брат си Георги, който се грижи за семейството след смъртта на баща им, в неговия магазин в Битоля. През 1879 Андрей Ляпчев се записва в реалната гимназия в Битоля, а две години по-късно се премества в новосъздадената Солунска българска мъжка гимназия. Там негов учител е Трайко Китанчев, също от Ресен, който оказва силно влияние върху него. След уволнението на Китанчев, през 1884 Ляпчев напуска Солунската гимназия и се премества при него в Пловдив, тогава главен град на Източна Румелия.
Заедно с други македонски ученици в Пловдивската гимназия, като Пере Тошев и Никола Генадиев, Ляпчев се сближава със Захари Стоянов и с препоръката на Спиро Костов е приет за член на Българския таен централен революционен комитет, подготвящ освобождението на Македония и Съединението на Източна Румелия и Княжество България. На 2 септември 1885 той е изпратен от комитета в Панагюрище, но по пътя е арестуван. Освободен е след осъществяването на Съединението на 6 септември.След началото на Сръбско-българската война на 2 ноември 1885, цялата група се записват като доброволци в Първи опълченски полк, минават пеш от Пловдив до фронта при Сливница.
От 1888 до 1894 г. Ляпчев изучава икономика и история в Цюрих, Берлин и Париж. След завръщането си в България се включва в борбите за освобождение на Македония. Към края на века се сближава с Петко Каравелов и влиза в неговата Демократическа партия. Известно време е журналист в нейния вестник „Пряпорец”.
При започването на Балканската война през октомври 1912 Ляпчев се записва за доброволец и работи в главния щаб на Македоно-одринското опълчение.
Като политик Андрей Ляпчев заема министерски постове в различни правителства:
– Министър на търговията и земеделието (30 януари 1904 – 16 януари 1908)
– Министър на финансите (18 септември 1910 – 29 март 1911)
– Министър на финансите (21 юни 1918 – 28 ноември 1918)
– Министър на земеделието и държавните имоти (17 октомври 1918 – 28 ноември 1918)
– Министър на войната (21 юни 1918 – 28 ноември 1918)- първият цивилен министър на този пост
– Министър-председател на България (4 януари 1926 – 29 юни 1931)
Министър на вътрешните работи (4 януари 1926 – 29 юни 1931)
Ляпчев е от първите държавни мъже от новата епоха, демонстриращи дипломатична внимателност и такт, убедителност в отстояване на позиции, майсторство при разплитане на заплетени казуси. Неслучайно е изпратен на изключително тежките преговори в Цариград за признаване на независимостта (1908 г.) на България. В края на Първата световна война е пратеник в Солун за сключване на споразумението за прекратяване на военните действия.
Политиката на Ляпчев като премиер се характеризира със стремеж към вътрешен мир и стопанско възстановяване на страната. Под натиска на правителството през 1927 комунистите отменят курса към въоръжено въстание и така тихата гражданска война е прекратена,
Правителството на Ляпчев успява да вземе при сравнително изгодни условия два големи външни заема: за интегрирането на бежанците, дошли в България след поражението във войната, и за стопанска стабилизация. Сключва и споразумение за облекчаване на репарациите, които България изплаща на съседни страни заради участието си в световния конфликт. Икономическата политика на Ляпчев е съчетание между либерализация и разумна държавна намеса. Всичко това води до икономическо съживяване на България, която остава сред страните, по-леко засегнати от Световната криза през 1929-1932 г.
През 1931 Ляпчев постепенно се оттегля от политиката, главно по здравословни причини. На 6 ноември 1933 умира от рак. Съвременниците го описват като отговорен човек, отдаден на дълга си. „Той не знаеше да мрази, той не знаеше да отмъщава, той не знаеше да преследва, той нямаше неприятели в своето съзнание” – така го характеризира видният банкер Атанас Буров. Както за редица други български държавници, за Ляпчев също се пускат склухове, че е натрупал милиони, използвайки властта. Това обаче не се потвърждава от никакви факти. Едва на 67-годишна възраст той се сдобива със собствено жилище, което завещава на Българската академия на науките.
Ляпчев е известен с една крилата фраза – че трябва да се управлява „со кротце, со благо”. Всъщност тя идва от близкия до Ляпчев журналист Григор Василев, който през януари 1926 г. пише програмна статия за курса на новото правителство. Според някои сведения в устата на Ляпчев фразата звучала така: „Со кротце, со благо и со малце кьотек (бой)”. Всъщност това си остава само в сферата на политическия фолклор, но така или иначе, този израз е извънредно популярен в България и до днес.
