Активисти и симпатизанти на БНС и младежката организация НЛБМ се събраха, за да покорят поредния връх заедно. Този път целта беше планината Беласица и нейния връх Тумба, на който се пресичат три държавни граници – България, Гърция и днешна Северна Македония.
Групата потегли от София в петък, на 24 април, насочвайки се към югозападните части на Родината ни. Дългото пътуване премина спокойно, а привечер участниците достигнаха село Коларово, където бяха избрали да пренощуват.
В съботната сутрин с нови сили групата пое с автомобилите към село Скрът, където ги оставиха и малко след 7 часа сутринта пое по пътеката към върха. Хубавото време им позволи да се насладят на похода в пълна степен. Беласица посрещна националистите с топло време, меко слънце и ясни гледки. Пътеката преминава ту между гъсти гори, ту открити скалисти участъци, което придаваше на изкачването разнообразие и динамика.
Гористата част от маршрута впечатли с наситените си пролетни цветове и уханието на цъфнали дървета. Те се извисяваха над пътеката, а между тях на места се прокрадваха малки водопади. Първата по-дълга почивка беше направена при паметника на загиналите български воини от 11-та македонска дивизия.
С излизането от гористата местност пейзажът се промени осезаемо. Откритите пространства разкриха не само спиращи дъха гледки, но и следи от миналото – бункери, гранични маркировки и рушащи се наблюдателни вишки. Всичко това напомняше, че районът някога е бил строго охранявана граница.
Последният час от изкачването се оказа най-предизвикателен. Стръмните склонове се усещаха във всяка крачка, а каменистото било изискваше внимание и усилие. Когато най-сетне всички стъпиха на върха, настъпи момент на заслужена почивка. Пред очите се разкри широка панорама, чиято перла бе Дойранското езеро. Гледката към тези земи и хоризонти, някога част от българското землище, придаде на отдиха особено чувство.
След като групата обядва, Валентин Андреев от БНС разказа накратко за Дойранската епопея, за трите ѝ битки, за разликата в снабдяването и силите и за другите големи сражения, водени в този край през Първата световна война. След това всички поеха обратно по така наречения „царски път“. Слизането продължи около четири часа – дълго, но спокойно, с постепенно връщане към познатия пейзаж на селото.
Съботният ден завърши със заслужена почивка, приятелски разговори и споделяне на впечатления.
В неделя сутрин групата пое обратно към София – заредена със спомени, с нова енергия и с удовлетворението, че се е докоснала до още един красив и вдъхновяващ кът от България.
